Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                              №    567            гр.София,  21.06.2010 г.                                                                                                        В  ИМЕТО  НА  НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети юни   две хиляди и десета година  в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                                                                                                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                                                                            ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ                     при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1112 от 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. Н. срещу решение № 48 от 23.03.2009 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 742 от 2008 г., с което е отменено решение № 191 от 30.05.2006 г., поправено с решение № 440 от 09.11.2006 г. по гр.д. № 1 от 2006 г. на З. районен съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявен от Р. А. К. срещу О. Н. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собственост и предаване на владението върху следния недижим имот: УПИ III-1412, отреден за общински пазар, находящ се в кв.92 по сега действащия план на гр. Н. от 2004 г. с площ от 733 кв.м. при граници: УПИ I-762, отреден за общежитие и от три страни улици. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът по жалбата Р. А. К. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните по посочените в жалбата касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване от ВКС с определение № 1* от 16.11.2009 г. За да постанови решението си за уважаване на предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че процесният имот е реституиран на ищеца по реда на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ, тъй като е бил отнет от наследодателя му без да е законно отчужден /въпреки влезлия в сила още през 1950 г. улично-регулационен план, предвиждащ отчуждаването на имота за районна прогимназия и пансион, тъй като този имот не е бил завзет от О. до 1956 г. и за него не е било платено обезщетение на собствениците, съгласно чл.74а от ЗПИНМ във връзка с чл.39 от ЗПИНМ, след изменението на тази разпоредба с И. бр.54 от 1956 г. той не се считал за отчужден/. Приел е също така, че са налице и другите предпоставки на ЗВСВОНИ за реституция на този имот- имотът се намирал в собственост на О. Н. и съществувал реално до размерите, в които е отчужден. С оглед на тези мотиви в решението на въззивния съд в определението за допускане на касационното обжалване е прието, че е налице противоречие с решение № 1* от 21.11.2001 г. по гр.д. № 1* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о. по въпроса: дали имот, претендиран за реституция по реда на ЗВСВОНИ, съществува реално до размерите, в които е отчужден по смисъла на чл.2, ал.3 от ЗВСВОНИ, ако към датата на влизане в сила на ЗВСВОНИ /а в случая към датата на влизане в сила на изменията в ЗВСВОНИ, публ.в ДВ бр.107 от 18.11.1997 г./ този имот не е съществувал като отделна кадастрална единица, бил е предназначен за обществено обслужване и предназначението му е било реализирано. По поставения съществен материалноправен въпрос настоящият състав на ВКС счита за правилна практиката в посоченото по-горе решение на ВКС поради следното: Възстановяването на собствеността по реда на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ на имоти, отнети от техните собственици без законово основание или отчуждени не по установения законов ред, става по силата на закона, ако към момента на влизане в сила на това изменение на закона /22.11.1997 г./ са били налице предпоставките на чл.1 от ЗВСВОНИ за това възстановяване. Тоест, и при реституцията по чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ следва да са налице предпоставките, визирани в чл.2, ал.3 от закона /в този смисъл е т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС/. Една от тези предпоставки за реституция е отнетият имот да съществува реално до размерите, в които е бил отчужден. Действително, нормата на закона относно това кога имотът, съществуващ реално до размерите, в които е отчужден, е неясна. С оглед на това и констатираното в практиката на съдилищата противоречие при решаването на този въпрос, в т.1 и т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. на ОСГК на ВКС и в горепосоченото Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС е разгледана една от хипотезите, при които следва да се приеме, че подлежащ на реституция имот не съществува до размерите, в които е бил отчужден- когато след отчуждаването му и след отнемането му без основание и преди влизане в сила на ЗВСВОНИ, а за имотите, които са включени в обхвата на реституцията с изменението на ЗВСВОНИ, публ.в ДВ бр.107 от 18.11.1997 г.- преди 22.11.1997 г., имотът е бил застроен със законна сграда. В чл.2, ал.1 от ЗОСОИ е посочена друга такава хипотеза- когато към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ, а за имотите, които са включени в обхвата на реституцията с изменението на ЗВСВОНИ, публ.в ДВ бр.107 от 18.11.1997 г.- към 22.11.1997 г., имотът е бил публична държавна или общинска собственост, в който случай неговото предназначение е дотолкова съществено променено, че законодателят е извел тази промяна като пречка за реституцията. Хипотезите, при които един имот не съществува реално до размерите, в които е отчужден, обаче не могат да бъдат изброени изчерпателно. Дали имотът съществува реално до размерите, в които е бил отчужден, следва да се преценява с оглед на всеки конкретен случай, като се изхожда от целта на ЗВСВОНИ, която е: да се възстанови собствеността върху тези отнети по посочените в чл.1 и чл.2, ал.1 закони или по реда на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ имоти, които към момента на влизане в сила на закона /респективно към момента на влизане в сила на изменението на ЗВСВОНИ с ДВ бр.107 от 18.11.1997 г./ са били собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми или еднолични търговски дружества по чл.61 от ТЗ и към този момент не са променени до степен, че да представляват друг имот. Както е прието в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 1995 г. на ОСГК на ВКС, промяната на предназначението на имота или обединяването му в общ имот с други имоти /тоест факта, че към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ или към 22.11.1997 г. този имот не съществува като отделна кадастрална единица/ сами по себе си не са пречка за реституцията. Когато обаче след промяната на предназначението му, отчужденият незастроен имот е застроен или върху него са осъществени благоустройствени мероприятия /изграждане на улици, тротоари, градинки, алеи и др. подобни/ очевидно предназначението на този имот е дотолкова съществено променено, че той вече не съществува реално до размерите, в които е отчужден. С оглед на това разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, обжалваното въззивно решение е неправилно: В него напълно необосновано е прието, че са налице предпоставките на ЗВСВОНИ за реституция на имота. По делото е безспорно установено, че процесният имот /УПИ III-1412, кв.92 по плана на гр. Н. е бил част от един по-голям незастроен имот, собственост на наследодателя на ищеца Р. К. , и че след отнемането на този имот от неговия собственик върху този по-голям имот е било извършено строителство на ученически пансион към прогимназия. От показанията на свидетеля А от скица- извадка от регулационния план на Н. от 1987 г., намираща се на лист 22 от приложеното гр.д. № 443 от 1994 г. на З. районен съд и скицата-извадка от регулационния план от 1974 г., намираща се по приложеното гр.д. № 45 от 1997 г. на З. районен съд е установено, че към 1974 г. върху процесния имот е било планирано изграждането на спортна площадка към прогимназията и пансиона и тази площадка е била очертана, а към 1994 г. /датата на съставяне на скицата по гр.д. № 443 от 1994 г./ върху имота са осъществени строителство и благоустройствени мероприятия: изградени са стълби, алеи и зелени площи между тях, които заемат целия имот и са обслужвали ученическото общежитие към прогимназията, за изграждането на което е бил отнет имота и което е било построено. Тези благоустройствени мероприятия дотолкова съществено са променили предназначението на имота, че той вече не съществува до размерите, в които е отчужден по смисъла на чл.2, ал.3 от ЗВСВОНИ. Следва да се отбележи, че приетото по делото заключение на вещото лице Д. Х. , че към 2006 г. процесният имот е незастроен, е без правно значение за настоящия спор, при който наличието на предпоставките за реституция /включително и това, дали процесният имот е съществувал до размерите, в които е бил отчужден/ следва да се преценяват не към 2006 г., а към датата на реституцията- в случая към 22.11.1997 г., когато е влязло в сила изменението на ЗВСВОНИ, предвиждащо реституция по реда на този закон на имоти, отнети от държавата без законово основание или отчуждени не по установения законов ред. А както бе изложено по-горе, доказателства за състоянието на имота до най-близката до 22.11.1997 г. дата се съдържат в горепосочената официална скици- извадка от регулационния план на гр. Н. от 1987 г., намираща се на лист 22 от гр.д. № 443 от 1994 г. на З. районен съд, както и в скицата, заверена на 09.11.12005 г., намираща се на лист 10 от първоинстанционното дело. Поради гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено друго решение за отхвърляне на предявения от Р. К. иск с правно основание чл.108 от ЗС за горепосочения имот. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на касатора направените от него разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер 80 лв., представляващи разноски за вещо лице. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ищецът дължи по сметка на ВКС на РБ държавна такса за допускане на касационното обжалване и за разглеждане на касационната жалба в размер общо на 50 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 48 от 23.03.2009 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 742 от 2008 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Р. А. К.- ЕГН ********** от гр. Н., Смолянска област, ул.”Р” № 5 срещу О. Н. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собственост и предаване на владението върху следния недижим имот: УПИ III-1412, отреден за общински пазар, находящ се в кв.92 по сега действащия план на гр. Н. от 2004 г. с площ от 733 кв.м. при граници: УПИ I-762 и от три страни улици. ОСЪЖДА Р. А. К. с горепосочения адрес да заплати на О. Н. иск на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 80 лв. /осемдесет лева/. ОСЪЖДА Р. А. К. да заплати по сметка на ВКС на РБ на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса за допускане на касацинно обжалване и за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.