Р Е Ш Е Н И Е № 127 гр. София, 02 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на втори март през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……..….Аврора Караджова………и в присъствието на прокурора……….……Красимира КОЛОВА……………….…..…изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 323 по описа за 2012 г. Производството е образувано по касационна жалба на Р. И. и защитника й адв. М., срещу въззивно решение № 287 от 15.11.2011 г., постановено по внохд № 264/11г. на Апелативен съд Велико Търново. С посоченото решение е изменена присъдата на Окръжен съд Велико Търново, постановена по нохд № 85/11г., като подсъдимата И. е оправдана досежно нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДП и потвърдена в останалата част, с която последната е призната за виновна за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б „в” във вр. с чл.342 ал.1 пр.3, като на основание чл.55, ал.1, т.2 от НК й било наложено наказание „пробация” за срок от една година с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” и на основание чл.343 г от НК била лишена от право да управлява МПС за срок от една година. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 348, ал.2 и ал.3, т.1 от НПК, като се настоява за отмяна на постановените от инстанционните съдилища съдебни актове и оправдаване на подсъдимата И.. Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника на подсъдимата адв. М. със същите аргументи и искане, като доводите се доразвиват в писмено становище. Представителят на ВКП намира подадената жалба за частично основателна по отношение на касационното основание по чл.348, ал.1 т.2 от НПК. Счита, че въззивният съд неоснователно е отказал назначаването на повторна автотехническа експертиза, а е разпитвал експертите по въпроси, по които последните не са работили. Според прокурора наличната по делото експертиза е повърхностна и необоснована. Счита, че въззивният съдебен акт следва да бъде отменен и делото се върне за ново разглеждане. В последната си дума подсъдимата Р. И. настоява за постановяването на оправдателна присъда. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда на Окръжен съд гр. Велико Търново, постановена по нохд № 85/11г., подсъдимата Р. Н. И. била призната за виновна в това, че на 01.04.2010г., около 18.00ч., на главен път І-4 (София - В.) при управление на МПС – л.а. „Фиат Брава” с д.к. [рег.номер на МПС] , нарушила правилата за движение – чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДП и по непредпазливост причинила смъртта на С. К. Н., поради което и на основание чл.343, ал. 1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 и чл.55, ал.1, т.2 от НК й било наложено наказание „пробация” за срок от една година с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”. На основание чл.343 г от НК подсъдимата била лишена от право да управлява МПС за срок от една година. Присъдата била обжалвана от И. пред Великотърновския апелативен съд. С решение № 287 от 15.11.2011г., постановено по внохд № 264/11г., ВтАС изменил присъдата, оправдавайки подсъдимата относно допуснато нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДП и я потвърдил в останалата част. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери подадената жалба за неоснователна по посочените в нея съображения. Доводите за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуални правила са идентични с релевираните пред въззивния съд и са били обсъдени в мотивите на въззивното решение, макар и не достатъчно детайлно. След запознаване с материалите, намиращи се в делото, касационната инстанция намери, че на досъдебното производство не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване на правото на защита на обвиняемата, за да бъдат приети за съществени. Разследването по делото е било предявено на защитника на Р. И. – адв. Г.. Разпоредбата на чл.227 ал.2 от НПК предвижда, че разследването се предявява на обвиняемия, неговия защитник, пострадалия и неговия повереник, само ако те са поискали това. Към момента на привличането на И. в качеството на обвиняема – 22.12.2010г., цитираната норма е била в сила. В протокола за разпит на обвиняем не е отразено искане на обвиняемата или на нейния защитник да присъстват на това следствено действие. Такова искане не е било направено и с отделен писмен документ. Не може да бъде възприето становището в жалбата, че разследващият полицай е следвало изрично да поиска становище от обвиняемата дали последната желае да присъства на предявяване на разследването. В тази насока неправилно се интерпретира чл.55, ал.1 от НПК, регламентиращ правата на обвиняемия. Право на обвиняемия е изрично да заяви отказ от присъствие на защитник при процесуални действия с негово участие. Предявяването на разследването на е процесуално действие, изискващо непременно присъствието на обвиняемия и неговия защитник. Реализирането му предполага активно поведение от тяхна страна, а именно отправяне на такова искане към разследващия, каквото в случая няма. Обстоятелството, че в постановлението за предявяване на разследването е бил посочен текст на престъпление, по който делото е било образувано първоначално (срещу неизвестен извършител), не сочи на противоречие в обвинението, тъй като единственото привличане на И. като обвиняема е за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” от НК, както е внесен и обвинителният акт. При предявяване на разследването на защитника на обвиняемата са били предоставени всички налични по делото материали за запознаване съгласно чл.227, ал.8 от НПК. Процесуалният закон не поставя изисквания в постановлението за предявяване на разследването да бъдат изписани фактическите обстоятелства на обвинението и съответстващата им правна квалификация, поради което не могат да бъдат споделени доводите за незаконосъобразно извършено предявяване на разследването. Неоснователни на следващо място се явяват и възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с формирането на вътрешното убеждение на двете съдебни инстанции, предвид кредитирането на експертното заключение на автотехническата експертиза (основна и допълнителна). Не отговаря на действителното положение твърдението в жалбата, че приетите в експертизата параметри са произволни, а не се основават на доказателства, събрани по надлежния процесуален ред. Към протокола за оглед на местопроизшествие не е била изготвена скица. Такова изискване не се поставя от процесуалния закон, поради което липсата на последната не се отразява на валидността му. Изготвянето впоследствие на скица от експертите е извършено на база постановление за възлагане на автотехническа експертиза от страна на разследващия . В протокола за оглед е фиксирано мястото, на което лекият автомобил се е установил след произшествието, като са описани отстоянията от ориентира до предна и задна леви гуми. Отразени са също оставените следи от спирачно протриване на гумите по северния скат, като са описани както общата им дължина, така и началото им. Претендираното в жалбата несъответствие относно отстоянието на начало на следите от дупката на платното, между протокола за оглед на местопроизшествие и „преписа” на същия не може да бъде прието за основание за игнориране на данните от протокола за оглед. Изготвеният на мястото на произшествието протокол, отразяващ констатациите от извършения оглед, е именно приложеният на л.11 – 14 от т.І на ДП. Преписването му впоследствие за улесняване на прочитането на ръкописния текст не представлява създаване на писмено доказателство и между съдържанието на оригинала и „преписа” не би могло да има сравнение, а още по - малко да се извеждат несъответствия. Следва да се отбележи, че в протокола за оглед е описана само една, а не две дупки, както се твърди в жалбата. Изложените доводи за наличието на втора дупка се основават на снимките, приложени към автотехническата експертиза, която е била изготвена повече от месец след произшествието. Не могат да бъдат възприети и доводите, че дадените пред въззивния съд разяснения на експертите не могат да бъдат годни доказателствени източници. С постановление на водещия разследването на вещите лица е било възложено изясняването на пътната обстановка на база протокол за оглед, фотоалбум, показания на свидетели и работна скица. По делото не е спорно обстоятелството, че скатът по който автомобилът се е спуснал е бил с наклон. Точните параметри на денивелацията са били дадени от експертите в изпълнение на дадената им задача, за което последните са били улеснени предвид присъствието им на огледа на местопроизшествие в качеството на специалисти – технически помощници. Оплакването в жалбата за нарушение на закона се основава на тезата, че препятствието на пътното платно се явило изненадващо за подсъдимата, в рамките на опасната зона за спиране на автомобила, поради което е налице „случайно деяние” по смисъла на чл.15 от НК. Такива съображения са били наведени и във въззивната жалба и на тях е бил даден отговор в мотивите към въззивното решение. Обстоятелството, че подсъдимата е управлявала МПС на дистанция от около 50 м. след товарен автомобил се потвърждава от обясненията й и от показанията на св. С. Н.. Тъй като движението се е осъществявало в прав участък, това разстояние е позволявало водачът да забележи препятствието от разстояние 25 – 30 м. Твърдението на подсъдимата, че забелязала дупката от разстояние 10 м. свидетелства за отклоняване на вниманието, както правилно е приел апелативният съд. Даденото експертно заключение за наличието на повече варианти за преодоляване на препятствието – плавно заобикаляне отляво или преминаване над участъка с нарушена настилка, а след „занасянето” на автомобила – коригиране на посоката му на движение чрез маневра с волана в посоката на занасяне и подаване на газ, сочи на извод, че настъпването на произшествието се дължи изцяло на предприетите от подсъдимата последователни резки маневри по отклоняване на автомобила наляво и надясно, довело до поднасянето му, напускане на платното и преобръщане по ската. Така установените фактически обстоятелства основателно са мотивирали въззивната инстанция да направи извод за осъществено от И. нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДП – загуба на контрол върху управляваното МПС. Правилно също така въззивната инстанция е оправдала частично И. относно инкриминираното нарушение на правилото на чл.20, ал.2 от ЗДП, тъй като изборът на скоростта не е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Законът е бил приложен правилно, поради което липсват основания за коригиране на постановения съдебен акт в тази насока. Наложеното на подсъдимата И. наказание – „пробация”с двете задължителни пробационни мерки по реда на чл.55, ал.1 т.2 от НК е било съобразено с липсата на отегчаващи отговорността й обстоятелства и наличието на многобройни смекчаващи – чисто съдебно минало; положителни характеристични данни; причините за осъществяване на нарушението на правилата за движение и липса на наложени наказания по ЗДП. С въззивното решение законосъобразно подсъдимата е оправдана за извършването на нарушение по чл.20, ал.2 от НК, но това не е било отчетено в посока на намаляване на наказанието. В този смисъл касационната инстанция намери, че са налице основанията на чл.348, ал.1, т.3 от НПК, като прие, че срокът на наложеното на подсъдимата наказание „пробация” следва да бъде намален на шест месеца по отношение и на двете наложени пробационни мерки. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.2, т.1 и чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 287 от 15.11.2011 г., постановено по внохд № 264/11г. на Апелативен съд Велико Търново в частта, с която е потвърдена присъда № 84 от 14.06.2011г. по нохд № 85/11г. на Окръжен съд Велико Търново, като намалява срока на наложеното на подсъдимата Р. Н. И. наказание ”пробация” на шест месеца. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: