О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60471 гр. София 10.06.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр. дело № 548/2018 год. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от адв. К. П. – пълномощник на М. Н. Ц. против решение № 7328/03.11.2017 г., постановено по в. гр. д. № 5299/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 54134/06.03.2017 г. по гр. д. № 20857/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. Н. Ц. против „Аркон България” ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр. София обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 215 КТ. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1. „Допустимо ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение с работник, който не е отговарял на въведените към момента на сключването на трудовия договор изисквания за образование и квалификация, като работодателят е знаел това?”; 2. „При промяна на изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, работодателят на основание чл. 328, ал. 1,т. 11 КТ ли следва да прекрати договора с неотговарящия на тях служител или на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ?”; 3. „Следва ли съдът да обсъди всички обстоятелства по делото, да извърши преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата, съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка,обусловеност и зависимост?”; 4. „Следва ли съдът да разгледа приобщени по делото документи на чужд език и длъжен ли е да даде указания на страната и възможност да ги предостави в превод на български език?”; 5. „Добросъвестно ли е изискването на повторни обяснения по чл. 193 КТ по въпроси, на които е отговорено или на такива, които очевидно не са дисциплинарни нарушения. Злоупотреба с право от страна на работодателя ли е изискването на множество обяснения в кратък срок и последващо прекратяване на трудовия договор на друго основание?”; 6. „Представлява ли нарушение на чл. 8,ал. 1 и ал. 3 КТ изменението на длъжностната характеристика само на един от служителите на напълно идентични работни позиции. Такова изменение следва ли да се квалифицира като заобикаляне на изискването за подбор?” и 7. „Налице ли е злоупотреба с право при прекратяването на трудов договор, поради изменени изисквания за образование и квалификация за длъжността, ако новите изисквания не са продиктувани от конкретни нужди на работодателя и чия е доказателствената тежест за установяване на необходимостта от тази промяна?”. Сочи, че въпросите са разрешени в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – „Аркон България” ЕООД, подаден чрез адв. Я. Я. в качеството му на процесуален представител, в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима. За да постанови атакуваното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционния съд е постановил решението си при напълно изяснена фактическа обстановки, при подробни и законосъобразни мотиви и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Посочил е, че заповедта за уволнение е мотивирана, тъй като в нея са посочени променените изисквания за заемане на длъжността, и че са налице предпоставките на чл. 328, т. 6 КТ, тъй като изискванията относно вида на образованието и квалификацията са променени след сключване на договора. Като допълнителен аргумент е посочил, че за законността на уволнението на това основание е без значение кога са въведени изискванията. По отношение на доводът за злоупотреба с право от работодателя съдът е приел, че с оглед вменените на ищеца с длъжностната характеристика задължения въведеното изискване за висше образование степен магистър и квалификация инженер не съставлява злоупотреба с право, тъй като промяната не е самоцелна, а съответства на изискванията за длъжността предвид трудовите й функции. Съдът е приел възражението на ищеца, че работодателят не му е дал срок да представи доказателства за притежаваното от него образование, нито да изложи възраженията си, за неоснователно, тъй като липсват разпоредби в КТ, които да вменяват такова задължение на работодателя при уволнение на процесното основание, а и ищецът не е въвел твърдение, че притежава образование и квалификация, съответстващи на променените изисквания. Освен това няма и законово задължение за мотивиране на заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - въпросите дали изискванията за заемане на длъжността са изменени и отговаря ли уволненият работник на същите са предмет на проверка в трудовия спор за незаконност на уволнението. Посочил е, че заповедта е мотивирана, тъй като в нея са посочени новите изисквания за вид и степен на изискуемото образование /висше-степен магистър/ и за квалификацията /инженер/, както и обстоятелството, че ищецът не отговаря и на двете изисквания, тъй като има висше образование степен бакалавър и специалност „Спорт“. Преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на длъжността, когато същите не са предвидени в нормативен акт, е по целесъобразност и съдът не е компетентен да я контролира ако няма данни за злоупотреба с права. Позовавайки се на трайната съдебна практика е приел, че такава злоупотреба е налице, ако въведените нови изисквания нямат връзка с характера на работата на изпълняваната длъжност и са фрапиращо несъответни с трудовите функции на длъжността или когато от обстоятелствата е ясно, че промяната има за единствена цел уволнението на работника или служителя. Приел е, че с оглед основните трудови задължения на заемащия длъжността „сервизен техник“-ремонт, монтаж, демонтаж на промишлени принтери и свързаните с това допълнителни дейности; разчитане и ползване техническата документация за машините; даване на инструкции и техническа информация на клиентите по телефона и обучаването им за работа с продуктите на фирмата, както и необходимостта от познаване реда и изискванията за извършване на ремонт на ел. инсталации и машини, въведените нови изисквания за образователна степен магистър и за квалификация инженер не са преднамерени, както твърди ищеца, а са свързани с естеството на извършваната работа и целят по-качественото й изпълнение. За недоказано е прието твърдението на ищеца, че уволнението му на процесното основание се дължи на неуспешни предходни опити за дисциплинарното му уволнение, тъй като е изискал обяснения от ищеца за описани в докладните записки на ръководителя на „Сервизен отдел“ дисциплинарни нарушения, управителят на дружеството е упражнил предоставената му от закона дисциплинарна власт, още повече, че липсват доказателства, че е злоупотребил с това свое правомощие. Ирелевантно за законността на уволнението е обстоятелството, че не са променени другите изисквания за заемане на процесната длъжност, нито длъжностните характеристики за лицата, заемащи други длъжности. Ищецът не е провел пълно доказване на твърдението, че е бил командирован в чужбина през процесния период, респ. че ответникът му дължи възнаграждение за дневни пари по смисъла на чл. 215, ал. 1 КТ. Недоказан е и искът по чл. 128, т. 2 КТ. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Налице е основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с формулирания в изложението първи въпрос, а именно: „Допустимо ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение с работник, който не е отговарял на въведените към момента на сключването на трудовия договор изисквания за образование и квалификация, като работодателят е знаел това?”. Въззивният съд се е произнесъл по формулирания въпрос в противоречие с приетото в Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г.по описа на ОСГК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7328/03.11.2017 г., постановено по в.гр.д. № 5299/2017 г. по описа на Софийски градски съд. Касаторът не дължи държавна такса за разглеждане на касационната жалба. Делото да се докладва на председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: