Р Е Ш Е Н И Е
№53
гр. София, 11.07.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4959 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение №VІ-37 от 04.06.2015г. по гр.д. № 118 /2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 7 от 13.10.2014г. по гр.д. № 1754/2007г. на Бургаски окръжен съд. С последното е постановено следното: 1/ извършена е съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на делбения имот, представляващ първи /магазинен/ етаж от четириетажна жилищна сграда с идентификатор 67800.501.424.1, построена в поземлен имот с идентификатор 67800.501.424 по плана на С.; 2/ осъден е М. Г. М. да заплати на К. П. К. и Р. Г. К. сумата 2 184,85лв., представляваща припадаща се част от разходи за проектиране, строителен и инвеститорски надзор по време на строителството и съпътстващи разходи относно четириетажната сграда с идентификатор 67800.510.424.1, построена горепосочения поземлен имот, ведно със суми за данък сгради и такси смет за периода 2007-2012г.; 3/ осъден е К. Г. М. да заплати на К. П. К. и Р. Г. К. същата сума 2184,85лв. със същия произход, като са отхвърлени претенциите над уважения размер от общо 4369,71лв. до предявения такъв от 233 180 лв.; 4/ отхвърлени са претенциите на М. Г. М. и К. Г. М. за заплащане на сумата 41 500 евро, представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на собствената им Ѕ ид.ч. от първи магазинен етаж от четириетажната жилищна сграда с идентификатор 67800.510.424.1.
Жалбоподателите К. П. К. и Р. Г. К. на първо място поддържат, че имотът не следва да се изнася на публична продан, а да им бъде възложен на тях като собственици на останалата част от сградата или евентуално да им бъде предоставен по-големия магазин. Относно претенцията по сметки намират, че неправилно е квалифицирана по чл. 59 ЗЗД; считат, че имат правата на добросъвестни владелци. Освен това, изтъкват, че неправилно е пресметнат размера на присъденото обезщетение, без да бъде взета предвид стойността на признатата с решението на ВКС собственост на ответниците върху 31,13 кв.м., чиято стойност е 48 555лв.
Жалбоподателите М. Г. М. и К. Г. М., чрез пълномощника си адв. Т., също намират за неправилно изнасянето на имота на публична продан, доколкото делбените обекти са два - двата магазина са отделни обекти, както според одобрения проект на сградата, така и според фактическото им изграждане.Затова, при наличие на два обекта, следва да се извърши разпределение между съделителите. По отношение на уважения размер на предявената срещу тях претенция по сметки и отхвърлянето на заявеното от тях възражение за погасяване на вземането по давност, изтъкват, че давностният срок е започнал да тече при завеждане на делото и към момента на предявяване на претенцията е изтекъл.
Касационно обжалване е допуснато в частта по извършване на делбата по касационните жалби и на двете насрещни страни по спора на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК и по претенцията по сметки, предявена от К. П. К. и Р. Г. К. за сумата 233 180 лв., както в уважената, така и в отхвърлената част на тази претенция, по касационните жалби на двете насрещни страни.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбите в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по делба във фазата по извършването й. Обект на делбата е магазинен етаж в четириетажна жилищна сграда, съсобствен при равни квоти между двете групи съделители. Делбата е допусната с решение на Върховния касационен съд по гр.д. № 880/2011г. Установено е при допускането на делбата, че Т. К., наследодател на К. К., М. М. и К. М., е притежавала магазинен етаж в сградата с площ 35 кв.м., който е бил отчужден по реда на ПМС № 60/1975г. и е реституиран по реда на З.. Собственик на дворното място и останалата част от сградата е съделителя К. К.. През 2002г. сградата е разрушена като застрашена от самосрутване и К. и Р. К. са построили нова четириетажна сграда с магазинен етаж с площ 97,25 кв.м., който се състои от два магазина, единия с площ 20,53 кв.м., а другия 76,72 кв.м. Прието е, че липсва съвпадение по обем и месторазположение на старото строителство с някой от двата магазина, поради това е допуснат до делба целия магазинен етаж с указание, че възникналите от това облигационни отношения ще следва да се уредят във втората фаза на делбата в производството по сметките между съделителите.
