Ключови фрази

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
19

София, 13.01.2022 г.



Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1297 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. К., с адрес в [населено място], и М. К. Г., с адрес в [населено място], обл. София, представлявани от адв. Н. А., против решение № 98 от 13 декември 2017 г., постановено по в.гр.д. № 416/2017 г. по описа на Окръжен съд Монтана, с което е отменено решение № 292 от 12 юли 2017 г., постановено по гр.д. № 415/2017 г. по описа на Районен съд Монтана, за отхвърляне на предявените от „Агро финанс” АДСИЦ, със седалище и адрес на управление в [населено място], искове против К. и Г. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето, вр. чл. 189 ЗЗД, за заплащане на сумата 8048,98 лева, или по 4024,49 лева за всяка от тях, като получени на отпаднало основание, и по чл. 189, ал.1, предл. трето, вр. чл. 82 ЗЗД, за заплащане на сумата 13007,50 лева, или по 6503,75 лева от всяка една от тях, като обезщетение за претърпяна имуществена вреда в резултат от съдебно отстранение от имоти, предмет на покупко-продажба от 2008 г., и вместо него е постановено друго, с което К. и Г. са осъдени да заплатят на дружеството, всяка една от тях, по 4024,49 лева, с които суми те са се обогатили неоснователно като получени на отпаднало основание – чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, в резултат на съдебно отстранение от имотите, предмет на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт от 08.12.2008 г., както и всяка една от тях да заплати сумата от 6503,75 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД за претърпяна имуществена вреда в резултат на съдебно отстранение от имотите, предмет на покупко-продажбата.
В жалбата се поддържа наличието на всички пороци на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. За неправилен се сочи изводът на въззивния съд, че с настъпването на съдебна евикция договорът за покупко-продажба на съответния имот е развален по право. Твърди се, че съдът не е обсъдил съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК всички доказателства по делото и доводите на страните, не е преценил всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, и не обсъдил в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от фактите за установени, а други за неосъществили се. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по жалбата „Агро Финанс“ АДСИЦ, със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрк. Д. С., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата по същество.
По делото е установено, че на 08.12.2008 г. дружеството е закупило от К. и Г. поземлен имот №..... от 13,001 дка, с начин на трайно ползване – полска култура, местност „В.“, в землището на [населено място], обл. М., и поземлен имот №..... от 12,200 дка, с начин на трайно ползване – полска култура, четвърта категория, в местност „Т.“ в землището на [населено място], обл. М., с нотариален акт за покупко-продажба №...., том...., рег. №....., дело № ...../....... г. на Б. П. – нотариус за района на РС Монтана, вписан под рег. №.... в регистъра на Нотариалната камара, за сумата от 8048,98 лева. Със съдебно решение от 10 ноември 2016 г., постановено по гр.д. № 290/2016 г. по описа на окръжния съд в [населено място], влязло в сила на 30 декември 2016 г., ищцовото дружество е съдебно отстранено от имотите, като е уважен предявеният срещу него собственически иск за имотите от трети лица по сделката – М. Н. Н., Ц. Т. К. и Л. Т. Н.. С оглед претърпяната евикция дружеството е предявило срещу продавачите К. и Г. искове по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 189 ЗЗД, за връщане на покупната цена и обезщетение за имуществена вреда от претърпяната евикция.
С обжалваното въззивно решение се приема, че осъществената срещу дружеството по иск на трети лица евикция е довела до разваляне по право на договора за покупко-продажба между страните по делото. Този извод е основан на правилото на чл. 89 ЗЗД, според което при двустранните договори, ако се погаси задължението на едната страна поради невъзможност да бъде изпълнено, договорът се счита развален по право. С фактическото отстраняване на ищеца от процесния имот изпълнението на договора за продажба е станало невъзможно, поради което в този случай купувачът няма никаква нужда да разваля или да предявява отделен иск за разваляне на договора за продажба. С оглед извода за развалянето на договора за покупко-продажба се приема, че продажната цена по него е платена на отпаднало основание (чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД) и следва да бъде възстановена от продавачите. По отношение на иска по чл. 189 ЗЗД за сумата от общо 13007,50 лева, представляваща имуществена вреда, която дружеството е претърпяло вследствие на съдебното отстранение от имотите и повишаването на цените на пазара на земя към момента в сравнение с 2008 г. (когато сделката е сключена), се приема, че неизпълнението от страна на продавача за прехвърляне на собствеността върху вещта, тъй като е чужда, е в причинна връзка с необходимостта евинцираният купувач да плати пазарната цена, такава каквато е при съдебното отстранение, за да си купи равностойна вещ, защото неизпълнението е необходимо и достатъчно условие за извършването на съответния допълнителен разход на свободния пазар. При съобразяване на назначена по делото съдебно-оценъчна експертиза се приема, че пазарната цена на имот № ..... е 11050,85 лева, а на имот № ...... – 10005,64 лева, или общо за двата имота претърпяната от ищеца вреда е в размер на 21056,50 лева, като с оглед размера на заявената претенция от 13007,50 лева, искът по чл. 189 ЗЗД е уважен до този размер.
Касационният съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по обусловилия изхода на спора въпрос (уточнен съобразно правомощията на касационната инстанция - т. 1 от ТР № 1/2009 г., ОСГТК) договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот разваля ли се по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота или е необходимо предявяването на иск по чл. 189, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, отговор на който въпрос е даден в ТР № 1/2019 г., ОСГТК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато в рамките на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. След отговора на този въпрос, при разглеждането на спора по същество касационният съд ще извърши преценка дали при постановяване на обжалвания акт въззивният съд е изпълнил задължението си за обсъждане на всички относими доказателства и доводи на страните, каквото е другото питане на касаторите.
За касационното обжалване всяка от жалбоподателките дължи държавна такса от 210,56 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 98 от 13 декември 2017 г., постановено по в.гр.д. № 416/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
УКАЗВА на В. К. и М. Г. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представят в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 210,56 лева за всяка от тях, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателство за внасяне на държавната такса.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: