Р Е Ш Е Н И Е № 13 София 20.02.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 167/2012 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К. Л., [населено място], подадена от пълномощниците му адвокат В. М. и адвокат Г. С., срещу решение №5862 от 07.11.2011 г. по гр. дело №5748/2011 г. на Софийския градски съд, с което е обезсилено решение № I-43-115 от 27.09.2010 год. по гр. дело №27033/2010 г. на Софийския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за произнасяне по предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявени искове за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл.135, т.2 ЗОВС/отм./ във вр. с чл.49 ЗЗД. Касаторът е изложил твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо. Това е така, защото неправилната квалификация на исковата претенция води до нарушение на материалния закон и неправилност на решенето, но не и до неговата допустимост. Ответникът по касационната жалба М. на о., [населено място], счита, че предявените искове са неоснователни. С определение №1102 от 22.10.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №5862 от 07.11.2011 г. по гр. дело №5748/2011 г. на Софийския градски съд. Обжалването е допуснато по правните въпроси за разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според представените от касатора решение №45 от 20.04.2010 г. по т.дело №516/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение №101 от 12.07.2010 г. по т. дело №857/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение №163 от 25.05.2010 г. по гр. дело №676/2009 г. на ВКС, I г.о. и решение №71 от 02.02.2010 г. по гр. дело №138/2009 г., на ВКС, III г.о. предметът на спора се определя от посочените от ищеца като основание на иска обстоятелства и от търсената от ищеца защита, Въззивният съд е длъжен да разреши материалноправния спор по същество. В случаите, когато първоинстанционният съд е разгледал наведените от ищеца като основание на иска факти, но е определил погрешно правната квалификация на иска, той не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо, а е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя неправилност на решението му. Въззивният съд в рамките на правомощията си ако установи, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон като е квалифицирал погрешно иска, трябва да разреши материалноправния спор по същество, като определи правилната квалификация на предявения иск и се произнесе по основателността му. Обезсилването на неправилно първоинстанционно решение представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя неправилност на въззивното решението. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: В случая въззивният съд не е констатирал, че първоинстанционният съд е разгледал различни от посочените от ищеца като основание на иска обстоятелства. Предмет на делото са предявените искове за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, резултат от противоправни действия и бездействия на М. на о. във връзка с предсрочното откомандироване на Н. К. Л. като командир на II ПБ в И.. Ето защо според изложеното по-горе следва да се приеме, че въззивният съд неправилно не е разгледал спора по същество и е обезсилил решение № I-43-115 от 27.09.2010 год. по гр. дело №27033/2010 г. на Софийския районен съд. По тази причина обжалваното решение следва да се отмени изцяло и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което трябва да се разгледат по същество предявените искове. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №5862 от 07.11.2011 год. по гр. дело №5748/2011 г. на Софийския градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.