Приетите технически експертизи по въпроса за поделяемостта сочат, че според одобрения архитектурен проект са предвидени два магазина, които съществуват на място. Те са отразени в кадастралната карта като самостоятелни обекти и са получили отделни идентификатори. При изпълнение процедурата по чл. 203 ЗУТ е дадено положително становище от главния архитект относно поделяемостта при представяне на проект за вътрешно преустройство. В хода на изработване на такъв проект е представено становище на ВиК специалист, според което вътрешната канализация на магазините е част от канализационната мрежа на цялата сграда и отделянето й е невъзможно, тъй като е необходимо ново канализационно отклонение да премине през сутеренния етаж, а за това е необходима нотариално заверена декларация на собственика. Във връзка с това е дадено повторно становище на главния архитект, че отделянето е възможно при нотариално заверено съгласие на страните по делото. Прието е заключение на вещо лице, че отделянето на ВиК инсталацията е невъзможно нито теоретически, нито практически, като изтъкнатите от него пречки касаят големия магазин.
При горните обстоятелства съдът е изнесъл имота на публична продан. Посочил е, че отделянето на водопроводната система на магазините е практически невъзможно, а и би съставлявало значително затруднение. Относно двата склада, намиращи се под магазинния етаж, е приел, че не са допуснати до делба и не са прилежащи към магазините. Позовал се е и на разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗУТ, според която складовото помещение е принадлежност към жилище, както и на заключенията на вещите лица, които сочат, че складовите помещения принадлежат към жилищните етажи в сградата и ги обслужват.
Претенцията по сметки на съделителите К. е предявена за заплащане на 233 180лв., като е посочено, че те включват пазарната стойност на Ѕ ид.ч. от магазинния етаж и съответната част от заплатени данък сгради и такса битови отпадъци. Съдът я е уважил за 4 369,71 лв. Приел е, че ищците по този иск са собственици на терена, те са построили сградата и са заплащали данъците и таксите за нея. Приел е, също така, че М. са се противопоставили на строителството видно от водените административни преписки, с които те са обжалвали разрешението за строеж. Затова съдът е счел, че К. не са добросъвестни при извършването на строежа, тъй като са били наясно още при започването му, че има други съсобственици на правото на строеж, които не са били съгласни. Затова според съда отношенията следва да се уредят по чл. 74, ал.1 ЗС, като те получат по-малката сума измежду увеличената стойност и направените разноски. Разходите за проектиране, за надзор и строителство, за инвеститорски контрол и съпътстващи разходи за цялата сграда са 24 183 лв., а с включване на данъците и таксите стават общо 26 218,25лв. Само за магазинния етаж разходите са общо 8739,42лв. или по 4 369,71 лв. за всяка група съделители. Възражението за погасяване на вземането по давност съдът е намерил за неоснователно; позовал се е на ППВС № 6/1974г., че давността тече от смущаване на владението по исков ред и на фактите, че строителството е извършено през 2006-2007г., исковата молба е подадена на 19.06.2007г., а претенцията по сметки е предявена на 08.11.2012г., при което е направил извод, че не са изтекли пет години.
С молба от 17.06.2015г. К. и Р. К. са поискали допълване на решението по отношение на тази претенция като са посочили, че съдът не се е произнесъл по претендираните от тях разходи за изграждане на процесния обект, а е взел предвид само разходите за проектиране, за строителен и инвеститорски надзор и съпътстващи разходи, но не и същинските такива, направени в строителството. Позовал се е на заключението на вещото лице Р., според което разходите за изграждане на двата магазина възлизат на 52 613 лв.
С решение от 15.07.2015г. съдът е отхвърлил молбата като е изтъкнал, че с въззивното решение е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение в частта му по предявената претенция по сметки. Изложените от молителите доводи биха могли да послужат при касационно обжалване на решението, но не са основание за допълването му.
По отношение извършването на делбата касационното обжалване е допуснато по въпросите: необходимо ли е изготвянето и представяне на инвестиционен проект по чл. 203 ЗУТ когато има двама съделители и два обособени обекта на съсобственост, с отделни идентификатори и не се ли нарушава принципът за получаване на дял в натура, ако въпреки съществуването на два обособени дяла, съсобствени между двама съделители, съдът изнесе имота на публична продан. Констатирано е противоречие с Решение № 84 от 25.03.2013г. по гр.д. № 847/2012г. на ІІг.о., в което се приема, че когато фактически съществуват изпълнени на място самостоятелни обекти в сградата, то не е необходимо изготвяне на инвестиционен проект; той е нужен когато обособяването на отделните обекти в сградата ще възникне в резултат на преустройство; след като в допуснатия до делба имот съществуват самостоятелни обекти и те са достатъчно на брой за разпределяне между съделителите, делбата следва да се извърши по реда на чл.353 ГПК. В същия смисъл е и Решение № 211 от 11.05.2012г. по гр.д. 0 911/2011г. на І г.о. Тази практика следва да бъде споделена и да намери приложение при извършване на делбата по настоящето дело.
Досежно отхвърления размер на претенцията по сметки на К. срещу М. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за разрешаване на специфичния за делото въпрос: когато собственикът на земята е разрушил застрашената от самосрутване сграда в имота и сам е изградил нова сграда, с тройно по-голям по площ магазинен етаж, съсобственикът на преди съществуващия по-малък магазинен етаж дължи ли обезщетение за вложените труд и средства от съсобственика на терена, след като делбата на новопостроения етаж е допусната при равни квоти и в решението по допускане на делбата изрично е посочена възможността да бъде предявена претенция по сметки за изравняване на неоснователното обогатяване. За да се отговори на въпроса следва да се изходи от общото правило за забрана на неоснователното обогатяване и да се отчетат особеностите при възникване на съсобствеността в конкретния случай. След като при допускане на делбата квотите на съделителите са определени по начин, несъответстващ на обема на първоначално притежаваното от тях право на собственост, то съсобственикът, който по този начин получава по-голям дял, дължи изравняване на това несъответствие в пари, като заплати на другия съсобственик паричната равностойност на предоставената по-голяма площ. Необходимостта от такова изравняване в случая е изрично указана при допускане на делбата и то следва да се извърши посредством претенция по сметките, предявена по реда на чл. 346 ГПК.
По правния въпрос от кога тече погасителната давност за вземането за подобрения следва да бъдат съобразени указанията в т.13 от ППВС № 6/1974г., според които погасителната давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота.
При горните разрешения обжалваното решение се явява неправилно в частта по извършване на делбата поради нарушение на материалния закон. Процесният магазинен етаж се състои от два отделни магазина, които са предвидени като такива в архитектурния проект на сградата и на място са изградени като такива; имат самостоятелни входове и представляват самостоятелни обекти по смисъла на §5, т.39 ДР ЗУТ; именно с оглед на това всеки от тях е получил отделен идентификатор при заснемането в кадастралната карта. Изрична обосновка в този смисъл се съдържа в заключението на вещото лице К. /л. 216 от първоинстанционното дело/. Ето защо, двата магазина представляват самостоятелни обекти на правото на собственост и могат да бъдат предмет на делба, без да се следва процедурата по чл. 203 ЗУТ за разделяне, която е приложима когато от един обект ще бъдат създадени два или повече. В тази насока е и първоначалното становище на Главния архитект на [община]. Изтъкнатите впоследствие проблеми при отделяне на ВиК системата на магазините от общата водопроводна инсталация на сградата, не могат да са определящи за това дали двата магазина са обособени и съществуват като самостоятелни обекти. Освен това, видно от приетата експертиза на специалист „Водоснабдяване и канализация” проблем с отделянето на водопровода и канализацията съществува само по отношение на големия магазин и този проблем е разрешим с нотариалнозаверено съгласие на съсобствениците. В случая сградата е проектирана и изградена като принадлежаща на един собственик и наличието на съсобственост върху магазинния етаж е установено с решението по допускане на делбата, като съсобственици са страните по делото. При това положение, след като съсобствениците не спорят относно съществуването на двата магазина като отделни обекти и желаят разделянето им помежду си, то съгласието им за необходимите допълнителни дейности по отделяне на комуникационните инсталации на двата обекта, се счита дадено.
Делбата следва да се извърши чрез разпределяне на магазините между двете групи съсобственици по реда на чл. 353 ГПК. Искането на касаторите К. за поставяне и на двата магазина в техен дял не може да бъде уважено, тъй като нарушава принципа на получаване на реален дял при делбата. Същевременно, съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий в случая е невъзможно и неудобно предвид равните дялове на съделителите и твърде различните площи на двата магазина, както и с оглед на извършените от едната част от съделителите подобрения, изразяващи се в цялостно изграждане на магазинния етаж. При тези обстоятелства в дял на съделителите К. и Р. К. следва да се постави по-големия магазин с площ 76,72 кв.м. Съображенията са, че именно те са изградили цялата сграда, включително делбения магазинен етаж; те са собственици и на останалите обекти в сградата, а този магазин има вход и откъм стълбището към жилищната част; не на последно място - по този начин ще бъде преодолян проблема с отделянето на водопроводната и канализационна инсталация на този магазин от общата такава на сградата. В дял на съделителите К. и М. М. следва да се постави по-малкия магазин с площ 20,53 кв.м. Именно в такава насока са били и исканията на двете страни, поддържани в хода на делото.
