О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 101

София, 23.06.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20.06.2022 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр.дело № 868 /2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от адв. Д. С. Д., с която е поискано да бъде изменено в частта му за разноските определение № 234/30.05.2022г., постановено по настоящето дело. Поддържа се, че разноските за адвокатско възнаграждение неправилно са присъдени на ответника по касация С. К. М., вместо на процесуалния му представител адв. Д. Д., който е осъществявал процесуално представителство при условията на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът Ю. Б. Г., чрез адв. Ц., изразява становище за неоснователност на молбата.
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248 ГПК. Разгледана по същество е основателна.
С определение 234/30.05.2022г., постановено по настоящето дело в производството по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 314 от 07.09.2021 г. на Софийски градски съд, постановено по възз. гр. д. № 9895/2020 г., с което е потвърдено решение № 75908, постановено на 24.04.2020 г. от Софийския районен съд по гр. д. № 3003 по описа за 2017 г., в частта, с която Ю. Б. Г. е осъден да заплати на С. К. М. на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата 19 158 лв. - обезщетение за имуществени вреди и сумата 5 827, 11 лв. – обезщетение за забава за периода от 18.07.2013 г. до 14.07.2016 г. Със същото определение Ю. Б. Г. е осъден да заплати на С. К. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 500 лева, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, ответникът по касация С. К. М. е представляван в касационното производство от адв. Д. Д., който е осъществявал процесуално представителство при условията на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което и не е налице предпоставката на чл. 78, ал.3 ГПК за присъждане на разноски, защото такива реално не са направени от страната в производството и не й се дължат. Вземане за разноски има адвокатът, осъществил безплатната правна помощ, и в негова полза следва да се присъди адвокатско възнаграждение.
Неоснователни са доводите, въведени в отговора на молбата по чл. 248 ГПК, че С. К. М. е починал през месец май 2022г. и вземането му за разноски е част от наследствената маса и съответно само наследниците могат да решат как да се разпореждат с това вземане. В случая не е налице спор относно това кой може да се разпорежда с вземане, включено в наследствената маса, а дали са налице предпоставките на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото определение в частта му за разноските. След като се установява, че вземане за разноски има адвокатът, осъществил безплатно процесуално представителство в касационното производство, а не лицето, което той е представлявал, то и молбата по чл. 248 ГПК е основателна и следва да бъде уважена и разноските следва да се присъдят в полза на адв. Д..
По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ определение № 234/30.05.2022г., постановено по гр.д.№ 868/2022г. по описа на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, в частта за разноските както следва:
ОСЪЖДА Ю. Б. Г. да заплати на адв. Д. С., вместо на С. К. М., сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство на С. К. М. в производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.