Р Е Ш Е Н И Е № 65 София, 26 февруари 2015 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 80/2015 година. Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия Т. Е. Х. срещу решение № 161 от 17.11.2014год. по внохд № 246 на Варненския апелативен съд. В нея се излага основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за изменяване на обжалвания съдебен акт в наказателноосъдителната му част с доводите, че съдът не е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: проявеното разкаяние за извършеното, признаване на вината за стореното, както и тежкото семейно положение на подсъдимия, които обстоятелства са от съществено значение за индивидуализиране на наказанието. Поради това, касаторът счита, че в определения размер наказанието е явно несправедливо и моли решението да бъде изменено, като определеното му наказание се намали. Пред касационния състав подсъдимият и служебно назначеният за тази инстанция защитник-адв. Д. А. Г. от САК поддържат жалбата по изложените в нея основание и доводи. Частните обвинители и граждански ищци А. Ж. К. и Й. Я. Б., редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуални представители. Не се явява, редовно призован, и гражданският ищец Р. С. И.. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата на касатора, като неоснователна, следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд в този си състав, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 20 от 21.07.2014год. по нохд № 196/2014год. на Добричкия окръжен съд подсъдимият Т. Е. Х. е признат за виновен в това, че: 1. На 08.02.2014г. срещу 09.02.2014г. в [населено място] е отвлякъл А. Ж. К., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.142, ал.3, т.1, пр. 2 във вр. ал.1 и чл. 54 от НК е осъден на доживотен затвор, което на основание чл. 58а, ал. 2 от НК, съдът заменил с наказание лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години; 2. На 19.02.2014г. около 19.00 часа в [населено място] е отвлякъл Й. Я. Б., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.142, ал.3, т.1, пр. 2, във вр. ал.1 и чл. 54 от НК е осъден на доживотен затвор, което на основание чл. 58а, ал. 2 от НК, съдът заменил с наказание лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години; 3. В периода от 08.02.2014г до 19.02.2014г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив е извършил пет отделни деяния по чл. 199, ал., 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1 от НК, като е отнел чужди движими вещи с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, както следва: - на 08.02.2014год.- сумата от 100 /лева/ и черен кожен /от изкуствена кожа/ портфейл от владението на Р. С. И. на обща стойност 107,50 лева; - на 08.02.2014год.- мобилен телефон марка „марка”, модел „модел”, ведно с поставени в него СИМ карта на „фирма” и карта памет 2 ГБ и един чифт слушалки за телефона от владението на А. Ж. К. на обща стойност 97,00 лева; - в периода от 11.02.2014г. до 12.02.2014г. в [населено място], общ. /община/-сребърен пръстен с тегло 2,5 грама от владението на А. Ж. К. на стойност 12,50 лева; - на 19.02.2014г. в [населено място]- мобилен телефон марка „марка”, модел „модел”, ведно с поставена в него карта памет от 4 ГБ, 1 бр. сребърен пръстен с тегло 2,7 грама и 1 бр. сребърен пръстен с тегло 1,7 грама от владението на Й. Я. Б. от [населено място] на стойност 265,30лв., като общата стойност на противозаконно отнетото имущество възлиза на 482,30 лева, поради което на посоченото основание във вр. чл.29, ал.1, б.б. “а” и “б” и чл. 54 от НК, съдът е определил на подсъдимия наказание петнадесет години „лишаване от свобода”, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, намалил с 1/3 и му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от десет години; 4. През периода от 09.02.2014г. до 12.02.2014г. в [населено място] и [населено място], обл. /област/, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, при седем отделни деяния се съвкупил с лице от женски пол-А. Ж. К., като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл.152, ал.3, т.5, във вр. ал.1, т.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр.с чл.29, ал. 1, б.б. “а” и “б” и чл. 54 от НК, на подсъдимия е определено наказание петнадесет години „лишаване от свобода”, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено с 1/3 и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от десет години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил на Х. за изтърпяване най-тежкото от така определените наказания, а именно двадесет и пет години лишаване от свобода, което на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 61, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален „Строг” режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал от така определеното наказание времето на задържане на подсъдимия под стража, считано от 20.02.2014г. до влизане в сила на присъдата. Съдът е уважил предявените от гражданските ищци искови претенции