За определяне стойностите на дяловете следва да се вземе предвид експертизата на вещото лице С. Р., в първи вариант, който се отнася за магазините с посочените площи. Така, стойността на по-големия магазин е 204 500лв., а на по-малкия - 57 200лв. и дължимата сума за уравнение е 73 650 лв.
По претенцията по сметки на Р. и К. К..
Претенцията е предявена за сумата 233 180 лв., включваща пазарната стойност на Ѕ ид.ч. от магазинния етаж, който е построен изцяло от тях с техни средства, както и съответната част на заплатения данък сгради и такса битови отпадъци за периода от 2007 до 2012г. При предявяването на претенцията не е извършено конкретизиране на отделните пера по вид и размер. Във въззивната жалба е уточнено, че наред с разходите за строителството, включително тези за проектиране, строителен надзор, инвеститорски контрол и съпътстващи разходи, К. претендират и стойността на 31,13 кв.м., представляващи получената от ответниците по-голяма площ над притежаваните от тях 17,5 кв.м. от магазина в старата сграда до получените при делбата 48,63 кв.м. от новопостроените магазини. В. съд не е изложил мотиви във връзка с тази претенция, а е потвърдил отхвърлянето на иска за разликата над установената стойност на разходите и заплатените данъци, до пълния предявен размер. В тази част решението е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила; ако първоначално е съществувала неяснота относно включените в сумата от 233 180 лв. пера, то тази неяснота е била отстранена с уточнението във въззивната жалба. Затова съдът е бил длъжен да изложи мотиви и по отношение на искането за обезщетяване на ищците за получената от ответниците по-голяма площ. Именно това е претенцията, посредством която се постига преодоляване на неоснователното обогатяване, получено вследствие допускането на делбата при равни квоти - т.нар. претенция за изравняване на дяловете в съсобствеността, посочена в касационното решение. За определяне размера на дължимото обезщетение следва да се изходи от стойността на получената вповече площ, която според експертизата на в.л. Р. е 1560 лв. за 1 кв.м. или 48 563 лв. за 31,13кв.м.
Наред с тази сума Р. и К. К. имат право да получат съответна част от направените разходи за проектиране, за строителен надзор, за инвеститорски контрол и съпътстващи разходи, които за цялата сграда са 24 183лв./виж експертизата на в.л. Р. на л. 301/ ; на магазинния етаж се припадат 8061 лв. и съответно дела на ответниците е 4030,50лв. На възстановяване подлежат и заплатените данък сгради и такса смет за магазините от 2007г. до 2012г. вкл., които са 2035,25лв., а за частта на съсобствениците М. възлизат на 1017,63лв. Така общата стойност на дължимите на К. суми е 53 611лв.
По възражението за погасяване на вземанията по давност.
Крайният извод на съда за неоснователност на възражението следва да бъде споделен, но по други съображения. На първо място, приетото от съда, че давността, започнала да тече от подаването на исковата молба на 19.06.2007г., не е изтекла към момента на предявяване на претенцията на 08.11.2012г., е невярно. Броен от 19.06.2007г. петгодишният срок по чл. 110 ЗЗД изтича на 19.06.2012г. При изчисляване на срока от момента, в който ответниците по иска за делба са узнали за заведеното срещу тях дело, което е станало на 17.07.2007г./когато те са депозирали становище по исковата молба преди да са получили преписи/ до предявяване на претенцията на 08.12.2012г. също са изтекли пет години.
Настоящият състав счита, че в случая началото на давностния срок не следва да се свързва с предявяването на иска за делба. Съгласно посочените по-горе разяснения в ППВС №6/1974г. вземането на владелеца, извършил подобрения върху чужд имот, става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде смутено от собственика по исков ред, обикновено чрез предявяване на ревандикационен иск. По делото не се спори, че К. и Р. К. са владелци на магазинния етаж - цялата сграда е построена от тях, върху собствен терен и фактическата власт е упражнявана със съзнанието, че е тяхна собственост. Предвид особеностите при възникване на съсобствеността, описани в по-горе и допускането на делбата при квоти на съделителите, несъответстващи на обема на първоначално притежаваното от тях право на собственост, с указание неравенството в дяловете да се изравни посредством облигационна претенция, то следва да се приеме, че смущаването на владението на К. и Р. К. в случая е осъществено с влизането в сила на решението по допускане на делбата. Затова, с оглед предявяването на претенциите по сметки в първото заседание след като е влязло в сила това решение, възражението за погасяване на претенциите по давност, е неоснователно.
При горните изводи обжалваното въззивно решение се явява неправилно в частта по извършване на делбата и отчасти в частта по сметките. Досежно извършването на делбата следва да се отмени изнасянето на имотите на публична продан и да се постанови разпределение на двата магазина между двете групи съделители. По претенциите по сметки на съделителите Р. и К. К. се установи, че са основателни за сумата 53 611лв. Тъй като с обжалваното решение искът е уважен за 4369,71лв., то следва да се отмени решението в отхвърлената част за разликата над 4369,71лв. до 53 611лв. и за тази разлика да се уважи иска, а до пълния предявен размер решението да остане в сила.
По държавните такси. Предвид различната стойност на дяловете и размера на присъдените суми по сметки, то следва да се отмени въззивното решение и да бъдат осъдени съделителите да заплатят държавни такси върху стойността на дяловете си и върху уважения с настоящето решение размер на претенциите по сметки, а именно: М. и К. М. дължат по 2617лв. върху стойността на дяловете и по 1072,22лв. за уважените претенции по сметки, а Р. и К. К. дължат общо 5 234 лв. държавна такса.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №VІ-37 от 04.06.2015г. по гр.д. № 118 /2015г. на Бургаски окръжен съд в частта му по извършване на делбата, в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки, предявена от К. П. К. и Р. Г. К. против М. Г. М. и К. Г. М. за разликата над 4369,71лв. до 53 611 лв., както и в частта за държавните такси и вместо него постановява:
РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ на основание чл. 353 ГПК на К. П. К. и Р. Г. К., двамата от [населено място], [улица], вх. А, ап.29, следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 67800.501.424.1.9, представляващ МАГАЗИН южен, със застроена площ от 76,72кв.м., състоящ се от търговска зала на две нива и санитарен възел, при граници: магазин, стълбищна клетка, външен зид към УПИ ХV-457, външен зид към ул.А., калканен зид към УПИ ХХІV-463, отдолу - складово помещение и терен, отгоре - жилищен етаж; намиращ се на първия /магазинен/ етаж на четириетажна жилищна сграда с идентификатор 67800.501.424.1, построена в поземлен имот с идентификатор 67800.501.424 по кадастралната карта на [населено място], с адрес: [улица].Стойността на дела е 204 500 лв.
РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ на основание чл. 353 ГПК на М. Г. М. и К. Г. М., двамата от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. А. Т., следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 67800.501.424.1.10, представляващ МАГАЗИН северен, с площ 20,53 кв.м., състоящ се от търговска зала и санитарен възел с предверие, при граници: калканен зид към УПИ VІІІ-961, стълбищна клетка, външен зид към [улица]и магазин, отдолу - складово помещение, отгоре - жилищен етаж; намиращ се на първия /магазинен/ етаж в четириетажна жилищна сграда с идентификатор 67800.501.424.1, построена в поземлен имот с идентификатор 67800.501.424 по плана на С., с адрес: [улица]. Стойността на дела е 57 200 лв.
ОСЪЖДА К. П. К. и Р. Г. К. да заплатят на М. Г. М. и К. Г. М. за уравнение на дяловете сумата 73 650/седемдесет и три хиляди шестстотин и петдесет/ лв.
ОСЪЖДА М. Г. М. и К. Г. М. да заплатят на К. П. К. и Р. Г. К. още сумата 49 421,29/четиридесет и девет хиляди четиристотин двадесет и едно цяло и двадесет и девет стотни/ лева по предявените по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки, която сума представлява разликата над присъдените 4369,71лв. до дължимите 53 611лв, включващи: 48 563 лв. обезщетение за изравняване на дяловете, 4030,50лв. направени разходи за проектиране, строителен надзор, инвеститорски контрол и съпътстващи разходи, и 1017,63лв. заплатени данък сгради и такса смет за съсобствените имоти за периода от 2007г. до 2012г., заедно със законната лихва от предявяването на претенцията на 08.11.2012г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в отхвърлената част на претенцията по сметки над уважения размер от 53 611лв. до предявения такъв от 233 180лв.
ОСЪЖДА съделителите да заплатят държавни такси по сметка на Върховния касационен съд върху стойността на дяловете си и върху уважените претенции по сметки, както следва: М. Г. М. ЕГН [ЕГН] и К. Г. М. ЕГН [ЕГН] да заплатят по 3 689,22лв. всеки от тях, а К. П. К. ЕГН [ЕГН] и Р. Г. К. ЕГН [ЕГН] да заплатят общо 5 234 лв. държавна такса.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |