Р Е Ш Е Н И Е № 90 гр. София, 27.06.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Илияна Рангелова и участието на прокурор Калин Софиянски като изслуша докладваното от съдия Колева к. н. д. № 400/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по жалба на защитника на подс. П. Ц. Й. срещу решение № 29/04.03.2022 г. по ВНОХД № 148/2021 г. на Варненски апелативен съд. С жалбата се твърдят касационните основания нарушение на материалния и процесуалния закони. Нарушението на материалния закон се е изразило според адв. А. в неправилно осъждане на подзащитния ѝ, т. к. било налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. По отношение на нарушението на процесуалния закон сочи, че присъдата и решението почиват на предположения, както и че било ограничено правото на защита на подсъдимия, т. к. апелативният съд отказал назначаване на повторна арбитражна експертиза. Излагат се доводи за неоснователно кредитиране на заключението на повторната тройна съдебно техническа експертиза и неправилно възприета фактическа обстановка. Настоява за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подс. Й. или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание адв. А. поддържа жалбата и претендира за отмяна на решение № 29/04.03.2022 г. на апелативен съд – Варна и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че жалбата на защитника на подсъдимия е неоснователна, а решението на апелативен съд – Варна намира за правилно и законосъобразно. Държавният обвинител сочи, че втвърдяването на волана поради възможна електрическа повреда не е основание за прилагане на чл. 15 НК, защото боравенето с кормилната уредба не е била единствената техническа възможност за предотвратяване на удара. Фактът на незадействане на спирачната система е пряко относим към отрицателния отговор на въпроса за наличието на случайно деяние. Отхвърля и довода на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с отказа на съда да назначи повторна арбитражна автотехническа експертиза. На тези основания предлага решението на апелативния съд да бъде оставено в сила. Подс. Й. моли да бъде оправдан, т. к. счита, че няма вина за произшествието. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С присъда № 5/21.01.2021 г. по НОХД № 792/2020 г. Варненският окръжен съд е признал подс. П. Ц. Й. за виновен в това, че на 29.08.2016 г. на път III-902 на км 8,7 от [населено място] в посока Аксаково – Албена, на 1200 м преди Чатал чешма, при управление на моторно превозно средство – л. а. Тойота Ярис, с рег. [рег.номер на МПС] в нарушение на правилата за движение – чл. 20, ал. 1 ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, изгубил контрол върху управлението на автомобила и се блъснал странично в крайпътно дърво, по непредпазливост причинил смъртта на М. П. Й., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК го осъдил на две години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението на наказанието за срок от четири години. На основание чл. 343г НК лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. Осъдил подс. Й. да заплати направените по делото деловодни разноски. С решение № 29/04.03.2022 г. Варненският апелативен съд потвърдил цитираната присъда на окръжен съд - Варна. На първо място е необходимо да бъде даден отговор на възраженията на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото от тяхното констатиране зависи дали ще бъдат обсъждани останалите доводи в касационната жалба. При осъществения контрол от настоящия съдебен състав не се установи наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. С оглед съдържанието на касационната жалба за „неоснователно кредитиране на заключението на повторната тройна съдебно техническа експертиза и неправилно възприета фактическа обстановка“ следва да се припомни, че необосноваността не е касационно основание, макар и подведена под основанието за допуснато нарушение на процесуалния закон. В правомощията на касационния съд при първо редовно гледане на делото, каквото е настоящето, влиза проверка на спазването на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. Това условие, в разглеждания случай, е изпълнено. В изпълнение на задължението си да провери изцяло законосъобразността на присъдата, Варненският апелативен съд е провел въззивно съдебно следствие, в което е извършил разпит на вещите лица от тройната автотехническа експертиза, назначил е повторна тройна съдебно техническа експертиза и е направил собствен доказателствен анализ на събраните доказателствени материали. Възражението, че е ограничено правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице, изразяващо се в неуважаване на искане на защитата за назначаване на повторна арбитражна експертиза, не може да бъде споделено. Нужно е да се отбележи, че не във всички случаи неуважаването на доказателствено искане на страните ограничава процесуалните им права и съставлява съществено процесуално нарушение. Такова ще е налице, ако в резултат на отказа, са останали неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване. Обсъжданият казус не е такъв. Проверяваният съд с надлежно мотивирано определение е отговорил на искането на защитата за назначаване на повторна съдебно автотехническа експертиза, а настояването на защитата в тази посока се дължи на неудовлетвореността ѝ от експертните изводи. В тази връзка Върховният касационен съд не намира решаващата инстанция да е осъществила превратна интерпретация на доказателствени източници и експертни заключения. Няма подценени или надценени доказателствени средства. Варненският апелативен съд внимателно е анализирал приетите по делото експертизи, съотнесъл ги е с обясненията на подсъдимия и с останалия събран доказателствен материал, съблюдавайки чл. 14 НПК. В решението си контролираният съд ясно е посочил кои експертни изводи поставя в основата на своето решение, излагайки съображения за това. В тази връзка, за да даде вяра на повторната тройна експертиза, съдът е отчел съотношението на това заключение с останалите доказателствени материали – приобщените по делото различни видове експертни заключения, протокол за оглед на местопроизшествие, писмо от „Тойота Б.“ Е., фотоалбум, скица, протокол за оглед на л. а. Тойота Ярис с ДК [рег.номер на МПС] , свидетелски показания и обяснения на подс. Й.. Подробно са анализирани обясненията на подс. Й., които са в основата на назначаването на повторната тройна автотехническа експертиза. Тъкмо базирайки се на тях съдът е възприел по-благоприятния за водача вариант, свързан с механизма на пътно транспортното произшествие, разгледан също и от повторната тройна автотехническа експертиза. По изложените съображения няма как да бъде удовлетворено искането на защитата за отмяна на решението на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд. Не е налице и твърдяното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Доводите на защитата по фактите, по които възразява, са били разгледани и са получили отговор от въззивната инстанция. Фактическите положения, които подс. Й. е твърдял - за „втвърдяване“ на волана в резултат на техническа повреда, възникнала внезапно и довела до блокиране на автомобила и самозавиване са отхвърлени, но са възприети като неопровергани от доказателствата по делото обясненията му за внезапно „втвърдяване“ на волана поради смущение в електрическото захранване на усилвателя на електрическия волан. В проверявания акт недвусмислено е посочен механизма на възникване на пътно транспортното произшествие като съдът е счел, че подсъдимият е разполагал с техническа възможност да спре л. а. „Тойота Ярис“ и да избегне удара в крайпътното дърво. Тъкмо поради непредприемане от страна на подс. Й. на действия по активиране на спирачната система и спиране на автомобила, е налице нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - да упражнява непрекъснат контрол върху автомобила, се намира в пряка причинно-следствена връзка със съставомерните последици. В атакуваното решение апелативен съд – Варна е обсъдил довода на защитата във връзка с претендираното от нея случайно деяние. Втората инстанция е установила скоростта на движение на автомобила, отстоянието на същия от дървото, в момента на възникване на „втвърдяването на волана“ и неактивирането от подсъдимия на спирачната система на лекия автомобил. Безспорно е, че приетото от въззивния съд втвърдяване на волана в резултат на възможна електрическа повреда не води автоматично до наличието на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Това е така, защото не е имало никаква пречка подс. Й. да задейства спирачната система на автомобила, за да намали скоростта или спре. Във всички случаи, когато възникне някоя опасност за движение, която водачът на пътно превозно средство обективно е бил в състояние да възприеме, той е длъжен да я избегне като незабавно намали скоростта или спре. Затова причиненият противоправен резултат е последица от нарушението на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и отказът на въззивния съд да приложи чл. 15 НК не е незаконосъобразен. Не са налице основания за признаване подсъдимия за невиновен, т. к. очертаните факти са престъпни и се субсумират в правната норма на чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК. В настоящия случай тъкмо загубата на контрол върху моторното превозно средство и късната реакция на водача е в причинна връзка с резултата. Затова е неоснователно възражението на адв. А. за допуснато от съда нарушение на материалния закон. По изложените съображения няма как да бъде удовлетворена претенцията за оправдаване на подсъдимия. Няма как да бъде уважено и искането за оставане на разноските по делото за сметка на държавата, доколкото въззивното решение следва да бъде оставено в сила, а то е осъдително за подсъдимия. Разноските остават за сметка на държавата само когато подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 29/04.03.2022 г. по ВНОХД № 148/2021 г. на Варненски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.