за причинените им от деянията на подсъдимия неимуществени и имуществени вреди, произнесъл се е по веществените доказателства и по разноските по делото, които присъдил в тежест на подсъдимия. С обжалваното решение присъдата е изменена, като наказанията за двете престъпления по чл. 142, ал.3, т.1, пр. 2, във вр. ал.1 НК са намалени от по двадесет и пет на по двадесет години лишаване от свобода и определеното по чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко наказание на подсъдимия е определено на двадесет години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намира жалбата на касатора за неоснователна. Доводът за явна несправедливост на наказането не се подкрепя от данните по делото. Производството се е развило по реда на глава двадесет и седма от НПК. Подсъдимият Т. Е. Х. е признал обстоятелствата изложени в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства. В съответствие с диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие, на основание чл. 373, ал. 2 вр. с чл. 372, ал. 4 НПК, съдът е определил наказанието на подсъдимия при условията на чл. 58а, ал. 2 от наказателния кодекс. Посочената разпоредба изисква в случаите на чл. 57, ал. 1, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с наказание лишаване от свобода от двадесет до тридесет години лишаване от свобода. Спазвайки законовите разпоредби, Добричкият окръжен съд е заменил наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от свобода. Съдът е съобразил неговият размер с разпоредбата на чл. 58а, ал. 3 НК, съгласно която наказанието се определя в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс. Прилагайки този законоустановен начин за определяне на наказанието, съдът е постановил наказание от 25 години лишаване от свобода/ в границите между 10 години, най-ниския размер на наказанието лишаване от свобода предвиден в Особената част на този кодекс в чл. 142, ал. 3 от НК и 30 години-най-високия размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 на чл. 58а от НК, като е отчел и обстоятелствата за индивидуализиране на наказанието по чл. 54 НК. Отегчаващите и смекчаващите обстоятелства са били съответно отчетени като размерът на наказанието е определен при баланс между тях. Твърдението в жалбата, че част от смекчаващите отговорността обстоятелства не били взети предвид, не отговаря на действителното положение. Като смекчаващи обстоятелства са били отчетени изразеното съжаление от подсъдимия за случилото се и младата му възраст. В случая липсват обстоятелства, които да не са били отчетени от инстанционните съдилища и които да налагат допълнително смекчаване на наказанието. Обсъждайки справедливостта на наказанието по повод въззивната жалба на подсъдимия, Апелативният съд-Варна е приел, че смекчаващите отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия са подценени. В този смисъл, като е отбелязал младата възраст на подсъдимия, процесуалното му поведение, което е спомогнало, както за разследване на престъпленията, така и за своевременността на съответстващото правосъдие, е счел, че наказанията за водещите по тежест престъпления са завишени, поради което ги е намалил от по двадесет и пет години на по двадесет години лишаване от свобода и определил на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия едно общо най-тежко за изтърпяване наказание от двадесет години лишаване от свобода. Предпоставки за изменяване на въззивното решение в санкционната му част не са налице. Намалявайки наказанието въззивният съд е проявил достатъчна снизходителност, поради което основание за допълнително смекчаване на същото, според касационната инстанция, няма. За кратък период след излизането си от затвора /23.01.2014год./, след изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, Х. е извършил множество тежки умишлени престъпления против личността, половата неприкосновеност и собствеността, като всяко едно от деянията е било съпроводено, освен с интензивни прояви на насилие-психическо и физическо /над типичните, в такива случай, при сломяване на волята на пострадалите за постигане на преследвани престъпни цели/, но и с изключително пренебрежение към личността на отвлечените жени, проявен цинизъм и липса на човечност, продиктувани от чувството му за безнаказаност, както и за създаден у него стереотип на престъпно поведение, при който изобщо не се съобразява с установените в обществото правила за поведение, сочещ за формирани трайни престъпни навици. Предвид изложеното настоящият касационен състав прие, че атакуваното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 3 НПК, тъй като е определено в пределите на закона, съответства на обществената опасност на деянията и дееца и с него ще бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК. Ето защо, обжалваното решение е законосъобразно и справедливо, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 161 от 17.11.2014год. по внохд № 246/2014год. на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: