Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
София, 12 юни 2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на четиринадесети януари две хиляди и тринадесета година и в състав:
Председател: Иван М.Недев
Членове: Николай Дърмонски
Капка Костова
при секретар Аврора Караджова ........................ и с участието
на прокурора Искра Чобанова ........ изслуша докладваното
от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно
дело № 2199/2012 год.
Подсъдимият И. Х. Д. обжалва по касационен ред присъда № 305/4.VІІ.2012г. по внохд 560/2009г. на ОС-Благоевград с доводи за всички касационни основания.
Съображенията му и на неговата защита са:
1.не е доказано авторството;
2.ако не се възприеме първото, то деянието е в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида;
3.допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила – чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал.3 и ал.5 от НПК, както и на чл. 303 и чл. 304 от НПК, защото авторството не е доказано по несъмнен начин;
4.наложеното наказание е явно несправедливо, защото е невинен или защото неправилно не е приложен чл. 55 от НК.
Исканията са в алтернатива:
1.да се отмени присъдата изцяло и да бъде оправдан и гражданския иск да се отхвърли или;
2.да се измени присъдата с преквалификация на деянието като по-леко престъпление и наказателното производство да се прекрати поради изтекла абсолютната погасителна давност;
3.гражданския иск да се отхвърли изцяло или присъденото обезщетение да се намали, или
4.да се измени присъдата с намаляване на наказанието и размера на присъденото обезщетение.
В касационната жалба с вх. № 2246/16.VІІ.2012 на ОС-Благоевград изрично е заявил предявената касационна жалба с вх.№ 2191/11.VІІ.2012г. на ОС-Благоевград да се счита за невалидна.
Постъпило е и допълнение с вх.№ 3173/16.Х.2012г. на ОС-Благоевград, в което подсъдимият изразява своята версия за развилите се събития на инкриминираните дата и място след собствен анализ на доказателствата.
Има и жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец Н. А. У. срещу посочената по-горе присъда с доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание по съображения, че е занижено и неправилно е приложено условното осъждане, защото деянието на Д. осъществява признаците на опит за убийство, поради което и наказание с прилагане на условно осъждане очевидно не съответства на високата степен на обществена опасност на деянието и дееца и така няма да се постигнат целите на наказанието. От тази страна е постъпил и „Отговор” на жалбата на подсъдимия, в който се застъпва становище за неоснователността й.
В съдебното заседание всяка от страните поддържа становището си, а прокурорът – присъдата да остане в сила.
След преценка на доводите и становищата на страните и проверка на новата въззивна присъда в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира:
С присъда № 239/02.05.2007г. по нохд №575/2004г на РС-Гоце Делчев подсъдимият И. Ю. Д. е признат за виновен и осъден по чл. 132, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл. 128, ал.1 във вр. с ал.2, предл.VІІ-мо и чл.54 от НК на 1(една) година и 6(шест) месеца лишаване от свобода,условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 3(три) години за това, че на 5.VІ.2000г. в [населено място], Б. обл. причинил на Н. А. У. тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка и на ляв бъбрек, като е извършил деянието в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида, от която са настъпили тежки последици за подсъдимия; осъден е да заплати на У. 8000 лв., обезщетение за неимуществени вреди ведно със законните последици, а по възведеното с обвинителния акт обвинение по чл. 128, ал.1 във вр. с ал.2, предл. ІХ-то от НК Д. е признат за невинен и оправдан; за разликата над 8000 лв. до предявения размер 30000 лв. гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.
По въззивни протест и жалби от частния обвинител и граждански ищец Н. А. У. и от подсъдимия И. Ю. Д. е образувано внохд 413/2008г. на ОС-Благоевград, по което е постановена нова въззивна присъда № 285/19.VІ.2009г., с която посочената по-горе първоинстанционна е отменена в частта, с която подсъдимият И. Ю. Д. е признат за виновен и осъден по чл. 132, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл. 128, ал.1 във вр. с ал.2, предл.VІІ-мо и чл.54 от НК на 1(една) година и 6(шест) месеца лишаване от свобода,условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 3(три) години и вместо това признава подсъдимия за виновен в това, че на 5.VІ.2000 г. в [населено място] е причинил на Н. А. У. от същото село тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка, загуба на ляв бъбрек и общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл. 128 от НК във вр. с чл.54 и чл. 36 от НК го осъжда на 3 (три) години лишаване от свобода като отлага изпълнението на това наказание – на основание чл. 66, ал.1 от НК – за срок от 5 (пет) години от влизане на присъдата в сила; изменя същата присъда по отношение на присъдения размер на претендираното от ищеца Н. А. У. обезщетение за претърпените от него болки, страдания и неудобства, като го увеличава от 8000 лв. на 30000лв.; изменя присъдата и в частта за дължимата държавна такса; в останалата част присъдата на РС-Гоце Делчев е потвърдена.
По касационни жалби от частния обвинител и граждански ищец Н. А. У. и от подсъдимия И. Ю. Д. против посочената нова въззивна присъда е образувано к.н.д. 489/2009г. на ІІІ-то н.о. на ВКС, по което с решение № 479/24.ХІ.2009г. присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд от стадия „Допускане на доказателства” поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и без да се обсъдят наведените от касаторите доводи.
След това е образувано внохд № 560/2009 г. на ОС-Благоевград, по което е постановена присъдата, предмет на настоящето производство и с която първоинстанционната е отменена и вместо това:
Признава подсъдимия И. Ю. Д., със снета самоличност за виновен в това, че на 5.VІ.2000 г. в [населено място] е причинил на Н. А. У. от същото село тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка, загуба на ляв бъбрек и общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл. 128 от НК във вр. с чл.54 от НК го осъжда да изтърпи наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години като на основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за срок от 5 (пет) години от влизане на присъдата в сила.
Осъжда И. Ю. Д., със снета самоличност да заплати на Н. А. У. обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева и разноски по делото в размер на 1000 (хиляда) лева.
Осъжда И. Ю. Д. да заплати по сметка на БлОС разноски по наказателното производство в размер на 2283 (две хиляди двеста осемдесет и три) лева, държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 1200 (хиляди и двеста) лева и 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Доводите и становищата на страните във въззивното производство не се различават по същество и от поддържаните в настоящето.
След проведено съдебно следствие пред въззивната инстанция съдът е дал подробни отговори на всяко възражение. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, които имат значение за правилното му решаване. Изводите по фактите се основават на достатъчно доказателства и имат своята логика и взаимна връзка. Посочено е кои съдът приема за достоверни и защо, както и на кои не дава вяра, а възприема като стремеж да се избегне отговорност.
При събирането и проверката на доказателствата няма нарушения на процесуалните правила.
Посочено и защо не са възприети анализа на доказателствата от подсъдимия, избирателно посочени и изводите му въз основа на тях – непоследователни и противоречиви, както и защо доводите в тази връзка са неоснователни.
С оглед на това и присъдата, предмет на настоящето производство не страда от грешки, които да налагат отмяната или изменяването й.
При приетото за установено, че на инкриминираните дата и място подс. Д., в сравнително спокойно състояние и след отминалото раздразнение от казаното от пострадалия по адрес на съпругата му, нанесъл ударите с нож по тялото на пострадалия, чиято пряка и непосредствена последица е описаното увреждане на здравето на последния, няма място за квалификация на деянието като престъпление по чл. 132, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл. 128, ал.1 във вр. с ал.2, предл.VІІ-мо от НК – липсва извършено деяние в състояние на физиологичен афект, предизвикано от пострадалия с посочените в закона действия – с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Това изключва и прилагане на правилата за погасителна давност.
Не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание, защото липсва очевидното несъответствие между него и извършеното от подс. Д. престъпление. Съобразени са степента на обществена опасност на деянието и дееца, дългия период, изминал от извършване на престъплението до наказването на извършителя, възможността да се реализират всички цели на процеса и наложеното наказание.
По тези съображения и доводите на частния обвинител Н.А.У. за необходимост да се утежни положението на подсъдимия са неоснователни. Нито се касае до довършен опит за убийство, нито за явна несправедливост на наложеното на основание чл. 128 от НК наказание.
Присъдата е правилна и законосъобразна и в гражданската част. Присъдените 30000 лв. съответстват на изискването на закона – чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от престъпление (деликт) да се определя по справедливост. В случая е съобразено тежкото увреждане на здравето на пострадалия, претърпените болки страдания и последиците от него, възможностите за възстановяване.
При извършената проверка в тази част на присъдата ВКС констатира грешка, която е отстранима в производство по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК – съдът е присъдил държавна такса в размер на 4% върху уважения размер на гражданския иск вместо сбора между присъдената от първата инстанция държавна такса и 6% върху разликата между присъденото обезщетение от първата инстанция и това, което е присъдено във въззивната инстанция – чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, обн. ДВ 22/2008г., т.12 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерство на правосъдието, обн. ДВ 71/1992г. и последно изменение ДВ 98/2012г., т. 12, абзац 9 от Инструкция № 18 от 14.Х.1992г. относно прилагането на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата и следствените служби, Министерство на правосъдието.
По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК ВКС, І-во н.о.
Р Е Ш И:
Оставя в сила присъда № 305/4.VІІ.2012г. по внохд 560/2009г. на ОС-Благоевград.
Решението не подлежи на обжалване.
В производство по чл. 306, ал.1, т.4 от НПК въззивният съд да отстрани пропуска си за размера на присъдената държавна такса по уважения граждански иск.
Председател:
Членове:
|