Р Е Ш Е Н И Е     №  524   София, 12 януари  2010 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 9 декември, две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 553/2009 година.     Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на подсъдимата П. В. Т. от гр. П., чрез нейният защитник – адвокат д-р Р, против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 150/2009 г. Сочат се възражения за нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание и присъдено обезщетение.   Повереникът на гражданската ищца и частна обвинителка С. А. , счита жалбата за неоснователна поради което следва да бъде отхвърлена и претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и следва атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.   Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С решение № 140/16.07.2009 г., Пловдивският апелативен съд, 1-ви наказателен състав, е потвърдил присъда № от 20.02.2009 г., постановена по нохд № 901/2008 г., на Пазарджишкия окръжен съд, с която подс. П. В. Т. е била призната за виновна в това, че на 26.12.2006 г., в гр. П. е причинила смъртта на Т. С. А. , настъпила в резултат на телесна повреда причинена на 19.12.2006 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – строителни работи, източник на повишена опасност, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 НК, вр. чл. 40, т.т. 1 и 2 и чл. 16, т. 1, б. „д” от Наредба № 2/22.03.2004 г. и чл. 54 НК е осъдена на една година и осем месеца лишаване от свобода условно, на основание чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години и шест месеца, уважен гражданския иск за сумата от 100 000 лв., със лихва, държавна такса и направени разноски.   Оправдал я е по обвинението за непредоставяне на пострадалия, на лично предпазно средство – работно облекло.   По оплакването за допуснато нарушение на закона:   Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. В жалбата по същество се поддържа, че в нарушение на НК, второинстанционният съд е потвърдил осъдителната присъда при отсъствие на доказателства за съставомерността на деянието и вината на подсъдимата.   При приетите за установени фактически положения и от въззивната съдебна инстанция, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348, ал. 1 НПК изводите, че подс. П. Т. е осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъплението по посоченият текст от НК и в тази връзка неоснователността на възражението в жалбата за допуснато нарушение на закона, са напълно законосъобразни. Същите не са изградени на предположения, респективно в нарушение на чл. 303 НПК. Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, а правната квалификация е законосъобразна.становените данни от доказателствените източници, каквито са частично обясненията на подсъдимата, показанията на разпитаните свидетели – частично на св. Л, М. и К. , подробно изброени на стр. 4 от мотивите, подкрепени и допълнени от многобройните писмени доказателства, съдебно-медицинските експертизи, включително и назначената в хода на въззивното съдебно следствие допълнителна комплексна съдебно – медицинска и техническа експертиза и разпитани свидетели, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване процесуалното изискване на чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимата е извършила престъплението, като по непредпазливост е причинила смъртта на Т. С. А. , поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – строителни и монтажни работи, източник на повишена опасност, като е нарушила и не е спазила разпоредбите на чл. 40, т.т. 1 и 2 и чл. 16, т. 1, б. „д” от Наредба № 2* г., за минималните изисквания на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи. Вътрешното убеждение на съда е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства и доказателства по делото, които са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. При така установените факти и обстоятелства от въззивния съд, относими към предмета на доказване, направените изводи за наличието на обективната и субективна страна на деянието, са законосъобразни.   Обясненията на подсъдимата, показанията на разпитаните свидетели са били преценени в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК от първоинстанционният съд, прието и от въззивният и с разбор на новите свидетелски показания, като точно е посочено на кои са дава вяра, в коя част, на кои не и въз основа на кои от тях се изграждат изводите за виновността й. Противоречивите данни са били подложени на сериозен и задълбочен анализ, а достоверността им е била преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне с данните от останалите доказателствени средства.   Въззивният съд в мотивите си се е занимал с обективната и субективна страна на престъплението и е направил законосъобразен извод, че съставът му е осъществен от подсъдимата. Правилно е било прието, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, с оглед на събраните и преценени доказателства. Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне.   