О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 16 София, 22.01.2016 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 4113 /2015 година Производство по чл. 248 от ГПК Постъпила е „частна жалба” № 1411891/18.11.2015г., подадена от етажната собственост „Бизнес център Д. 2”, [населено място] [улица], която по съдържание представлява молба по чл. 248 ГПК за намаление на разноските, които е осъдена да плати на ответника по касация „У. С. Е. за производството по чл. 288 ГПК в размер на 720 лв. Счита този размер за прекомерен и иска намалението му. Ответникът по молбата изразява становище за недопустимост, а евентуално и за неоснователност, защото уговорения размер е по-малък от трикратния минимален размер на хонорара по неоценяеми искове. Съдът, като прецени искането и данните по делото, намира следното. Молбата е допустима, защото е направена в едномесечния срок по чл. 248 ГПК от постановяване на определение № 538 от 06.11.2015 по настоящото гр.д.№ 4113/2015г., с което не е допуснато касационно обжалване на решение от 10.02.2015г. по гр.д.№ 6379/2014г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от „Бизнес център „Д. 2”. Съгласно чл. 78, ал.5 ГПК, когато уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед характера на производството и фактическата и правна сложност на делото, съдът може, но не служебно, а само по искане на насрещната страна да го намали. Това искане не е просрочено, тъй като не е имало открито съдебно заседание, в което то да бъде заявено, а ГПК не предвижда на касатора да се връчва копие от отговора на жалбата и списъка на претендираните от него разноски, за да възрази касатора за прекомерността им. Съдът служебно не може да намалява разноските, защото нормата на чл. 78, ал.5 ГПК изисква изрично „искане на насрещната страна”. Разгледана по същество, молбата е основателна. Производството е за отмяна на решения, взети на общо събрание на етажната собственост. Искът по чл. 40 ЗУЕС е неоценяем и за него минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал.1 т.4 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет е 300 лв. Уговореният адвокатски хонорар между ищеца и пълномощника му за касационно обжалване е 720 лв., каквато сума му е присъдена с определението по чл. 288 ГПК. Този размер е прекомерен предвид характера и степента, до която се е развило производството – то е приключило само на етап преценка на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК. Същевременно правните въпроси, които са формулирани от касатора не представляват особена правна сложност, а не е налице и фактическа такава. Затова съдът намира, че размера на присъдените разноски следва да се намали от 720 лв. на 300 лв. В случая съдът не е обвързан от ограничението по пар.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и може да намали възнаграждението до предвидения в наредбата минимален размер – т.3 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗМЕНЯ определение № 538 от 06.11.2015 по настоящото гр.д.№ 4113/2015г. на Върховен касационен съд, І гр.о., като НАМАЛЯВА разноските, които етажната собственост „Бизнес център Д. 2”, [населено място] [улица] осъдена да плати на „У. С. Е. от 720 лв. на 300 лв. /триста лева/. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: