Ключови фрази

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 103

София, 23.06. 2022 година


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20.06.2022 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова


разгледа докладваното от съдия Даскалова гр.дело № 438 /2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 3812/28.04.2022 г. от М. Й. М. с искане да се измени постановеното по делото решение, като се допълни с осъдителен диспозитив за направените от нея разноски за първоинстанционното производство в размер на 390, 71 лв. по предявения и уважен иск по чл. 108 ЗС срещу Д. и Т. Б., която сума се равнява на 1/3 от доказаните като извършени от наследодателя й Й. М. разноски за тази инстанция в общ размер на 1172, 12 лв., за които е бил представен своевременно списък на разноските.
Молителката твърди, че в мотивите на решението си ВКС е обсъдил присъждането на разноски за първа инстанция съобразно окончателния изход на спора, но не се е произнесъл за тях в диспозитива на решението.
Ответникът по молбата Д. С. Б. в срока за отговор с писмено становище я оспорва като неоснователна по съображения, че предявените от молителката искове за собственост по чл. 108 ЗС са били два- за магазин и за складово помещение , като този за складовото помещение е отхвърлен изцяло, поради което не са налице основания за исканото изменение.
Ответницата Т. Г. Б. в срока за отговор не представя писмено становище.
Молбата по чл. 248, ал.1 ГПК е допустима - изхожда от страна по делото, с представен списък на претендираните разноски и е подадена в едномесечния срок от постановяване на решение № 60169 от 05.04.2022 г. по гр.д. № 438/2021 г., което е необжалваемо и чието допълване в частта за разноски се иска.
Разгледана по същество молбата е основателна, като съображенията за това са следните:
Гр. д. № 438/ 2021г. по описа на Върховния касационен съд е образувано по касационните жалби на А. Г. М., М. Й. М. (конституирана като правоприемник на Й. Г. М. ) и Г. Н. К. срещу решение от 08.05.2020 г. по гр.д № 858/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 31.01.2017 г. по гр.д. № 44471/2012 г. на Софийски районен съд, с което е уважен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 ГПК, предявен от Д. С. Б. и Т. Г. Б. срещу Й. М. и А. М. и са отхвърлени предявените от Й. М. и А. М. срещу Д. С. Б. и Т. Г. Б. насрещни искове по чл. 108 ЗС за ревандикация на магазин № 5 със светла площ 15.3 кв. м., както и на складово помещение от 11.56 кв. м .
С определение № 60285 от 28.06.2021г., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Й. М. и А. М. насрещен иск по чл. 108 ЗС относно магазин със светла площ от 15.3 кв. м.
С решение № 60169 от 05.04.2021г. по гр. дело №438/2021г. по описа на ВКС е отменено въззивното решение в частта по насрещния иск с правно основание чл. 108 ЗС относно магазин № 5 и искът е уважен.
В мотивите на решението са разпределени разноските между страните за трите инстанции, като изрично е прието, че съгласно приложения списък на разноските /лист 399 от първоинстанционното дело/, касаторите са направили разноски за производството пред СРС в общ размер от 2 344,25 лв., 1/3 от тази сума се равнява на 781,42 лв. или на всеки от тях трябва да се присъдят по 390,71 лв. С диспозитива на решението Д. С. Б. и Т. Г. Б. са осъдени да заплатят на М. Й. М. сумата от 390 лв. разноски за касационното производство и 666, 66 лв. разноски за въззивното производство, без да са присъдени разноски за първоинстанционното производство. Следователно настоящият състав действително е пропуснал да се произнесе с диспозитива на решението по разноските, направени пред районния съд, поради което и молбата по чл. 248 ГПК е основателна и следва да се уважи, като бъде допълнено решението в частта му за разноските и на М. Й. М. се присъдят 390,71 лв. разноски, направени пред СРС.
Неоснователни са доводите на Д. С. Б., че М. М. няма право на разноски за първа инстанция, тъй като насрещният иск не е уважен в неговата цялост. По иска, който е уважен с решението на ВКС, а това е насрещният ревандикационен иск за магазин № 5, молителката на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на разноски за всяка една от инстанциите и размерът на дължимите й се разноски е съобразен именно с оглед основателността на насрещната искова претенция само за този магазин.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА решение № 60169 от 05.04.2021 г по гр. дело № 438 /2021 г. на ВКС, I-во г. о. в частта му за разноските , както следва :
ОСЪЖДА Д. С. Б. и Т. Г. Б. да заплатят на М. Й. М. сумата от 390,71 лв., представляващи направени разноски за първоинстанционното производство.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.