Р Е Ш Е Н И Е №113 гр. София, 22.10.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия В. гр. дело № 2718 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2, във вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Д. М. Д. за отмяна на влязлото в сила определение № 2116/20.09.2012 г. по гр.д. № 2384/2012 г. на Великотърновския районен съд. С посоченото определение е постановено, на основание чл. 51, ал. 2 ЗН, вписване в книгата на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН на мълчаливия отказ от наследство на молителя поради това, че не е заявил дали приема наследството, оставено му от Т. Г. А., в определения от съда срок. В молбата се твърди, че молителят не е могъл да упражни правото си да заяви дали приема наследството или се отказва от него, тъй като указанията на съда за това са му били връчени не лично, а чрез лице от домашните, което не е могло да му предаде съобщението, поради това, че през 2012 г. отсъствал от страната- бил на работа в чужбина като шофьор. За постановеното определение по чл. 51, ал. 2 ЗН узнал на 21.01.2015 г., когато получил съобщение за публична продан на имот на наследодателя по изпълнително дело, образувано за удовлетворяване на неговия кредитор [фирма]. Поддържа, че вследствие на нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото, с оглед на което и на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК семоли влязлото в сила определение да бъде отменено. Ответникът по молбата – [фирма] е депозирал отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който излага съображения, че същата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, поради непосочване на основания за отмяна на влязлото в сила определение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира молбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. С определение № 1461 от 07.06.2012 г. постановено в закрито съдебно заседание по гр. д. № 2384/2012 г. по описа на Великотърновския районен съд на молителя в настоящото производство е предоставен двуседмичен срок, считано от получаване на препис от определението, да заяви с писмена молба дали приема наследството, оставено от Т. Г. А., или се отказва от него. Съобщението е връчено на 16.07.2012 г. на Н. Т. Т.- „съжителка”. Доколкото молителят не оспорва обстоятелството, че адресираното до него съобщение действително е било получено от посоченото лице, както и че същото е живяло на адреса му, т.е. притежава качеството на „друго лице”, чрез което може да се извърши връчването съгласно чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК, по същество твърдението му, че не е могъл да упражни правото си да заяви дали приема наследството или се отказва от него, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее /чл. 303, ал. 1, предл. 3 ГПК/. Тези му твърдения обаче остават изцяло недоказани. От страна на молителя не са ангажирани каквито и да са доказателства, че към датата на връчване на съобщението с указанията на съда е работил в чужбина, поради което третото лице, приело съобщението, не е могло да му го предаде- факт, който по общите правила за разпределение на доказателствената тежест подлежи на установяване от него /чл. 154, ал. 1 ГПК/. Нещо повече- данните по делото обуславят извод в противния смисъл, доколкото определението на районния съд от 20.09.2012 г., с което е постановено да се впише в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН, че молителят губи правото да приеме наследството, му е връчено лично на 24.09.2012 г. с указание за възможността да бъде обжалвано в 1-седмичен срок, като това право не е било упражнено. Така, от една страна, се оборва твърдението на молителя, че поради отсъствие от страната не е могъл да получи указанията на съда, а от друга, не е налице лишаване от възможност за участие в производството поради неоспорваната от самия него възможност да защити правата си чрез подаване на жалба срещу определението на съда. По изложените съображения следва да се приеме, че при разглеждане на делото правото на участие на ответника в процеса не е нарушено по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, с оглед на което молбата за отмяна се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. С оглед горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. М. Д. за отмяна на влязлото в сила определение № 2116/20.09.2012 г. по гр.д. № 2384/2012 г. на Великотърновския районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: