Р Е Ш Е Н И Е № 205 С. 13.10.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2308 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. И. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 654 от 17.12.13г. по в.гр.д. № 793 по описа за 2013г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 212 от 25.04.2013г. по гр.д. № 143/2013г. на Окръжен съд Пазарджик, като е отхвърлен предявения иск по чл.26 ал.2 от ЗЗД за обявяване на нищожност поради липса на съгласие от страна на продавача на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 24.11.2010г.от наследодателя Н. П. С. и ответницата с н.а. № 50 т.ІІ рег. № 3147 н.д.№ 214/10г. и е развален на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД същия договор за покупко-продажба до размер на ½ ид.ч. от описаните в него имоти, като са присъдени следващите се разноски. Искането на касаторката е за отмяна на въззивния акта в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД и вместо това да се постанови нов, с който той да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен. В съдебно заседание страните лично не се явяват,но се представляват от процесуалните си представители, които съответно поддържат, а оспорват подадената касационна жалба. Представят писмени бележки и претендират направените по делото разноски. Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установено следното: Производството е започнало по четири иска – по чл.26 ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на сключен договор поради липса на воля, по чл.87 от ЗЗД за развалянето му поради неплащане на продажната цена от 8 000лв.,по чл.31 ал.1,във вр.с чл.44 от ЗЗД за унищожаемост на едностранна правна сделка по упълномощаване на адвокат К. с пълномощно, с нотариално заверен подпис с № 3107 от 22.11.2010г.и с по чл.26 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на констативен н.а. № 49 т.ІІ н.д.№ 213/10г.,които първоинстанционният съд е отхвърлил. Това решение е обезсилено - с въззивно решение № 475 от 24.10.2012г. по в.гр.д.№ 801/12г. в частта, с която са отхвърлени исковете за прогласяване на нищожност поради липса на воля и за разваляне на сключения договор и в тази част делото е изпратено по компетентност за разглеждане на окръжен съд./В останалата част производството е прекратено поради липса на надлежно предявен иск от ищеца М. С./. С решение № 212 от 25.04.2013г.по гр.д.№ 143/13г. ОС Пазарджик е отхвърлил иска с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие от страна на продавача на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № 50 т.ІІ рег. № 3147 н.д.№ 214/10г. и е развалил на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД същия договор поради неплащане на продажната цена от 8 000лв. за ½ ид.ч.от имотите /с оглед обема на наследствените права на ищеца П. С./. Това решение е потвърдено с въззивно решение № 654 от 17.12.2013г. по в.д.№ 793/13г., което е предмет на настоящата касационна жалба. Производството е висящо само досежно иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД. По делото няма спор за факти : С н.а. № 50 т.ІІ рег. № 3147 н.д.№ 214/10г. Н. С., чрез своя пълномощник – адвокат К. е продал на ответницата М. П. – магазин за промишлени стоки с площ от 21кв.м., магазин за хранителни стоки с площ от 20кв.м. и кафе-аператив, представляващо пристройка към съществуваща масивна двуетажна жилищна сграда и преустройство на част от приземния етаж от същата с обща застроена площ от 72 кв.м., ведно с 120/794 ид.ч. от поземлен имот, за който е отреден УПИ ХХ-436 в кв.26 по плана на [населено място] за сумата от 8 000лв., за които е отбелязано, че са получени от продавача напълно и в брой към момента на подписване на пълномощното. В пълномощното упълномощителят е записал, че упълномощава пълномощника да извърши продажбата за „сумата от 8 000лв., която съм си получил към момента на подписване на пълномощното.”Последното е подписано на 21.11.10г. в дома на упълномощителя, в присъствието на упълномощения и на нотариус. Разпитани пред съда – двамата заявяват, че пред тях упълномощителят лично и в пълно съзнание е потвърдил получаването на продажната цена. Продавачът е признат за собственик на тези имоти с констативен нотариален акт № 49 т.ІІ н.д.№ 213/10г., издаден на 24.11.2010г., на която дата е извършена и процесната продажба. П. е починал на 27.11.2010г. в МБАЛ „Св.П.” [населено място]/акт за смърт № 900/27.11.10г./. На 19.11.2010г.му е извършена операция и му е поставена диагноза: „злокачествено заболяване на дебелото черво – ІV стадии” /епикриза № 18874/. След операцията е бил в дома си, където е подписал горепосоченото пълномощно. На 23.11.2010г. отново е хоспитализиран и след четири дена е починал. Неговият син и наследник П. С. е предявил настоящите искове /другият наслед-ник М. С. /син/ се е присъединил, но по отношение на него – поради липса на надлежно предявен иск производството е прекратено/. За да постанови акта си и счете, че договора следва да се развали, въззивният съд е приел, че текстът на пълномощното, в което се съдържа изявление, че продавачът е получил продажната цена има характер на частен диспозитивен документ - разписка, който е бил оспорен. Ответницата, върху която е тежестта на доказване не е установила изгодния за нея факт /че е платила/, защото разпитаните свидетели – упълномощения адвокат и нотариуса – не твърдят сумата да е платена в тяхно присъствие и подобно изявление в нотариалния акт не се съдържа. Касационното обжалване е допуснато с определение № 674 от 30.05.2013г., на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпрос, касаещ тежестта на доказване /възможността да се оспорва/ заплащането на продажната цена в хипотеза, при която прехвърлителя в качеството си на продавач, изрично е отбелязал в подписаното от него пълномощното, че цената му е платена напълно и в брой /което е потвърдено и от пълномощника му по време на самата сделка/, но впоследствие е починал. В тази хипотеза - обвързан ли е неговия наследник от удостоверителното изявление на наследодателя си за получаване на продажната цена и встъпва ли той в неговото процесуално положение? По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: Пълномощното – в частта, отнасяща се до извършване на нотариалното удостоверяване на подписа на посоченото в него като упълномощител физическо лице – представлява официален документ /решение № 125 от 12.09.12г.по гр.д.№1135/11 на І г.о.по чл.290 от ГПК/. В частта, съдържаща изявлението на упълномощителя, че е получил цената, както и нотариалния акт в частта, съдържаща изявлението на продавача, че е получил цената и на купувача, че я е платил/ съставлява частен свидетелстващ документ, материализиращ удостоверително изявление на своя издател за даден факт. Този факт, може да се е осъществил обективно, може и да не се е осъществил, затова частните документи могат да са верни или неверни, т.е. може да се установява неистиността им /решение № 402 от 17.01.12г.по гр.д.№ 449/11 на ІІІ г.о.по чл.290 от ГПК/. Съгласно чл.193 от ГПК обаче, може да оспорва истинността на документ само заинтересованата страна, т.е. страна която може да претендира собствени права. По същността оспорването представлява предявяване на инцидентен установителен иск за установяване на неистинност на документ и изисква наличие на правен интерес. Наследник на лице, което в качеството си на продавач е направило удостоверително изявление за получаване на продажната цена няма правен интерес от оспорване на изявлението на праводателя си, защото в качеството си на наследник встъпва в неговото процесуално положение и не може да има повече права и процесуални възможности, отколкото би имал наследодателя, ако беше жив. В качеството си на наследник той е обвързан от признанието за получаване на продажната цена напълно и в брой на своя праводател и не може да го оспорва. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен, а въпросът - разрешен по същество. С оглед предявеното основание за неизпълнение на сключения договор - искът по чл.87 ал.3 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на касаторката следва да бъдат присъдени всички направени по делото разноски в общ размер на 4 682лв. съобразно представения списък./Същият беше предоставен на противната страна, която не направи искане по чл.78 ал.5 от ГПК/. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 654 от 17.12.13г. по в.гр.д. № 793 по описа за 2013г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 212 от 25.04.2013г. по гр.д. № 143/2013г. на Окръжен съд Пазарджик в обжалваната част досежно предявения иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Н. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] против М. И. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] иск за разваляне на сключения на 24.11.2010г.от наследодателя на П. Н. С. - Н. П. С. и М. И. П. с н.а. № 50 т.ІІ рег. № 3147 н.д.№ 214/10г. договор за продажба на следните имоти: магазин за промишлени стоки с площ от 21кв.м., магазин за хранителни стоки с площ от 20кв.м. и кафе-аператив, представляващо пристройка към съществуваща масивна двуетажна жилищна сграда и преустройство на част от приземния етаж от същата с обща застроена площ от 72 кв.м., ведно с 120/794 ид.ч. от поземлен имот, за който е отреден УПИ ХХ-436 в кв.26 по плана на [населено място]. ОСЪЖДА П. Н. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] да заплати на М. И. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] сумата от 4 682лв./четири хиляди шестстотин осемдесет и два лева/, направени по делото разноски във всички инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.