Определение по т.д. №2498-21 на ВКС , ТК, Първо отд. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50582 гр. София, 10.11.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 26 октомври , две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2498/21 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ВГ-1“ЕООД с ЕИК[ЕИК] срещу решение № 79 от 22.07.2021 г. по в.т.д. № 213/2021 г. на АС-Варна, с което е потвърдено решение № 260262 /02.10.2020 г. по т.д. №1981 /2019 г. по описа на ОС-Варна, с което са били отхвърлени предявените от касатора-ищец искове за осъждане на ответника да заплати сумата 39 934.73 лв. с включено ДДС, представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ „ВГ-7“, през месец октомври 2016 г., обективирана в дебитно известие № 92/30.11.2016 г. към фактура № 91/14.11.2016 г., дължима по силата на Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 88/05.05.2010 г., сумата 11 791.79 лв., обезщетение забава за периода 01.01.2017 г. – 02.12.2019 г., сумата 87 206.55 лв. с включено ДДС, представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на ел. енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ, през месец ноември 2016 г., обективирана във фактура № 93/30.11.2016 г., дължима по силата на Договор за изкупуване на електрическа енергия № 88/05.05.2010 г., както и сумата 25 750.22 лв., обезщетение за забава за периода 01.01.2017 г. – 02.12.2019 г., ведно със законната лихва върху посочените суми за главница от датата на предявяване на иска – 02.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението като неоснователен. Излагат се основания за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на иска. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно- постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че решението е недопустимо, тъй като е постановено в противоречие с ТР №1/2017г. от 09.07.2019г. по т.д.№1/2017г. на ОСГТК на ВКС- в нарушение на чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството не е спряно при наличие на преюдициален спор /висящо дело по обжалване на решение СП-5 от 28.03.2019г. на КЕВР, т.1.7. и т.1.8./. Излага доводи, че въззивното решение е неправилно, като постановено в противоречие с чл.31, ал.5 ЗЕВИ вр. с §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ. Поддържа, че в нарушение на закона въззивният съд не е приложил последствията от отмяната на т.2.7. и т.2.8. от решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР и неправилно е приел, че по отношение на ищеца са приложими само преференциалните цени по т.8 от решение №Ц-10/2011г. на КЕВР до достигане на 2250 часа работа на централата. Счита, че са изложени бланкетни мотиви, в които не са обсъдени всички изложени от него твърдения и аргументи, вкл. съдът не се е произнесъл по валидността на решение СП-5/2019г. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД – [населено място] оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за правилността му. Претендира разноски. Третото лице помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД оспорва касационната жалба, като излага становище за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на същото: За безспорни между страните и доказани са приети от съда следните факти: 1/ Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект – вятърна електроцентрала (ВяЕЦ) с обща инсталирана мощност от 2 000 kW, която е въведена в експлоатация; 2/ Същата е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи" АД на основание Договор за присъединяване 3/ Страните са сключили Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник 4/ Не е налице спор и относно количеството на произведената и доставена електроенергия за месеците октомври и ноември 2016 г. 5/ Не се спори, че цялото количество електрическа енергия след достигане на НСП /нетното специфично производство/ за процесния период е платена от ответното дружество по цена за излишък на балансирания пазар. Изложени са съображения за това, че отношенията във връзка производството и изкупуване на ел.енергия от възобновяеми източници се пораждат от сключения договор и се регулират от законовите норми на ЗЕ и ЗЕВИ, в редакция към процесния период – 2016 год. В чл.18 от договора за изкупуване на ел.енергия е предвидено, че цената за продажба на ел.енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР. В случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на ел.енергия от производителя бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение по договора – чл.18, ал.2. Цената на изкупуване на произведената ел.енергия като съществен елемент на договорната връзка не подлежи на свободно договаряне, а се определя от регулаторния орган, в рамките на неговите правомощия и по предвидения в закона ред. Процесният договор за изкупуване на ел.енергия, произведена от възобновяем енергиен източник е сключен въз основа на чл.94а, ал.3 от ЗЕ вр. чл.16, §3, ал.1 ПЗР на ЗВАЕИБ/отм./, който е предвиждал в срок от 15 години изкупуване на цялото производство по преференциални цени, формирани от 80% от средните на пазара с добавка за стимулиране на този вид производство, определяна периодично от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник (чл. 16 и 21 от ЗВАЕИБ). Законът е отменен с приемане на Закона за енергията от възобновяеми източници (в сила от 03.05.2011 г.), според който общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват цялото количество електрическа енергия от възобновяеми източници, за която има издадена гаранция за произход съгласно наредбата по чл. 35, ал. 4, с изключение на количествата, които производителят: 1. ползва за собствени нужди; 2. по свой избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти; 3.продава по свободно договорени цени по реда на глава 9, раздел 7 3 от ЗЕ и/или на балансиращия пазар /чл.31, ал.5/, по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на съставяне на констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект съгласно чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията /чл.31, ал.1/. В пар.7, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗЕВИ е предвидено, че за енергийните обекти, с изключение на водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW, въведени в експлоатация към датата на влизане в сила на закона, дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници запазват действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона. Посочено е, че цените са определени с Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР в два варианта: в размер на 188,29 лв/МВтч за ВЯЕЦ, работещи до 2250 часа /т.8/ и 172,95 лв/МВтч за ВЯЕЦ, работещи над 2250 часа годишно /т.9/ според пълните ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори. Не се оспорва, че соченото решение е било прилагано като при достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове на работа на електрическата централа, за следващите пълни ефективни часове на работа до края на календарната година, цената се определя по чл.1, ал.3 на 172 лева/МВтч., т.е. приложимата законова и договорна уредба е позволявала последователно преминаване в различни тарифни групи според пълните ефективни часове на работа на централата. С изменението на ЗЕВИ от 01.01.2014г. е предвидено крайният снабдител да изкупува произведената ел.енергия по преференциална цена за количествата до размера на определената средна годишна продължителност на работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а над това количество – по утвърдени цени за крайни потребители. С ново изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е предвидено, че общественият доставчик/крайните снабдители изкупуват произведената енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решенията на КЕВР; за обектите по чл.24, т.3 определеното „НСП“ на ел.енергия не се прилага и 2. по нетна цена за излишък на балансиращия пазар за количествата енергия, надхвърлящи 4 производството по т.1. С измененията в закона се ограничава преференциално изкупуваното производство не само като цени, но и като обем, като се въвежда праг ("нетно специфично производство" или НСП). Понятието „НСП“ е определено в пар.1, т.29 от ДР на ЗЕВИ, а в пар.17 от ПЗР на закона е предвидено задължение за КЕВР да приеме решение, с което да определи „НСП“ на ел.енергия за отделните видове централи. Въз основа на посочените законови норми е прието Решение № СП – 1/31.07.2015 г. на КЕВР, с което е определено нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което енергията се заплаща по преференциални цени, съобразно решение № Ц-10/30.03.2011г., както следва: т.1.7 2000 КВтЧ по цена 188,29лв., без ДДС за вятърни централи, работещи до 2250 часа и т.1.8 – 2300 КВтЧ по цена 172,92лв., без ДДС за централи, работещи над 2250 часа. С решение № 1115/28.01.2019 г., постановено по адм. д. № 5284/2018 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, е оставено в сила решение № 1177/ 23.02.2018 г. по адм. д. № 8522/2015 г. на АС - София град, в частта, с която е отменено Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР по т. 1. 7, с която е определено НСП на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР в размер на 2000 kWh, при определена цена - 188. 29 лв. /MWh без ДДС, за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа. Доколкото КЕВР е законово задължена да извърши отново установяване по същия административен ред на конкретен размер на НСП е прието Решение № СП-5/27.03.2019 г., С Решение № 6355 от 29.10.2019 г., постановено по адм. дело № 4422/2019 г. по описа на Административен съд София град, решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР е обявено за нищожно. С решение № 1873/12.02.2021 год., постановено по адм. дело № 2016/2020 ВАС е отменил решението на Адм.съд - София и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Постановеният административен акт се ползва с предварителна изпълняемост съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал.9 ЗЕ. Предварителната изпълняемост означава, че административният акт се прилага, независимо от предприетото обжалване. Потенциалното увреждане на правата на адресатите на индивидуалния административен акт е съобразена чрез предвиждане на нарочни възстановителни мерки в чл. 301 АПК. Според съда, предварителната изпълняемост на административния акт означава още, че когато последният има релевантно и преюдициално значение за съда в гражданското производство, съдът е длъжен да зачете законово предвидената му предварителна приложимост. Обжалването на административния акт няма релевантно значение за междувременно регулираните с акта субективни права, респ. не е предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК . Позовал се на практиката на ВКС- Определение № 60423 от 13.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2114/2020 г., II т. о., ТК ; Определение № 442/30.07.2015 год. по ч.т.д.№ 1386/2015 год. на Второ т.о., ВКС. С цитираното решение на КЕВР е установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 2000kWh,въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа по т. 8 от Решение No Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с Решение No Ц-013 от 28.06.2006 г. По изложените съображения, съдът е счел за ирелевантно за спора предприетото обжалване на Решение № № СП-5/27.03.2019 г., предмет на адм.дело № 4431/2019 год. на АССГ. По делото е постановено Решение № 6356/29.10.2019 год., което е отменено с Решение № 7425/18.06.21 год. на ВАС по адм.дело № 1246/2020 год. на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане. Наведената нищожност на Решение № СП5/27.03.2019 г. , според съда, не следва да бъдат разглеждана , тъй като евентуалната отмяна на акта няма да доведе до възникването на основание за изкупуване на по-големи от вече признатите обеми, докато не се постанови ново стабилно решение за обоснован със съответната цена лимит. Такова основание ще възникне само ако след евентуална отмяна на Решение № СП-5 от 28.03.2019г., КЕВР издаде нов законосъобразен акт, с който лимитът от 2000 квч се увеличи. Това обаче би представлявало ново основание на претенция на ищеца. В съотношение на евентуалност, в постановените Решение № 1873/12.02.2021 год. по адм. дело № 2016/2020 год. и Решение № 7425/18.06.21 год. на ВАС по адм.дело № 1246/2020 год. на ВАС са формулирани изрични изводи за валидност на постановения акт, които въззивният състав е посочил, че споделя напълно. Съдът е посочил и че, разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, въвежда за КЕВР срок за изпълнение на вменено от закона задължение, но не установява изрично времева компетентност на административния орган, а цели своевременно регулиране на нововъведените с изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ отношения. Според съда, изтичането на срока няма за последица погасяване на материалната компетентност на органа. В Решението са посочени относимите за приемането му разпоредби на § 17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, във връзка с чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ и § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ, както и възприетите от КЕВР факти и обстоятелства, по които е установено нетното специфично производство: номинална мощност на вятърната електрическа централа, работеща 2250 часа; продължителност от време на работа на инсталацията; коефициент на ангажираност; брутно произведена електрическа енергия за година; електрическа енергия за собствени нужди за година; нетна електрическа енергия за година. Основният предмет на спора пред въззивната инстанция , според съда, е сведен до това как следва да се определи размера на дължимата цена за произведената ел. енергия с оглед Решение СП-5/27.03.2019 г. и Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР /в необжалваните части/, с които са определени две различни количества на НСП според пълните ефективни часове на работа на вятърната централа, както и дали по отношение на една и съща ВяЕЦ в рамките на една календарна година са приложими и двете тарифи при промяна в пълните ефективни часове или спрямо една централа в рамките на една календарна година е приложима само едната тарифа, при достигане размера, на която разликата се заплаща по цени за излишък. В конкретиката на казуса правният въпрос е каква е цената на електроенергията след достигане на 2250 ефективни годишни часове на работа на централата, но преди реализирането на 2300 КВтч нетно специфично производство – при цена за излишък на балансиращия пазар или по цената, визирана в т.9 от Решение Ц – 10/30.03.2011 год. Дори и да се приеме, че първоначално страните по спора са договорили заплащане на изкупуваната ел.енергия от ищцовата ВяЕЦ по двете преференциални цени, то след влизането в сила на изменената редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ от 25.07.2015г., сочените договорни уговорки следва да се считат отменени, тъй като противоречат на въведеното с изменението на закона ограничение за изкупуване по преференциална цена до определено НСП за отделните категории централи. Изрично е посочено, че разпоредбата на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г., на общо основание намира приложение, както към бъдещи производители, така и към тези, които вече имат сключени дългосрочни договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми, изключващи действието му от определени заварени правоотношения. Според съдебния състав на АС-Варна, ако се допусне, че един и същи производител може да промени началното си планиране и да преминава от една към друга тарифа в рамките на една и съща година, това би довело до получаване на приход на производителя над заложената за съответната група централи норма на възвращаемост на разходите и би обезсмислило самата нова регулация, целяща ограничаване на приход над нормирана обща възвращаемост от инвестиция в полза на обществото. Позовал се е на мотивите към законопроекта за изменение на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, в който изрично е разписано, че замяната на понятието „средногодишна продължителност на работата“ с „нетно специфично производство на ел.енергия“ цели да създаде условия по преференциални цени да бъдат изкупувани само онези количества ел.енергия, „които осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените преференциални цени със съответните решения на КЕВР“. Целта на изменението на закона е да постигне баланс между разходите на обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в определените преференциални цени по начин, който изключва възможността за неоснователно обогатяване на последните. Относно това, как следва да се определи принадлежността на ищеца към двете тарифни групи според критерия „пълни ефективни годишни часове“ на работа съдът е изложил, че пълните ефективни часове на работа определят средната годишна производителност на ВяЕЦ. Изчисляват се на база прогнозното количество енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана мощност на ветровата централа. Пълните ефективни часове на работа на ветровите генератори се доказват на базата на достатъчно представителен период на измерване на ветровия потенциал, но не по-малък период от една година и одитиран доклад от лицензирана фирма. Нормата от редакцията на чл.19а, ал.3 НРЦЕЕ /ДВ бр. 62 от 2007 г./. въвежда специален критерий при определяне на преференциални цени на ел. енергия, произведена от ВяЕЦ – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове работа на ветровите генератори: до 2250 са по т. 1 и над 2250 часа по т. 2. Разделението по специфичния критерий е продължено в следващите ценови решения на комисията, в това число и в решение № Ц-010/2011 г., в което е посочено, че преференциалните цени са определени за електроцентрали, работещи съотв. до 2 250 часа и над 2 250 часа. На база неоспорения от ответника факт, че ищцовото дружество е получавало за произведената ел. енергия преференциалната цена в размер на 188. 29 лева MWh – утвърдената с т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г., е прието, че ВяЕЦ се индивидуализира като такава, работеща прогнозно до 2250 ефективни часа годишно. В този смисъл са и отбелязванията в чл. 18, ал.4 от договора. НСП, използвано от КЕВР при утвърждаване на преференциалната цена по т. 8 от Решение Ц10/30.03.2011 г., е 2000 kWh. Приетото в мотивите на Решение № 3312/04.03.2020 год. по адм.дело № 14112/2018 год. по описа на ВАС и др., на което въззивникът се позовава не е задължително за гражданския съд- така чл. 302 ГПК относно задължителната сила на решение по административен спор. При съвкупната преценка на гореизложеното следва да се приеме, че ако в рамките на календарната година, ВяЕЦ премине прага от прогнозни 2250 пълни ефективни годишни часове, това не се отразява на ценообразуването на продадената енергия. Соченият критерии е прогнозно установен, а неговата последваща промяна не може да обуслови различно от заложеното НСП, респ. преминаване в друга група на ценообразуване. Приемането на противната теза означава, критерият „пълни ефективни годишни часове“ да се определи в края на финансовата година и да влече доплащане от купувача или връщане на полученото от продавача в зависимост от окончателното „тарифиране“ според НСП за реализираните пълни ефективни годишни часове – т.е по т. 8 или по т. 9 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. Една ВяЕЦ не може да попада в две тарифни групи. С оглед на така установеното, по преференциални цени подлежи на изкупуване част от произведената ел. енергия за процесния период (тази до достигане на НСП от 2000 kWh съгласно Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР), а останалото произведено количество за същите месеци подлежи на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар. Ето защо и доколкото между страните няма спор, че ответникът е заплатил количествата ел. енергия, надхвърлящи НСП по цена за излишък, съдът е счел, че предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1/ Преюдициален ли е по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК спорът за законосъобразността на декларативен индивидуален административен акт /ИАА/, който няма отношение към възникването или погасяването на облигационната връзка между страните в гражданския процес, но уточнява факти и обстоятелства на стабилен ИАА, който е елемент от фактическия състав на същата облигационна връзка?“- твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №410/27.09.2019г. по ч.т.д. №1813/2019 на I т.о., определение №10 от 06.01.2021г., ч.т.д.№2479/2020г., ІІ т.о. и цитираните в тях определение №25/10.01.2013г. по ч.гр.д. №795/2012 на IV г.о.; определение №40/18.01.2018г. по ч.т.д. №2586/2017г. на I т.о. и др. „2/ При наличие на предпоставките, предвидени в чл.17, ал.2 ГПК, както и когато административният акт е свързан с реализирането на спорните по делото субективни облигационни права, възниква ли за съда задължение служебно да осъществи косвен контрол за законосъобразността на акта?; 3/ Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл.17, ал.2 ГПК за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността на административния акт, който е част от смесения фактически състав, опосредяващ спорните облигационни права в гражданския процес, или това е служебно /ex lege/ правомощие на съда?; 4/ Зависи ли от определени граници във времето предявяването на иска по чл.17, ал.2 ГПК и възможно ли е да бъде изрично предявен за пръв път чрез въззивната жалба срещу първоинстанционното решение?; 5/ Допустимо ли е съдът да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност върху индивидуален административен акт, който е елемент от фактическия състав на облигационна връзка между страните в гражданския процес, но по изричната сила на закон подлежи на предварително изпълнение и дали законово придадената изпълнителна сила на индивидуален административен акт дерогира правомощието на съда да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността му?; 6/ Допустимо ли е предварително изпълнение на ИАА да дерогира правото на защита на заинтересована страна, пряко засегната от такъв ИАА, посредством възможността гражданският съд да се произнесе по същество без да се съобрази с липсата на стабилност на ИАА, висящността в следствие неговото обжалване и директната връзка между ИАА и облигационноправния спор?“. Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /по въпрос №1/ и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на въпроси от №2 до № 6, като поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Първият и шестият от поставените от касатора въпроси са относими към поддържаното в касационната жалба оплакване за недопустимост на обжалваното решение. Тези въпроси съдържат в себе си твърдение за наличие на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото поради висящността на преюдициален административен спор, поради което са от значение за произнасянето по допустимостта на обжалваното решение предвид възприетото в ТР №1/09.07.2019г. по т. д. №1/2017г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е недопустимо и подлежи на обезсилване. Настоящият съдебен състав на ВКС, ТК,Първо намира, че не е налице сочената допълнителна предпоставка за допускане до касационен контрол по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивното решение е в пълно съответствие с постановената съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №60073 от 16.11.2021г., т.д.№1184/2020г., І т.о., решение №60130/31.01.2022г., т.д.№1681/20г., ІІ т.о., определенията по ч.т.д. №1628/2019г., ч.т.д. №985/2021г., ч.т.д. №429/2021г. на II т.о. на ВКС, както и определенията по ч.т.д. №926/2021г., ч.т.д. №595/2021г. на I т.о. на ВКС и др. В посочената практика на ВКС, с която въззивното решение е в съответствие, е прието, че съгласно изменението на чл.31, ал. 5 ЗЕВИ /ДВ, бр.56 от 24.07.2015г./ общественият доставчик, съответно крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници - до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство - по цена на излишък на балансиращия пазар. С §17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ е предвидено КЕВР да приеме решение, с което да установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон. С разпоредбата на чл.13, ал.9 ЗЕ е е допуснато предварително изпълнение на невлезлите в сила решения, издавани от КЕВР. Такива са и издадените на основание §17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ бр.56/2015г./ Решение №СП-1/31.07.2015г. и Решение №СП-5/28.03.2019г. /след отмяна на Решение №СП-1/31.07.2015г. /в частта относно т.1.7., касаеща вятърни централи работещи до 2250 часа/. С тези решения КЕВР само установява вече съобразеното, но непосочено изрично като размер във влезлите в сила Решение №Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР във вр. с Решение №Ц-013/28.06.2006г. на ДКЕВР нетно специфично производство, което е един от ценообразуващите елементи за определяне на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници. По силата на законово регламентираното предварително изпълнение на този индивидуален административен акт, независимо от обжалването на последния, следва за процесния период да се зачетат правните последици, към които е насочен. Цитираната от касатора практика не води до различен извод, тъй като определенията, с които не е допуснато касационно обжалване, нямат правната характеристика на съдебен акт, с който състав на ВКС се произнася по съществото на жалбата. Останалите поставени от касатора въпроси - относно приложението на чл.17, ал.2 ГПК, не отговарят на общото изискване за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е излагал мотиви относно приложението на чл.17, ал.2 ГПК, а е обсъдил законовата регламентация на процесните отношения, респ. нормативно установеното ограничение за изкупуване на произведената енергия; законодателното разрешение в чл.13, ал.9 ЗЕ - решенията на КЕВР да подлежат на предварително изпълнение, което не подлежи на спиране с обжалването им, с оглед обстоятелството, че решенията са породили действие в отношенията между страните и за процесния период следва да се зачетат правните им последици. Предвид изложеното поставените въпроси не са обусловили крайния изход на спора. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да плати на ответната страна разноските за касационното производство в размер на 7 056 лева- договорено и платено адвокатско възнаграждение с ДДС, съобразно представените списък по чл.80 ГПК, договор за правна защита и съдействие и нареждане за кредитен превод. Водим от изложеното, съдът О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 79 от 22.07.2021 г. по в.т.д. № 213/2021 г. на АС-Варна ОСЪЖДА „ВГ-1“ЕООД с ЕИК[ЕИК] да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД – [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата от 7 056 лева- разноски за касационното производство. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.