Посочените в касационната жалба конкретни възражения във връзка с този довод, са били предмет на внимание и обсъждане от въззивният съд. Същият задълбочено и подробно ги е обсъдил и е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от разбора на събраните доказателства по делото, защо ги счита за неоснователни. В тази връзка е точен извода, че целият обект, включително и терасата, намираща се на третия етаж на жилищната сграда, от чийто източен ръб е паднал пострадалия, не са били обезопасени, че не са били осигурени необходимите предпазни средства - каска и че е налице причинна връзка между допуснатите нарушения от подсъдимата и настъпилия вредоносен резултат. Правилно е било посочено, че задълженията на работодателя се отнасят и за лица, на които са възложили работа по силата на гражданско – правно отношение - § 1, т. 2 ЗЗБУТ и че е следвало да осигури предпазни средства включително и на лицата които работят при нея по договор за изработка - Наредба 2, чл. 16, т. 1.   Касационната инстанция споделя изцяло изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяването на осъдителната присъда. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.   Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Т. е осъществила престъплението по чл. 123, ал. 1 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.   По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   Настоящата инстанция счита, че и това касационно основание е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане.   Посоченото конкретно нарушение на процесуалните правила и в касационната жалба, свързано с обвинителния акт, е било обект на внимание и подробно обсъдено от второинстанционният съд. Правилно е било прието, че при внимателния му прочит се установява, че е посочено от прокуратурата, че терасата не е била обезопасена против падане, съгласно чл. 40 от Наредба 2 – л. 3 и подробно е указано какви са изискванията по нея. Следователно, обвинението е посочило фактите по случая и рамките в които да се движи съдебното производство.   Видно от изложените мотиви, второинстанционният съд е възприел същата фактическа обстановка, установена от решаващия съд, събрал е допълнителни доказателства и е направил свой собствен анализ на съвкупността от доказателствени материали. Изложил е съображения, защо едни възприема за достоверни, а други отхвърля, защо приема направените възражения пред него за неоснователни. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подс. Т. , като страна във въззивното съдебно производство.   При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимата. Не са били допуснати нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, като изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. По повод на подадена жалба пред него, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал отказа си да приеме, че престъплението не е осъществено от обективна и субективна страна. При положение, че този съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства.   С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че липсват нарушения свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което жалбата в тази й част следва да бъде отхвърлена.   По довода за явна несправедливост на наложеното наказание и присъдено обезщетение:   Настоящата инстанция счита, че и това релевирано касационно основание е явява неоснователно. При определяне размера на санкцията и приложението на чл. 66, ал. 1 НК, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона са от значение за отговорността. Точно са приложени разпоредбите на чл. 54 НК за индивидуализацията му, с оглед обществената опасност на деянието и дееца. Правилен е извода, че размерът следва да се определи при смекчаващи вината обстоятелства и при приложение на чл. 66, ал. 1 НК. По нататъшно снизхождение няма да способства за осъществяване целите на наказанието по чл. 36 НК.   Справедливо е определен и размера на уваженият граждански иск. В тази връзка правилно са били отчетени младата възраст на пострадалия, починал в разцвета на силите си, много добрите отношения в семейството, фактът че е бил ежедневна опора на майка си, тъй като съпругът и негов баща е бил починал преди време, претърпените болки и страдания и невъзвратимостта на претърпяната загуба. С оглед на тези безспорни данни, точно са приложени и принципите на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, при определяне на размера на уважения граждански иск.   Въззивният съд е обсъдил същото направено и пред него възражение, за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия Т. А. Изложил е законосъобразни и подробни съображения, защо не го възприема. И според настоящият съдебен състав това възражение е неоснователно, възприемайки мотивите на предходният съд.   Повереникът на гражданската ищца е поискал присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. С оглед на извода за неоснователността на касационната жалба във всичките й части, подс. П. Т. следва да бъде осъдена да заплати на С. Т. А. направените разноски в размер на 500 лв., по договор за правна защита № 009932/24.11.2009, на Пазарджишка адвокатска колегия.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 140/16.07.2009 г., постановено по внохд № 150/2009 г.у на Апелативен съд Пловдив, 1-ви наказателен състав.   ОСЪЖДА подс. П. В. Т. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на С. Т. А., сумата от 500 лв., направени разноски пред настоящата инстанция.   Решението не подлежи на обжалване.   Председател:     Членове: