5 Р Е Ш Е Н И Е № 374 С., 24 септември 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ : ЕВЕЛИНА С. РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Антони Лаков изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1163 по описа за 2013 година Срещу решение по внохд.№43/2013 г. на Апелативен съд гр.Бургас са подадени касационни жалби от частните обвинители и от подсъдимата. В съдебно заседание не са взели участие частните обвинители и повереникът им,редовно призовани. Подсъдимата и защитата й поддържат касационната жалба,с доводи за нарушения по чл.348 ал.5 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбите и на частните обвинители и на подсъдимата неоснователни,а атакуваното решение законосъобразно,при спазване на процесуалните правила и закона и наложеното наказание справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 1.04.2013 г. постановено по внохд.№43/2013 г. на Апелативен съд гр.Бургас , е потвърдена присъда по нохд.№1347/2012 г. на Окръжен съд гр.Бургас. С посочената присъда подсъдимата Е. Я. Р. е призната за виновна в това ,че на 5.07.2012 г. на пътя [населено място] –гр.П.,при управление на л.а. с дк [рег.номер на МПС] ,нарушила привилата за движение и по непредпазливост причинила смъртта на К. Я. ,като деянието е извършено в пияно състояние,поради което и на основание чл.343 ал.3 б.Б вр. с ал.1б.В НК и чл.58 а ал.1 НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца,което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим,в затворническо общежитие от открит тип.На основание чл.343 Г НК подсъдимата е лишена от право да управлява МПС за срок от пет години. ПО ЖАЛБАТА на частните обвинители : Единственото оплакване е за занижен размер на наложеното на подсъдимата наказание/прекомерно занижено / и искане за връщане на делото на въззивния съд,който да го увеличи. Аргументите на повереникът в жалбата касаят в голямата си част, вината и отговорността на подсъдимата ,а не размера на наказанието,нито пък несъобразени при преценката по чл.54 НК обстоятелства.Посочени са безспорно установени обстоятелства от значение , взети предвид и подробно обсъдени от инстанционните съдилища: -„подсъдимата е правоспособен водач от 1995 г. и притежава свидетелство за правоуправление категория „В” и „М”...налице са данни ,че преди настоящото деяние Р. е била санкционирана осем пъти по административен ред за нарушения на ЗДвП,налице е и освобождаване от наказателна отговорност по чл.78 А НК за деяние по чл.343б ал.1 НК” -„настъпилото ПТП е по изключителна вина на подсъдимата ...липсва съпричиняване от страна на пострадалия” -„значително по високата стойност 3,22промила ,представлява тежка степен на алкохолно опиване и следва да се отчете като отегчаващо вината обстоятелство,при това със сериозна относителна тежест и характеризиращо конкретното деяние, като такова с по висока степен на обществена опасност”/виж стр.8 от мотивите на присъдата и стр.39 от въззивното решение,където това обстоятелството е отчетено и то в сочената посока/. Всички посочени в жалбата обстоятелства са взети предвид от инстанционните съдилища,правилно са оценени и са дали основание наказанието на подсъдимата да се определи при условията на чл.54 НК ,при превес на смекчаващите вината обстоятелства,с приложението на чл.58 А ал.1 НК. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимата Р. : И тук оплакването е единствено за явна несправедливост на наказанието,като се акцентира на неправилност на извода за липсата на основание за приложението на чл.66 ал.1 НК. Според защитата „определеното наказание в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода е явно несправедливо,като същото не може да изпълни целите на генералната и специалната превенция визирани от законодателя в разпоредбата на чл.36 от НК”/защо не е конкретизирано/ ...”посоченото наказание не съответства на степента на обществена опасност,както на осъщественото от подзащитната ми деяние така и на нейната лична такава.Съдът не е съобразил смекчаващите нейната отговорност към настоящия момент обстоятелства.”Несъобразено било критичното й отношение към извършеното,съдействието на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина.Нямало процесуална пречка направеното разкаяние,съжаление за стореното пред първоинстанционния и въззивния съд да бъде отчетено, като друго смекчаващо вината обстоятелство. Доводите са неоснователни.Инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение за определяне размера на наказанието,което следва да бъде наложено на подсъдимата Р..Посочените по горе не взети предвид обстоятелства са стояли на вниманието и на двете инстанционни съдилища.Претендираните „критично отношение към извършеното и съдействие на органите на досъдебното производство” са отчетени от съда като смекчаващи вината обстоятелства.Взети са предвид и добрите характеристични данни и процесуалното поведение на подсъдимата,спомогнало за своевременното разкриване на престъплението.Тези обстоятелства обаче съпоставени с обстоятелствата отегчаващи вината няма как да доведат до определяне на наказание по реда на чл.55 ал.1т.1 НК.В този случай следва да се има предвид и т.7 на ТР №1/2009 г. по силата на която –„Благоприятната последица от този вид самопризнание /по реда на чл.371т.2 НПК както е в случая/, е предопределена от закона /чл.373 ал.2 НПК / ,поради което то не трябва безусловно да води до снизхождение”,т.е. да бъде отчетена повторно,каквото е искането на защитата. Законосъобразни са и изводите за липсата на предпоставките визирани в чл.66 ал.1 НК,с изключение на чистото съдебно минало.Очевидно в случая с оглед установените множество нарушения на правилата за движение, санкционирани по административен ред и приложението на чл.78 А НК за престъпление по чл.343 Б НК,целите на наказанието няма как да бъдат постигнати, с отлагане изтърпяване наказанието лишаване от свобода. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни,при спазване на процесуалните правила и закона,а наказанието на подсъдимата достатъчно и справедливо.Жалбите на частните обвинители и подсъдимата изцяло неоснователни. Ето защо и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№43/2012 г. на Апелативен съд гр.Бургас ,с което е потвърдена присъда по нохд.№1347/2012 г. на Окръжен съд гр.Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :