1 Р Е Ш Е Н И Е № 64 гр. София, 28 юни 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретар Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Паунова н.д. №172/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е въз основа на касационна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия И. С. Г. срещу решение № 196 от 12.11.2018г. по ВНОХД № 354/2018г. по описа на Апелативен съд – гр.Варна, като са ангажирани доводи само относно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 1 от НПК. С присъда № 10 от 23.07.2018г. по НОХД № 172/2018г. на Окръжен съд – гр.Добрич подсъдимият И. С. Г. е признат за виновен в това, че на 22.10.2014г., по пътя, свързващ градовете Тервел и Добрич, на около 0.5 км след табелата за край на населеното място [населено място] в посока [населено място], при управление на МПС – т.а. марка „MAN“, модел „LE 160 C”, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. Ю. С., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от четири години. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години. Първоинстанционният съдебен акт е бил проверен по реда на въззивното обжалване по жалби от подсъдимото лице и от конституираните частни обвинители. С решение № 196 от 12.11.2018г. по ВНОХД № 354/2018г. на Апелативен съд – гр.Варна присъдата е била изменена, като подсъдимият И. С. Г. е бил оправдан за това да е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В касационната жалба се прави единственото оплакване за явна несправедливост по отношение на размера на наложеното на подсъдимия кумулативно наказание по чл. 343г от НК. Претендира се това наказание да бъде намалено до отмерения размер на наказанието лишаване от свобода, като се изтъкват установените смекчаващи вината обстоятелства – млада възраст на подсъдимия, добри характеристични данни, чисто съдебно минало, липса на установени трайни навици за неспазване на правилата за движение по пътищата, съдействие за разкриване на обективната истина. В съдебно заседание пред ВКС упълномощеният защитник на подсъдимия поддържа заявеното касационното основание и данните в негова подкрепа, като претендира наложеното наказание лишаване от правоуправление на МПС в размер на четири години да бъде намалено. Подсъдимият Г. поддържа заявеното от неговия защитник и в последната си дума съжалява за случилото се и моли наказанието лишаване от правоуправление на МПС да бъде намалено. Частните обвинители по делото М. А. С., Г. М. М., Ю. М. М., Б. М. Ч. и техния повереник, редовно призовани, не участват в производството пред касационната инстанция. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага същата да бъде оставена без уважение, тъй като касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК не е налице. Посочва, че наложеното кумулативно наказание в определеният от първоинстанционния съд размер, правилно е било потвърдено от въззивния съд, тъй като същото е съобразено със задължителните предписания на ППВС № 1/1983 г. и ТР № 61/1980 г., ОСНК на ВС. Върховният касационен съд, след като намери, че подадената касационна жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и обсъди доводите на страните, извършвайки дължимата проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба съобразно направеното оплакване и подкрепящите го доводи е основателна. При установената и призната от подсъдимия фактология правилно е ангажирана наказателната му отговорност за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. При определяне на основното наказание съдилищата са установили и преценили всички правно релевантни обстоятелства. Съвкупната им преценка е обосновала законосъобразен извод за определяне на наказанието по реда на чл. 54 от НК, като отмерването на наказанието лишаване от свобода в размер на три години, е адекватно на преценката за степента на обществена опасност на деянието и на дееца. При задължителното приложение на чл. 58а от НК предвид проведеното съкратено съдебно следствие, така отмереният размер е бил намален на две години. Законосъобразно е приложен институтът на условното осъждане, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е било отложено за срок от четири години. Несъгласието на касатора е досежно размера на наложеното му допълнително наказание на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК - „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от четири години. В тази връзка се прави оплакване за липса на мотиви относно определяне на размера на това наказание. Прочитът на проверяваното въззивно решение действително сочи на липса на пространна аргументация конкретно във връзка с размера на обсъжданото наказание. Не е налице обаче пълна липса на мотиви по този въпрос, която да съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото въззивният съд е декларирал съгласие с мотивировката на първата инстанция, която от своя страна при индивидуализиране на размера на допълнителното наказание, е препратила към установените по делото обстоятелства, имащи значение при реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс. Г. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ се обосновава с неправилна оценка на обстоятелствата от значение за дължимата индивидуализация на това допълнително наказание. Доводите на касатора имат основание, тъй като решаващите съдилища са демонстрирали известна непоследователност при определяне на размера на основното и на кумулативното наказания. Размерът на наказанието „лишаване от свобода“ е определен при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства и като такива правилно са отчетени чистото съдебно минало на подс. Г., положителната му характеристика, младата му възраст, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина. На плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства са съобразени тези, свързани с преценката за степента на обществена опасност на деянието. Възприетата относително по-голяма тежест на смекчаващите вината обстоятелства е намерила израз при определяне на размера на наказанието „лишаване от свобода“ под средния размер. Не такъв е бил подходът при индивидуализация на наказанието лишаване от права, доколкото очевидно е отдаден превес на отегчаващи вината обстоятелства. Без основание инстанционните съдилища са преекспонирали значението на предходни нарушения на правилата за движение на подс. Г., за които са му били налагани административни наказания. Видно от досието на делото - справка от ОДМВР – Добрич, сектор „Пътна полиция“ на л. 110 от т. 2 на ДП е, че подсъдимият има 1 бр. АУАН и НП, издадено въз основа на него през 2011г., като глобата е заплатена, и констатирани 7 бр. нарушения на ЗДвП, за които са били издавани фишове за периода 2009г. - 2017г. Наложените наказания по фиш преди датата на инкриминираното деяние, съобразно данните в справката, са били изпълнени. Преценката на времето на извършване на нарушенията и на изтеклия срок от изпълнение на наложените административни наказания сочи, че нарушенията на правилата за движение от страна на подсъдимия, извършени през 2009 г.- 2011г., не следва да бъдат съобразявани при оценката на Г. като водач на МПС, което произтича от логиката, залегнала в ППВС № 7/1985г. /т. 4/ и ТР № 2/2017г. на ОСНК. Относими са само две нарушения, извършени от подсъдимото лице през 2013г.- 2014г., за които е наказан по административен ред. Въз основа на тях не може да бъде защитен убедително извод, че подсъдимият се явява системен или груб нарушител на ЗДвП и правилника, демонстриращ явно неуважение към тяхното съблюдаване. Напротив, личната степен на обществена опасност на подс. Г. следва да бъде определена като сравнително невисока на плоскостта на поведението му като водач на МПС. Извън вниманието на контролирания съд е останало и обстоятелството, че в причинна връзка с настъпилия резултат е само едно, макар и тежко, нарушение на правилата за движение. Изложените съображения досежно съотношението между смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс. Г. обстоятелства, относно преценката на миналото му като водач на МПС и допуснатото едно нарушение в причинна връзка с престъпния резултат, мотивират настоящата инстанция да направи извод, че наложеното на основание чл. 343г от НК наказание на касатора е отмерено в нарушение на чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК. Наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ следва да бъде намалено от четири на три години, като по този начин то ще съответства на съвкупната преценка на обстоятелствата, значими за неговото определяне, като е ще е достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК. То съответства и на задължителната съдебна практика – ППВС № 1/1983г. и ТР № 61/1980г. на ОСНК на ВС. По този начин срокът на наказанието лишаване от право за управление на моторно превозно средство ще бъде равен на срока на отмереното преди задължителната редукция наказание лишаване от свобода. С оглед на горепосоченото и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА решение № 196 от 12.11.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 354/2018 г. по описа на Апелативен съд – гр.Варна в частта, в която е потвърдена присъда № 10 от 23.07.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 172/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр.Добрич по отношение на наложеното на подс. И. С. Г. на основание чл. 343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС, като НАМАЛЯВА наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години на три години. Оставя в сила решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.