Р Е Ш
Е Н И Е
№ 204
София, 19. 07. 2010 г.
Върховният
касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно
заседание на осми март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при
секретаря Виолета Петрова
и
в присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело
№ 191 по описа за 2009 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 954 от 31.08.2009 година е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на С. Ш. Д.,ч. процесуалния му представител адв. В. Р. на решение № 87 от 06.03.2008 год.на Окръжен съд - С. ,постановено по гр.д. № 45/2008 год.,потвърждаващо решение № 244 от 28.11.2007 год.по гр.д. № 138/2007 год. на Районен съд- Д. ,с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ от касатора за признаване за установено по отношение на ОСЗГ-Д. правото да му бъде възстановена собствеността върху земеделски залесили и самозалесили се земи,а именно нива от 18,9 дка в м.”Д” и ливада с площ от 5,5 дка в м.”Б”.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос свързан с преценката, относно кръга на годните писмени доказателства по чл.13 ал.3 ЗВСВГЗГФ, т.е.релевантните доказателствени средства установяващи право на собственост.
Ответниците по касационната жалба- О. Д. ,ОСЗГ-Д. ,Д. лесничейство – Д. и Р. у. на г. не са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и за необоснованост,основание за отмяна по смисъла на чл.281 т.3 ГПК.
За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд,първо гражданско отделение съобрази следното:
Касационната жалба е допустима,защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение,което е неблагоприятно за нея в срока по чл.283 ГПК.
Решаващият мотив на въззивния съд за неоснователност на иска по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ е ,че описа за предадени земи от членовете-кооператори на ТКЗС с. З. за кооперативно стопанисване от 3.01.1951 год.,установява внесените в ТКЗС земи от касатора С. Д. общо в размер на 23,5 дка,за които е признато право на парично обезщетение,но липсват други индивидуализиращи данни за внесената земя. Следователно не се отрича изцяло доказателствената сила на описа за предадени земи относно записаните на името на касатора земеделски земи,но се приема,че документът не съдържа индивидуализация на имотите,тъй като не сочи местоположението им и техните граници,което не позволява да се установи идентичност на описаните и конкретизирани в молбата уточнение имоти с имотите вписани в описа за предадени земи от членовете-кооператори на ТКЗС с. З. за кооперативно стопанисване от 3.01.1951 год. Освен това е отчетено и обстоятелството,че ищецът,сега касатор е заявил за възстановяване право на собственост с клетвена декларация на 76,4 дка земеделска земя и претенцията му е уважена.
Предмет на доказване по иска с правно основание чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ е притежаване право на собственост върху имот,попадащ в приложното поле на закона и отнемането на този имот след 1944 год.въз основа на изброените в чл.2 от същия актове. Разпоредбата на чл.13 ал.3 от закона не посочва лимитивно доказателствата,с които може да се установява право на собственост от правоимащите по чл.3 лица,а изброява примерно три групи допустими писмени доказателства. Законът изключва като доказателства за доказване правото на собственост писмените декларации на заявителя,свидетелски показания/но не и за установяване на граници/,протоколи за установяване”предмета на горското стопанство”,издадени на основание чл.22 от ЗГ от 1922 год. и по чл.20 от ЗГ от 1925 година. За да бъдат обаче възстановени горски терени,включени в държавен горски фонд, те следва да бъдат индивидуализирани с посочване на тяхното местонахождение по местности в конкретното землище,а така също и по граници,които да ги отграничават от останалите имоти. Тежестта на доказване на това обстоятелство е на ищцовата страна.
Съобразявайки изложените доводи настоящият състав приема,че обжалваното решение е правилно като краен резултат,валидно и допустимо.
Релевираните касационни доводи са неоснователни. Доказателствата по делото са ценени задълбочено и всестранно. За да установи рамките на доказателствената сила на описа за предадени земи от членовете-кооператори на ТКЗС с. З. за кооперативно стопанисване от 3.01.1951 год.относно частния характер на претендираните горски земи, съдът е направил изводите си с оглед констатациите на изслушаната и надлежно приета по делото СТЕ. След като ищцовата страна,претендираща да и се признае правото по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ не е доказала съществения индивидуализиращ белег на установителния иск,а именно местонахождение по местности в конкретното землище на горските терени,а така също и по граници,които да ги отграничават от останалите имоти,т.е. тяхната идентичност,крайният извод в съдебното решение е обоснован и правилен,поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.293 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 87 от 06.03.2008 год. на Окръжен съд – С. , постановено по гр.д. № 45/2008 год.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: