3 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1158/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 398 гр.София, 9 декември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА със секретар Мира Недева при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1158/2014 година Осъденият В. Й. Р. е подал на 25.VІ.2014 год. ръкописна „молба” (а всъщност – искане по реда на глава тридесет и трета от НПК) за възобновяване на делото, по което е бил осъден в двете възможни за него по закон съдебни инстанции, първата-Червенобрежкият районен съд (нохд 63/2013), втората-Плевенският окръжен съд (внохд 625/13). В молбата си Р. твърди (с посочване и на чл.423 НПК), че е осъден задочно, но без да са били налице условията според него за такова осъждане – да бъде известен предварително – лично или чрез близките му, независимо че е отсъствал от страната. Искането на осъдения е поддържано, включително и чрез защитника му (един и същ през цялото време досега), а според прокурора е неоснователно. Според ВКС искането е неоснователно. Делото срещу В.Р. е протекло задочно само в първата инстанция от съдебната му фаза. На 18.ІІ.2013 год. е бил редовно призован по реда на чл.180, ал.2 НПК (чрез майка си, като призоваването включвало и процедурата по чл.254, ал.4 НПК). След това се наложило ЧРС да издирва Р. и било установено напускане на страната на 16.ІІІ.с.г., но не и някакъв адрес или друга възможност за свързване с него. При създалото се положение първоинстанционният съд разгледал делото съобразно с чл.269, ал.3, т.4, б.”а” НПК (за което се обявил и защитникът, даже преди да бъде проведено издирването). С присъда № 317 от 18.VІІ.2013 год. В.Р. получил наказание 1 година лишаване от свобода при строг режим за кражба по чл.195, ал.1, т.3 НК; присъдено е било на основание чл.68 НК и отделното изтърпяване на предишно условно лишаване от свобода за 8 месеца. Второинстанционното дело срещу Р. не би могло да е задочно поначало (арг. от чл.329, ал.2 НПК) и не е протекло задочно (вж. и р. 366/2.ХІІ.2014 год. по нд 1001/14 на ВКС-І н.о.). Подсъдимият като жалбоподател отново не се явил, но било прието (според оформянето на върнатата призовка с отказ за приемането ѝ) и без възражения от защитника, наличието на редовно призоваване (този път по реда на чл.180, ал.4 НПК). Последвало потвърждаване на обжалваната присъда с решение № 570/7.ХІ.2013 год., а на 25.ІІ.2014 год. започнало изтърпяването на потвърденото лишаване от свобода. Според ВКС изложеното е напълно достатъчно за отхвърлянето като неоснователно на искането за възобновяване на делото. По принцип такова искане се уважава, но не и когато „осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.254, ал.4 НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина” (чл.423, ал.1 НПК). Очевидно ВКС е изправен пред последната от цитираните хипотези – не само по време на съдебното производство в първата инстанция, но и сега В.Р. не е посочил никаква уважителна причина за неявяването си. Ето защо съставът на І н.о. с оглед и на останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела решение № 570 от 7 ноември 2013 год. по внохд 625/2013 год. на Плевенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