Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                  №   167                         гр. София, 19 април 2010 год.                         В   ИМЕТО   НА    НАРОДА                   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и десета година, в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова                                       ЧЛЕНОВЕ:  Фиданка Пенева                                                              Севдалин Мавров     при секретар Лилия  Гаврилова  и с участието на прокурор от ВКП -  Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Вероника Имова  наказателно дело № 86/2010 г.   Делото е образувано по касационни жалби от подсъдимите: Л. И. Д., Т. И. Д., К. Г. Т. и В. КИРИЛОВ Т. , чрез упълномощеният им защитник - а. Е от САК, срещу въззивна присъда от 23.03.2009 год. по внохд№3697/08 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД . Допълнения към касационните жалби, с доводи по наведените основания, относими към оплакванията в жалбите на всички подсъдими, са подадени от подсъдимите Л. И. Д. и К. Г. Т.. Във всички жалби са въведени основанията по чл.348, ал.1,т.т.1,2 и 3 НПК. В допълненията към жалбите, за съществени процесуални нарушения се изтъква: въззивният съд е дал приоритет само на показанията на пострадалия А. и свидетелите посочени от обвинението; не са кредитирани показанията на свидетелите Н,Костадинов и Н. А. , обясненията на подсъдимите и медицинската документация, установяващи състоянието на пострадалия по време на инцидента; игнорирани са данните, сочени от свидетелите, че никой от подсъдимите не е удрял пострадалия , а последният е ударил един от тях – Л. Д. , при което е паднал и в резултат и на употребеният алкохол е получил инкриминираната телесна повреда; игнорирани са данните, че всички увреждания у пострадалия се дължат на теренна травма; неправилно са кредитирани показанията на свид. Ваклева, която не би могла да възприеме деянието и участниците в него, както е прието от решаващият съд, от мястото където е установено ,че се е намирала; не е дадена вярна на резултатите от следствения експеримент относно възможността свидетелката И. А. / майка на пострадалия/ да види твърдяният побой; неправилно е приет механизмът на причиняване уврежданията на П. А. , тъй като е неправдоподобно приетото от съда, че и четиримата подсъдими са скачали върху тялото на А. , който не би получил обективираните увреждания при това им поведение , а много по-тежки; констатациите за деянието и авторството от подсъдимите почиват на недостоверни показания на свид. Бизаров, който се е намирал на 500-600 метра от мястото на деянието и не би могъл да възприеме нито слухово , нито визуално случилото се между подсъдимите и свид. Ангелов; неправилно са игнорирани показанията на свид. Стоянова, която е посочила , че не е видяла подсъдимите да нанасят побой на свид. П. А. Нарушението на закона и явната несправедливост на наказанията са декларативно посочени, без в жалбите да се съдържат доводи в подкрепа на тези касационни основания. Иска се оправдаване на всеки от подсъдимите по обвинението, алтернативно се претендира отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на размера на наказанията. Изцяло се оспорва основателността на гражданския иск с претенция за отхвърлянето му . В съдебно заседание се явяват подсъдимите Т. И. Д., К. Г. Т. и В. КИРИЛОВ Т. . Не се явява редовно призован , подсъдимият Л. И. Д.. Жалбите се поддържат от защитата на подсъдимите а. К. Частният обвинител и граждански ищец П. А. редовно призован не се явява в съдебно заседание. За него се явява повереникът му а. С, който оспорва основателността на жалбите и моли да се оставят без уважение, а присъдата бъде оставена в сила. ПРОКУРОРЪТ ОТ Върховната касационна прокуратура начира жалбите за неоснователни. В последната си дума подсъдимите Т. И. Д., К. Г. Т. и В. КИРИЛОВ Т. искат отмяна на присъдата . ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото , съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на касационна проверка, установи следното : Жалбите на подсъдимите Л. И. Д., Т. И. Д., К. Г. Т. и В. КИРИЛОВ Т. са неоснователни: С присъда от 30.03.07 г., по НОХД № 3024/03 год. на Софийския районен съд, подсъдимите Л. И. Д., Т. И. Д., К. Г. Т. и В. КИРИЛОВ Т. <Тренков&@Т. &span style='letter-spacing:-.2pt'> са признати невиновни, в това, че на 24.05.2002 г., в около 19,30 часа, в гр. С., пред кафе-бар на ул. &. № 2, в съучастие като съизвършители, са причинили на П. Я. А. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на глезенна част на двете пищялни кости, с частично изкълчване на лявата глезенна става, довело до трайно ограничаване и затрудняване движенията на левия долен крайник за срок не по-малък от шест месеца, поради което, съгласно чл. 304 НПК са оправдани по обвинението за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за всеки от тях. Като недоказан по основание е отхвърлен предявеният от П. Я. А. срещу подсъдимите граждански иск за сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деянието. По протест на прокурор при СРП срещу присъдата е образувано въззивно производство пред СГС, по което с решение от 23 март 2009 год. по внохд№ 3697/08 год. на Софийският градски съд присъдата е отменена съгласно чл.334, т. 2 и във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, и е постановена нова присъда, с която подсъдимите Л. И. Д., Т. И. Д., К. Г. Т. и В. КИРИЛОВ Т. са признати за виновни по обвинението за престъплението по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК и вр. с чл.54 НК на всеки от тях е наложено наказание от по две години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на всеки от подсъдимите, наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение, за срок от по три години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на гражданския ищец А. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 15 000 лв. ,ведно със законната лихва, считано от 24.05.2002 г., до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплатят направените разноски в размер на 300 лв., като до предявеният размер от 24 000 лв., искът е отхвърлен като недоказан. В тежест на подсъдимите са постановени разноски и държавна такса. Не са допуснати пороци при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд. Проверката и оценката на доказателствените източници са извършени съгласно чл.107 НПК, основани на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и според действителното им съдържание. Установените по делото обстоятелства , очертани от предмета на доказване, са въз основа на цялостен , логичен фактически анализ на събраните по делото доказателствени източници. Неоснователно се твърди в жалбите на подсъдимите, че въззивният съд е дал приоритет само на показанията на пострадалия А. и на свидетелите, посочени от обвинението. Всички доказателствени източници са внимателно проверени. Отхвърлянето като недостоверни на показанията на свидетелите Н, К. и Н. А. и обясненията на подсъдимите е мотивирано. Опровергани са доводите на защитата на подсъдимите, че никой от тях не е удрял пострадалия , а последният бил ударил подс. Л. Д. От цялостният анализ на доказателствата не са установени данни за поведение на пострадалия с което той да е предизвикал инцидента с подсъдимите. Участието на подсъдимите в побоя и механизма на причиняване уврежданията на пострадалия А. са установени , след проверката за достоверност на показанията на пострадалия и на свидетелите-очевидци, от медицинските документи и от заключението на СМЕ. Свидетелят Б. е видял как „няколко мъже бият пострадалия А. ”. Очевидец на побоя, освен свид. Бизаров, е и свид. Йончева, която е установила, че видяла четиримата подсъдими да нанасят удари по тялото и главата на А. на инкриминираните дата и място. Свидетелите Б. и Й. са изяснили, че пръв е започнал побоя над пострадалия поде. В. Т. , който е ударил А. в лицето и го изритал в бъбреците, видяли са че след това поде. Т. Д. го ударил по главата, подсъдимият К го е ударил в слабините, а подсъдимият Л го е блъснал , а А. паднал на земята, в което положение и четиримата заедно започнали да го ритат и да му нанасят удари със скачане и ритане, от което пострадалият почувствал, че кракът му е счупен, но подсъдимият Л. Д. му отвърнал с думата „умри” и го ритнал в главата. Данните от показанията на свидетелите - са проверени за достоверност както помежду им, така и със заключението на СМЕ, изготвено от д-р К/ спр. на л. 26-27 от досъдебното производство/, че пострадалият А. по същото време и място е получил счупване в глезенната част на двете пищялни кости, с частично изкълчване на лявата глезенна става, водещо до трайно ограничаване и затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок, не по-малко от 5-6 месеца, причинени са му и отоци в областта на главата .Уврежданията по главата и тялото на пострадалия са оценени като от удари с или върху твърди тъпи предмети, включително причинени от юмручни удари или ритници, каквито са данните за механизма на причиняване на уврежданията според свидетелите описали побоя и неговите извършители. От заключението на единичната и на тройната съдебномедицински експертизи е установено, че счупването на глезена на А. е настъпило на 24.05.2002 г., преди 20.50 ч. , когато е бил часът на първият му преглед, след конфликта с подсъдимите, поради който обективен факт, въззивният съд е отхвърлил като неоснователни доводите на защитата на подсъдимите, че увреждането може да е получено след като пострадалият е напуснал МБАЛ „Пирогов" в около 23.00 ч.. Доводите за „алкохолно повлияване" на пострадалия и оспорването на правилността на възприятията му за деянието и авторите му, са намерили аргументирани отговори в мотивите на присъдата на СГС, които ВКС споделя напълно. Няма никакви данни от събраните доказателства, пострадалият да е получил процесните увреждания при други обстоятелства от инкриминираните по делото и по друг механизъм, различен от този, установен от свидетелите-очевидци и от неговите показания. От проведеният следствен експеримент е установена възможността за годни и достоверни възприятия от тримата свидетели в положението и мястото, от което са наблюдавали инцидента. Въззивната инстанция е кредитирала показанията на свидетелите Й. , В. , Б. , като е ценила резултатите от проведеният съдебен следствен експеримент, чрез който е установена възможността на тримата свидетели, в положението и мястото от което са наблюдавали инцидента в неговата динамика, да са го възприели непосредствено. Показанията на свид. Ковачев за състоянието на пострадалия след побоя и споделеното пред него от пострадалият за авторството и начина на причиняване уврежданията му, са оценени в логическата им връзка с останалите гласни и писмени доказателствени средства. Задължението си да мотивира изводите, защо не дава вяра на отхвърлените като недостоверни доказателствени източници, съдът е изпълнил съгласно закона. Неоснователни са доводите за игнориране обясненията на четиримата подсъдими и на показанията на свидетелите . СГС ги е събрал и проверил. Оценката за недостоверността им, е въз основа на аргументирани мотиви по реда на чл.339, ал.3,вр. с чл.305, ал.3 НПК. Изводите на съда не почиват на показанията на свид. Здравка Н. за теренна травма, като причина за уврежданията на пострадалия, поради изцяло противоречивият им характер с установените обективни данни, включително и от съдебно-медицинското удостоверение за наранявания, разположени около лявото око, в средната теменна област, в ляво теменно слепоочие, ляво тилно теменно, тилната област на главата, на гърба от ляво, на лявото рамо, на левия лакет, лявата предмишница, на дясната мишница с разностранна локализация, и с различна степен на тежест, изключваща възможността да са получени едновременно от падане . Проверката установи , че вътрешното убеждение на въззивният съд по установяването на материалната истина е изградено на законосъобразно изследване на всички обстоятелства по делото. Законът е приложен правилно под признаците на инкриминираният състав по чл.129, ал.2 НК, вр. с чл.20 , ал.2 НК, въз основа на установените фактически данни за деянието и авторството от подсъдимите. Правилни са изводите за задружното участие на всеки от четиримата подсъдими в изпълнителното деяние при общ пряк умисъл и за вида и характера на съставомерните последици, резултат от деянието. Наказанията са справедливи. Индивидуализирани са съгласно доказателствата за личността на подсъдимите, тежестта на извършено според конкретните особености на начина, средствата и интензитета на деянието и според критериите на чл.54 и чл.36 НК. Гражданските последици от деянието, изразени в неимуществени вреди за пострадалия, са законосъобразно изведени по основание и размер по чл.45 и чл.52 ЗЗД. При тези изводи , не са допуснати касационни основания, водещи до отмяна или изменяване на обжалваната присъда на СГС. Съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК , ВКС, ІІІ н.о., в настоящият състав Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 23.03.2009 год. по внохд№3697/08 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.   Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :