5 Р Е Ш Е Н И Е № 55 С., 14.05.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 362/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 3 от 06.01.2012 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 460 от 12.05.2010 г. по гр. д. № 2967/2009 г. в частта, с която след частична отмяна на решение от 19.06.2009 г. по гр. д. № 73/2008 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Г. Л. Г., Р. Л. Т., Н. Л. Т. - непълнолетна, действаща лично и със съгласието на попечителя си К. Г. А., И. М. Д. и С. М. Д. - двамата малолетни, действащи чрез настойника си К. Г. А., против [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за разликите над сумите 40 000 лв. до сумите 65 000 лв. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на процесуалния закон при преценката на доказателствата и нарушение на материалния закон при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди. В жалбата се поддържа, че въззивният съд е занижил обезщетенията вследствие неравноправното третиране на касаторите според признаци за произход, етническа принадлежност, социално и лично положение, вместо да вземе предвид релевантните за прилагане на критерия „справедливост” обстоятелства, свързани със степента на родствена и емоционална близост с починалите при пътно – транспортното произшествие лица и действителния интензитет на болките и страданията от тяхната смърт. Подадена е и частна жалба срещу определение от 16.06.2010 г., с което въззивният съд е оставил без уважение искането на касаторите за изменение на въззивното решение по реда на чл.248 ГПК в частта, касаеща присъденото на пълномощника им адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], оспорва касационната жалба като неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила в обжалваната от ищците част. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : Въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил предявените от касаторите искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликите над сумите 40 000 лв. до 65 000 лв., претендирани като обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при пътно – транспортно произшествие на 13.11.2006 г. смърт на тяхната майка М. А. Д. и на Л. Р. Т. – биологичен баща на Г. Л. Г., Р. Л. Г. и Н. Л. Т. и фактически отглеждал И. М. Д. и С. М. Д., след като е преценил, че справедливият по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на обезщетенията, който ответникът - застраховател дължи на касаторите - ищци като паричен еквивалент на болките и страданията от загубата на двамата им родители, възлиза на 40 000 лв. /за всеки един от пострадалите/. За да намали присъдените от първостепенния съд обезщетения, съставът на Софийски апелативен съд се е позовал на дадените от свидетелите В. А. /брат на Л. Т./ и Н. А. показания, че приживе М. и Л. са работили като калайджии. От посоченото обстоятелство е направен извод, неподкрепен с доказателства по делото, че битът и начинът на живот на калайджиите е различен от традиционния за българина - в рамките на уседнала семейна среда, при силни взаимни връзки между родители и деца, поради което предполага по-слаба емоционална и икономическа зависимост между децата и загиналите при произшествието техни родители и по-нисък интензитет на претърпените неимуществени вреди. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка със значимия за изхода на делото материалноправен въпрос за приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт на близък, настъпила в резултат на пътно - транспортно произшествие. Критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена смърт в съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, са изяснени в Постановление № 4/23.12.1968 г.на Пленума на ВС. В т.ІІ от постановлението са изброени примерните критерии, чиято преценка е от значение за справедливия размер на обезщетението и за правилното приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Като такива са посочени възрастта на пострадалото лице; обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му; степента на родствена близост между него и лицето, което претендира обезщетение; действителното съдържание на отношенията между пострадалия и търсещия обезщетение. Изрично е указано, че справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързана с оценка на посочените общи критерии и на всички специфични за конкретното дело обстоятелства, от които зависи справедливия паричен еквивалент на понесените от увредения морални болки и страдания от загубата на негов близък. Въззивното решение е постановено в отклонение от задължителната практика в ППВС № 4/1968 г. и е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила за преценка на доказателствата. При определяне на дължимите обезщетения въззивният съд е преценявал превратно ангажираните в хода на процеса свидетелски показания и е достигнал до правни изводи, които противоречат на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Като единствен мотив за намаляване на присъдените от първата инстанция обезщетения е послужил установеният от свидетелите В. А. и Н. А. факт, че приживе М. Д. и Л. Т. са работили като калайджии. Без да са събирани доказателства за присъщия на калайджиите бит и начин на живот, решаващият въззивен съд е приел, че пострадалите не са живели в уседнала семейна среда заедно с децата си, което предполага по-слаба емоционална връзка между тях и децата им и по-нисък интензитет на болките и страданията, произлезли от тяхната смърт. Този извод не намира опора в показанията на свидетелите В. А. и Н. А., чиято достоверност не е опровергана от насрещни доказателства на ответната страна. Показанията се базират на непосредствени впечатления от семейния живот на М. Д. и Л. Т., както и на преки възприятия за отражението на смъртта им върху психиката и емоционалното състоятие на ищците – касатори. Свидетелите са заявили еднопосочно, че М. и Л. са живели на съпружески начала повече от 15 години като са отглеждали с любов и в разбирателство родените от М. деца, грижили са се за тяхната издръжка и възпитание и са им осигурявали много добри условия за живот със средствата, които са получавали от работата си като калайджии; Смъртта на М. и Л. предизвикала у децата силен стрес и те не били в състояние да преодолеят мъката от преждевременната загуба на своята майка и на биологичния си, съответно фактически отглеждащ ги, баща. Установените от свидетелите обстоятелства сочат несъмнено, че между пострадалите и техните деца са съществували отношения, изпълнени с взаимна обич и привързаност. Занятието, което са упражнявали родителите с цел набавяне на средства за издръжката и възпитанието на децата, по никакъв начин не е препятствало грижите и любовта между членовете на семейството и не рефлектирало върху емоционалните връзки помежду им. Действителните отношения между ищците и загиналите при произшествието техни близки, възрастта на пострадалите към момента на инцидента /32 г. - М., и 35 г. - Л./ и внезапната им смърт, лишила завинаги децата от родителска обич и опора, мотивират настоящия състав да приеме, че справедливият по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на обезщетенията за неимуществени вреди съответства на претендираните с исковете по чл.226, ал.1 КЗ суми - по 65 000 лв. за вредите от смъртта на М. Д. и по 65 000 лв. за вредите от смъртта на Л. Т.. Като е намалил обезщетенията и е отхвърлил исковете за разликите над сумите 40 000 лв. до сумите 65 000 лв., въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 ГПК в допуснатата до касационно обжалване част. Спорът следва да се разреши по същество като се присъдят на касаторите – ищци допълнителни обезщетения в размер на по 50 000 лв. за всеки един /по 25 000 лв. за вредите от смъртта на М. Д. и по 25 000 лв. за смъртта на Л. Т./, ведно със законната лихва от момента на произшествието - 13.11.2006 г., до окончателното плащане. С оглед цялостното уважаване на исковите претенции основателно се явява искането на касаторите за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния им представител адв. Щ. Щ. за осъщественото при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата безплатно процесуално представителство по делото. Възнаграждението се дължи в пълния размер, уговорен в съответствие с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложените към исковата молба договори за правна помощ, а именно - по 5 800 лв. за всеки от ищците, или общо 29 000 лв. Част от възнаграждението в размер на 8 750 лв. е присъдена с влезлите в сила части на първоинстанционното и на въззивното решение, поради което с настоящото решение ответникът следва да бъде осъден да заплати разликата до сумата 29 000 лв., възлизаща на 20 250 лв. Предвид окончателния изход на делото следва да се отмени и обжалваното с частната жалба определение по чл.248 ГПК, с което въззивният съд е отказал да измени решението си и да присъди пълния размер на възнаграждението по чл.38 ЗА за уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху уважените в касационното производство искови претенции в размер на 10 000 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 460 от 12.05.2010 г., постановено по гр. д. № 2967/2009 г. Софийски апелативен съд, 2 състав, в частта, с която след отмяна на решение от 19.06.2009 г. по гр. д. № 73/2008 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Г. Л. Г., Р. Л. Т., Н. Л. Т. - непълнолетна, действаща лично и със съгласието на попечителя си К. Г. А., И. М. Д. и С. М. Д. - двамата малолетни, действащи чрез настойника си К. Г. А., против [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликите над сумите 40 000 лв. до сумите 65 000 лв., както и постановеното по реда на чл.248 ГПК определение от 16.06.2010 г. по гр. д. № 2967/2009 г. на Софийски апелативен съд, и вместо това постановява : ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ на Г. Л. Г. с ЕГН [ЕГН], Р. Л. Т. с ЕГН [ЕГН], Н. Л. Т. с ЕГН [ЕГН] – непълнолетна, действаща лично и със съгласието на попечителя си К. Г. А., И. М. Д. с ЕГН [ЕГН] и С. М. Д. с ЕГН [ЕГН] – двамата малолетни, действащи чрез настойника си К. Г. А., всички с адрес [населено място], обл. Я., суми в размер на по 50 000 лв. /петдесет хиляди лв./ на всеки един, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от на 13.11.2006 г. смърт на М. А. Д. и Л. Р. Т., ведно със законната лихва от 13.11.2006 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на адв. Щ. Щ. от Адвокатска колегия – Х. сумата 20 250 лв. /двадесет хиляди двеста и петдесет лв./ – адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.38 ЗА, а по сметка на Върховен касационен съд – държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лв./. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :