Р Е Ш Е Н И Е № 108 Гр.София, 29.06.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА При участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 68/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба с вх. № 2881/04.12.2017 г. по описа на РС - Варна, подадена от КНМ Г. Е. - [населено място], за отмяна на влязло в сила определение № 1980 от 04.06.2015 г. по в.гр.д. № 1251/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, поради отказ от иска. В молбата се излага, че дружеството е предявило иск против ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД – [населено място], предмет на гр.д.№ 10256/2014 г. по описа на Районен съд - Варна, уважен с решение № 774/17.02.2015 г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца 1 440.24 лв. по фактура № 75042757/08.07.2010 г. - осъществена корекция на сметка за потребена ел. енергия в периода 01.01.2010 г. – 29.06.2010 г. и законна лихва върху нея, на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. Решението е обжалвано от ответника, като в хода на въззивното производство е направен отказ от иска от името на КНМ Г. Е., изходящ от вписан в ТР нов управител – К. Диденко. С влязло в сила на 28.09.2017 г. решение по т.д.№ 762/2015 г. на Окръжен съд – Варна на основание чл.29 ЗТР е установено, че вписването на К. Диденко като управител на дружеството представлява несъществуващо обстоятелство. Предвид горното се моли определението на Варненския окръжен съд по чл.233 ГПК да бъде отменено, на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК /с оглед наличие на нови писмени доказателства за ненадлежното представителство на ищеца при извършване на отказ от иска/, евентуално – на основание чл.303 ал.1 т.3 ГПК /поради това, че атакуваното определение се основава на съдебен акт – вписване в ТР, впоследствие отменено като нищожно/ или по чл.303 ал.1 т.2 пр.4 ГПК /поради установено престъпно действие на представител на страната/. В проведеното публично съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа, като същата е оттеглена и производството по делото е съответно прекратено по отношение на третото евентуално предявено основание по чл.303 ал.1 т.2 пр.4 ГПК. Претендират се разноски. Против молбата за отмяна е постъпил писмен отговор от ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД – [населено място], чрез процесуален пълномощник, със становище, че същата е допустима, но неоснователна по същество. В съдебно заседание се моли за нейното отхвърляне, по изложените пред съда доводи, подробно развити в представените писмени бележки, с присъждане на разноските за настоящото производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивните срокове по чл.305 ал.1 ГПК, срещу акт, който съгласно т.6 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС може да бъде предмет на отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК. От доказателствата по делото се установяват изцяло сочените в молбата за отмяна факти, по които страните не спорят. Въз основа на тях, съдът намира предявената молба за отмяна за основателна на предпочитаното от ищеца основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, по следните съображения: Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 2/1977 г., отмяна по реда на чл.231 б.„а” ГПК /отм./, сега чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, се допуска тогава, когато заинтересованата страна открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство, които са съществували по време на висящността на спора, но не са могли да бъдат известни на страната, въпреки положената процесуална грижа, или ако са били известни, то е съществувала обективна невъзможност за страната да се снабди с новото писмено доказателство при инстанционното разглеждане на делото. В случая влязлото в сила решение по т.д.№ 762/2015 г. на ОС Варна има характер на доказателство за липсата на надлежно учредена представителна власт в полза на К. Диденко по отношение на дружеството към релевантния за производството по отмяна момент – датата на депозиране на молбата по чл.233 от ГПК, като липсата на валидно възникнало право за процесуално представителство на КНМ Г. Е. пред съда е ново обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. То е съществувало към момента на сезиране на съда с молбата по чл.233 ГПК и по време на висящността на спора, но без възможност да бъде доказано, предвид специалния исков ред за установяване на порок на вписването в търговския регистър – чл.365 т.3 от ГПК, вр. чл.29 от ЗТР. Посоченото обстоятелство е от съществено значение, тъй като е обусловило прекратяване на производството по делото /след обезсилване на първоинстанционното решение/ с последици, аналогични на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение – преклудиране на правото на КНМ Г. Е. да предяви отново същия иск срещу [фирма] за същото вземане и на същото основание. Вписването на Диденко като управител е обвързвало съда, поради което уведомяването му за наличието на порок на вписването на законното представителство на Диденко от страна на предходния управител е ирелевентно, а новото обстоятелство - липса на процесуална представителна власт на К. Диденко към момента на депозиране пред съда на изявлението за отказ от иска /доказано с влязлото в сила решение по чл.29 от ЗТР/, е относимо към правилността на определението за прекратяване на делото, а не към неговата допустимост. Процесуалното правоотношение между ищеца и съда има публичноправен характер и по тази причина разпоредбата на чл.141 ал.6 от ТЗ, която е предназначена да уреди възникнали на плоскостта на търговското право материалноправни отношения, е неприложима към него. Значението на решението по чл.29 от ЗТР за проявлението на отменителното основание по чл.303 ал.1, т.1 от ГПК произтича от това, че признатото за несъществуващо обстоятелство, дори да е вписано в търговския регистър, няма действие по отношение на дружеството и при липса на валидно учредена представителна власт за К. Диденко, нейните процесуални действия, вкл. отказът от иска, не са могли да обвържат с правни последици молителя КНМ Г. Е.. С оглед изводите за основателност на молбата за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, евентуално заявеното отменително основание по чл.303 ал.1 т.3 ГПК не следва да бъде обсъждано. След отмяна на определението, делото следва да бъде върнато на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на подадената от [фирма] въззивна жалба. Разноски в полза на молителя не следва да се присъждат, предвид задължителните указания в т.4 от ТР №6 по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според които, при уважаване на молбата за отмяна, направените в производството разноски се присъждат с решението по съществото на спора. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК влязлото в сила определение № 1980 от 04.06.2015 г. по в.гр.д. № 1251/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото на ОС Варна за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на подадената от [фирма] въззивна жалба. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: