Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 560   София, 13 януари 2009 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и осма година, в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА                    ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                         ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА   при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 602/2008 година.   Производството е образувано по искане от осъдения Г. П. Г. за възобновяване на внохд № 323/2008 год. по описа на Врачанския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 1346/20.10.2008, с което е потвърдена присъда № 103/10.06.2008 год. по нохд № 425/2007 год. на Мездренския районен съд. В искането са релевирани основанията за възобновяване на делото по чл. 425, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК, като доводите в негова подкрепа са крайно пестеливи. Твърди се за едностранно и превратно тълкуване от съдилищата на събраната доказателствена съвкупност. По същество се сочи, че въззивният съд не е дал възможност на Г. да замени защитника си и с това е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, защото е ограничил осъдения да развие в пълнота защитната си теза срещу обвинението, че не е автор на инкриминираното престъпление. В резултат на процесуалното нарушение е последвало неправилно приложение на закона, защото, вместо да бъде оправдан, първоинстанционната осъдителна присъда, с която искателят е осъден за деяние, което не е извършил е била потвърдена. По последното от основанията се развива доводът, че наказанието е явно несправедливо, защото е завишено по размер и не е съобразено с конкретната обществена опасност на деянието и на дееца. Съобразно оплакванията, се моли касационната инстанция да упражни правомощията си и да уважи искането на осъдения. Пред касационната инстанция защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения, като го развива алтернативно и в насока за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице основанията по чл. 435, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК за възобновяване на наказателното дело. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 103 от 10.06.2008 год. по нохд № 425/2007 год. на Мездренския районен съд, подсъдимият Г. П. Г. е признат за виновен в това, че на 09.08.2007 год. в с. Т., общ. Мездра, от канализационната система на ул.”Д-р Иван Георгиев”, в същото село, е отнел от владението на кметство с. Т., седем броя чугунени решетки, оставени без постоянен надзор, на обща стойност 280.00лв., собственост на Община-Мездра, без знанието и съгласието на кмета на общината, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието е използвал МПС-л.а. “Алфа Ромео”, поради което на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т.т. 2 и 4, пр. 1 и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален “Строг” режим. По реда на чл. 301 НПК, съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, които присъдил в тежест на осъдения. С влязло в сила решение № 1346/20.10.2008 год. по внохд № 323/2008 год. на Врачанския окръжен съд, присъдата е потвърдена. Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването, касационната инстанция намира искането за допустимо, защото е направено от правоимащо лице-осъденият по делото, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, но по същество за неоснователно. Основното оплакване, съдържащо се в жалбата на подсъдимия е, че при разглеждане на делото от въззивната инстанция са нарушени правата му по чл. 15 и чл. 55, ал. 1 НПК- не му е била дадена възможността да се ползва от квалифицирана правна помощ срещу обвинението и да бъде подпомаган в защитата си от адвокат. Допуснатото нарушение, според подсъдимия, само по себе си е съществено и представлява основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК за отмяна на атакуваното въззивно решение. Този довод на подсъдимия е несъстоятелен, поради следните съображения: Въззивното производство е образувано по въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда от редовно упълномощения защитник на Гаврилов-адв. Пламен А. от ВАК. Делото е било насрочено за разглеждане на 25.09.2008 год. От приложената на л. 6 от внохд № 323/2008 год. призовка е видно, че Г. е бил редовно призован за съдебното заседание на 09.07.2008 год., а на адв. А, призовка е била връчена на 29.07.2008 год./л.8/, т.е. налице е редовно призоваване. На 25.09.2008 год. пред Окръжния съд Г. е заявил, че адв. А е отказал да го защитава, но видно от протокола за съдебното заседание, осъденият не е направил изрично искане, поради тази причина да не се дава ход на делото и не се е възпротивил, то да бъде разгледано по същество на същата дата. В разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от НПК е отразено, че по делата от общ характер във въззивното производство участието на прокурор е задължително, като в ал. 2 от същия текст е посочено, че неявяването на другите страни без уважителни причини, не е пречка за разглеждане на делото. На следващо място, през периода от връчване на призовката, до разглеждането на делото от въззивната инстанция, осъденият е имал достатъчно време, за да се подготви и организира защитата си, затова упреците към въззивния съд, за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на Г. са неоснователни, още повече, че обвинението срещу него не е за престъпление изискващо задължително участие на защитник, съобразно чл. 94, ал. 1, т. 3 НПК. Първоинстанционният състав е извършил внимателна проверка на всички събрани доказателства, каквато се изисква от чл. 107, ал. 5 НПК, подложил ги е на анализ и в изпълнение на задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК е посочил, какви са правните му съображения за взетото решение, на каква доказателствена основа гради изводите си от фактическо и правно естество и защо възприема едни от доказателствата, а други-отхвърля. В мотивите към присъдата са налице убедителни съображения, защо обясненията на осъдения за невинност /като част от доказателствените материали/ са отхвърлени и възприети от съда, като осъществено от него право на защита, оборено от останалите, относими към предмета по чл. 102 НПК доказателства. Затова, съдебният акт не е изграден върху несъществуваща доказателствена основа, а при тълкуването на съществуващата по делото доказателствена съвкупност, при спазване правилата на формалната логика и съобразно действителното съдържание на отделните доказателствени източници, събрани и проверени в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Ето защо, касационният състав намира, че оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия за неоснователно, тъй като е в противоречие с доказателствения материал в тази насока. Доводите за незаконосъобразност и за явна несправедливост също са неоснователни. При правилно установената въз основа на доказателствата по делото фактическа обстановка, Районният съд е направил единствено възможния извод за авторството на Г. в инкриминираното с обвинителния акт деяние и правилно е приложил, материалноправната разпоредба на чл. 196, ал. 1,т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т.т. 2 и 4, пр. 1 НК. Изводите за неговата виновност са възприети и от въззивната инстанция при потвърждаване на присъдата. Съобразно задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК, Окръжният съд е изложил съображения, защо не възприема доводите на подсъдимия в подкрепа на въззивната му жалба по основанията сочени в нея. Настоящият касационен състав намира, че при установените фактически положения, които не подлежат на касационна проверка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи за извършеното от подсъдимия деяние и като е потвърдил присъдата по правната квалификация на извършеното деяние, не е нарушил закона. Въззивният съдебен състав е изложил съображения, че наложеното по вид и размер наказание съответства на обществената опасност на деянието и на дееца. Изтърпените до този момент наказания от Г. по предишните му осъждания, не са изиграли превантивно-предупредителната си функция. Очевидно, че те не са успели да го мотивират да спазва разпоредбите на закона и не са изиграли превъзпитателната си роля. В този смисъл, направените от въззивната инстанция изводи за липсата на предпоставки за изменяване на присъдата, с намаляване наказанието на осъдения, чрез определянето му при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, се споделят от касационния състав. По-малко по размер наказание не би довело до постигане целите на специалната и генералната превенции. Ето защо, касационният състав намира, че искането на осъдения за възобновяване на наказателното дело, следва да се остави без уважение, тъй като не са налице основанията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК за отмяна или изменение на въззивния акт по реда на чл. 425, ал. 1, т.т.1-3 от НПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от осъдения Г. П. Г. за възобновяване на внохд № 323/2008 год. по описа на Врачанския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 1346/20.10.2008, с което е потвърдена присъда № 103/10.06.2008 год. по нохд № 425/2007 год. на Мездренския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: