Р Е Ш Е Н И Е   № 303   София, 08 юли 2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ...деветнадесети юни......  две хиляди и девета година в състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                       ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА……и в присъствието на прокурора ….НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ..….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 261 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Производството е образувано по искане на осъдения П. Ж. И. за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на присъда № 97/ 10.04.2008 г. по нохд № 110/07 г. на Районен съд гр. К., изменена с решение № 246/ 11.02.2009 г. по внохд № 109/08 г. на Бургаския окръжен съд. Сочи се неправилно приложение на материалния закон- касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК и се иска подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните намери за установено следното:   С присъда № 97/ 10.04.2008 г. по нохд № 110/2007 г. на Карнобатския районен съд, подсъдимият П е признат за виновен в това, че на 27.12.2000 г., като длъжностно лице съзнателно сключил неизгодна сделка и от това произлязла значителна вреда за представляваната от него ЗПК “Н” с. Ж. в размер на 307 414. 20 лв. и на основание чл.220 ал.1 НК е осъден на три години лишаване от свобода, при първоначален “общ” режим, а на осн. чл.37 ал.1 т.6 НК е лишен от право да заема ръководна държавна и обществена длъжност за срок от две години. С решение № 246/ 11.02.2009 г. по внохд № 109/2008 г. на Бургаския окръжен съд присъдата е изменена като е увеличен срока на наказанието лишаване от права на три години, а изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено по реда на чл.66 НК за срок от четири години.   Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено от осъдения в срока по чл. 421 ал.3 НПК. По същество искането е основателно. За да потвърди осъдителната присъда на подсъдимия П, въззивният съд неправилно е изтълкувал обективните признаци на състава на чл.220 ал.1 НК и поради това неправилно е приложил закона към установените по делото факти. Прието е за доказано, че подсъдимият е бил председател на УС на ЗПК “Н” с. Ж., която през 2000 г. е имала големи задължения към държавата, към фирми и към работниците от неизплатени заплати. Заради лошото финансово състояние и липса на средства за осъществяване дейността на кооперацията, на 15.05.2000 г., след взето решение от Управителния съвет, подсъдимият сключил договор с “А” ЕООД. По силата на договора, кооперацията предоставила на А. К. земя, техника и сграден фонд под аренда, срещу задължение на фирмата да обработва земята, да плаща рента и дивиденти, да наеме 18 работника и да изплати задълженията на кооперацията в размер на 470 хиляди лева /описани в приложения към договора/. Прието е, че фирма “А” изпълнила част от задълженията си, включително изплатила част от задължения на кооперацията, като останали неизплатени 307 414.20 лв. През м. декември 2000 г. св. Г, собственик на А. , обосновал пред подсъдимия искане за прекратяване на договора, което мотивирал с невъзможност да бъде изпълнен поради нововъзникнали допълнителни задължения на кооперацията, наложени възбрани и залози, слаба реколта и неизвестни за дружеството обстоятелства, съществували още преди сключването му. На 27.12.2000 г. подсъдимият И, като председател на УС на кооперацията, подписал с арендатора анекс към договора, с който последният бил прекратен по взаимно съгласие и били уредени отношенията между страните. При тези фактически обстоятелства, Бургаският окръжен неправилно е квалифицирал извършеното от подсъдимия като престъпление по чл.220 ал.1 НК. Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в съзнателно сключване на неизгодна сделка, от която са последвали значителни вреди за стопанството или за предприятието, учреждението, организацията, които длъжностното лице представлява. Без съмнение, подсъдимият е длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б. Б от НК и за това не се спори. Като председател на УС на кооперацията, той я представлява и има право да сключва сделки от нейно име и за нейна сметка, поради което може да бъде субект на престъплението по чл.220 НК. Възражението на защитата в обратния смисъл, свързано с липса на упълномощаването му за прекратяване на договора, е обсъдено от въззивната инстанция и е отхвърлено като несъстоятелно с аргументи, които настоящият състав споделя изцяло. За да се отговори на въпроса дали фактите по делото сочат на обективните и субективни признаци на престъплението е необходимо първо да се направи преценка дали допълнителното споразумение, именувано от страните “анекс”, с което по взаимно съгласие между тях се прекратява договора за аренда, представлява сделка. Настоящият състав счита, че волеизявленията, с които се прекратяват съществуващи облигационни отношения, без да се създават нови такива, не е правна сделка. С насрещните волеизявления се слага край на облигационното отношение между страните, като условията, при които може да се пристъпи към разваляне на договора и последиците от това, могат да бъдат изрично уговорени в самия договор, както е в настоящия казус. Самото прекратяване на договора обаче не значи, че се сключва нова правна сделка. Поради това липса един от елементите от обективната страна на престъплението по чл.220 ал.1 НК- сключването на неизгодна сделка. Липсва и другият елемент от обективната страна на деянието, а именно наличие на значителна вреда за кооперацията, която пряко да произтича от подписания анекс. Облигационното право очертава материалните вреди като такива, засягащи материалните интереси на кредитора и изразяващи се в претърпени загуби или пропуснати ползи. В наказателното право не се търси отговорност за пропуснати ползи, а само за реално причинени вреди. Съдържанието на съставомерния признак “значителни вреди” е изяснено с ППВС №7/1976 г. Посочено е категорично, че при престъпленията по чл.219 и чл.220 НК се търси отговорност за реално причинени вреди от длъжностните лица, а пропуснатите печалби и ползи не се включват в значителните вреди. Приетите от съдилищата фактически обстоятелства сочат без всякакво съмнение, че след прекратяването на договора са останали неизплатени дългове на кооперацията, които не са възникнали при неговото действие, а са съществували още преди сключването му. Подписването на анекса не води до намаляване на активите или увеличаване на пасивите на стопанския субект, поради което инкриминираните пари не могат да се квалифицират като щета по смисъла на законовия текст на чл.220 ал.1 НК. Ето защо настоящият касационен състав намери, че приетите фактически обстоятелства не покриват признаци от обективния състав на престъплението по чл.220 ал.1 НК, поради което материалният закон е приложен неправилно. Наказателното производство следва да бъде възобновено, а подсъдимият П оправдан изцяло. Водим от горното и на основание чл. 425 ал.1 т.2, вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд № 109/ 2008 г. на Бургаския окръжен съд.   Отменява решение № 246/ 11.02.2009 г. на Бургаския окръжен съд, с което е изменена присъда № 97/10.04.2008 г. на Карнобатския районен съд и ОПРАВДАВА подсъдимия П. Ж. И. по повдигнатото му обвинение по чл.220 ал.1 НК.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: