Р Е Ш Е Н И Е № 33 гр. София, 24 февруари 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 3011 по описа за 2011 г Производството е образувано по искане от осъдения З. Н. Л., депозирано на 28.11.2011 г, за възобновяване на ВНОХД № 143/11 по описа на Окръжен съд, Пазарджик, по което е постановено решение № 113 от 7.06.2011 г, с което е изменена присъда на Районен съд, Пазарджик, № 346 от 12.10.09, по НОХД № 1013/09, като размерът на причинената вреда е редуциран до 2 940 лв и деецът е оправдан за разликата до 9 887 лв, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда молителят е признат за виновен в това, че на 9.10.2006 г в [населено място], в качеството си на длъжностно лице: управител на „М ц, С.” ЕООД, съзнателно е сключил неизгодна сделка и от това е произлязла значителна вреда за дружеството, в размер на 9 887 лв, с оглед на което и на основание чл. 220, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от 3 години. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че въззивният съд е извел неверни фактически констатации, че доказателствените източници са оценени едностранчиво и превратно, че недопустимо е разширен предметът на доказване, че правните последици от инкриминираното деяние са свързани с действия, извършени през месец април 2003 г, че изложените мотиви към въззивния акт са противоречиви, че неправилно е кредитирана комплексната техническа експертиза, че е допуснато нарушение на материалния закон / липсва престъпление по чл. 220, ал. 1 НК /, че не е изследвана субективната страна на деянието. Иска се, по реда на възобновяването, да бъдат отменени съдебните актове и молителят да бъде оправдан или да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане на окръжния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Молителят не участва лично в производството пред ВКС. Представителят на ВКП намира, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице, имащо право на това, при спазване на законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Въззивният акт, предмет на настоящето искане за възобновяване, е втори по ред. Първата въззивна проверка на първоинстанционния акт е приключила с решение № 131 от 17.06.10 на Окръжен съд, Пазарджик, по ВНОХД № 171/10, с което е потвърдена постановената присъда. С решение № 108 от 23.02.2011 г, по н. д. № 730/10, по реда на възобновяването, ВКС е отменил първото въззивно решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Основният акцент в отменителното решение се е свеждал до констатацията, че не е изяснена средната пазарна стойност на инкриминираната вещ, откъдето и неправилно е определен размерът на причинената вреда. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция са изпълнени указанията, дадени в отменителното решение на ВКС. Въззивният акт, постановен в хода на възобновеното производство, не страда от релевираните пороци. Подробно са обсъдени доказателствените източници при спазване изискванията на чл. 14 НПК. Мотивите към въззивното решение не съдържат вътрешни противоречия. Обстойно са коментирани възраженията на защитата срещу правилността на първоинстанционната присъда. Взето е отношение по довода дали е проведено пазарно проучване, респективно, дали на подсъдимия е известен подходът при закупуване на подобна техника и по какъв повод. Неоснователно се твърди, че предметът на доказване е разширен недопустимо с изясняване на факти относно проведената през 2003 г обществена поръчка с цел закупуване на употребяван рентгенов апарат. Този факт влиза в пределите на доказване и е допустимо да бъде изяснен в процеса, а неговото правно значение е във връзка с преценката на субективната страна и в такава насока е ценен от съда. ВКС констатира, че невярно е интерпретирано заключението на експертизата относно средната пазарна стойност на процесната вещ, довело до неправилност на извода, касаещ размера на причинената вреда / въззивният съд е приел, че средната пазарна стойност на вещта е 8 460 лв, а вредата възлиза на 2 940 лв /. Съгласно Допълнителната Техническа експертиза, пазарната стойност на процесната вещ е 2 521 лв, а средната пазарна стойност на модерен апарат от същия вид / нова, неупотребявана вещ / възлиза на 8 460 лв. По делото е установено, че закупеният от подсъдимия апарат е произведен през 1992 г, морално остарял е, негоден е за употреба, не притежава необходимите документи, за да бъде въведен в експлоатация, дал е дефект още при първия опит да бъде ползван. Изброените специфични особености на вещта са взети предвид от вещото лице, посочило като средна пазарна стойност сумата 2 521 лв, и този подход е правилен, тъй като за съставомерността на деянието е релевантна средната пазарна стойност на конкретната вещ, а не на всяка друга вещ от същия вид, при това, нова и неупотребявана. Друг е въпросът, че закупената от подсъдимия вещ практически е била неизползваема / поради негодност за употреба по предназначение /, което обстоятелство рефлектира на степента на обществена опасност на деянието, а оттам, и на наказанието. При правилно разчитане на изходните данни, имащи значение за размера на вредата, в случая, вредата възлиза на разликата между 11 400 лв / заплатената сума по сделката / и средната пазарна цена на закупената вещ - 2 521 лв, тоест, на 8 879 лв. Като е изчислил погрешно размера на вредата / приел е, че тя възлиза на 2 940 лв /, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. То обаче е в полза на осъдения, а доколкото настоящето производство е образувано по негово искане, нарушението само се констатира от ВКС във връзка с довода за допуснато нарушение на материалния закон. Инкриминираното деяние е квалифицирано правилно по чл. 220, ал. 1 НК, тъй като състовомерните признаци на посоченото престъпление са налице, който извод не се променя от невярното изчисляване размера на вредата. Правилно е аргументирано становището относно субективната страна на деянието. В тази насока вярно са анализирани обстоятелствата за това, че, от една страна, деецът е имал практически познания относно специфичните изисквания при закупуване на подобна вещ, а, от друга страна, че особеностите, при които е осъществил договарянето, сочат на съзнателност при сключването на неизгодната сделка / сделката е сключена с неустановено по делото лице, заплащането на цената е било извън офиса на дружеството, дружеството-продавач не е разполагало със стоматологична техника, фактурата за сделката е била нередовна поради това, че не е била подписана от лицето, посочено като неин издател, доставянето на вещта значително се е забавило спрямо момента на плащане, независимо от необходимостта медицинският център спешно да се снабди с апарата /. Не може да бъде уважено искането за отмяна на съдебните актове и оправдаване на молителя, тъй като това би било възможно само при осъждането му за несъставомерно деяние, която хипотеза, в случая, не е налице. Не може да бъде уважено и искането за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като липсва основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения З. Н. Л. за възобновяване на ВНОХД № 143/11 по описа на Окръжен съд, Пазарджик, по което е постановено решение № 113 от 7.06.2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: