Р Е Ш Е Н И Е
№42
Гр. С., 01.04.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия В. гр. дело № 5385 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. К. и Й. Н. К. против Решение № 1907 от 30.04.2014 г. по в.гр.д.№ 185/14 г. на Благоевградския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 2967 от 25.11.2013 г. по гр.д.№ 1151/12 г. на РС- [населено място], с което касаторите са осъдени на основание чл.108 във връзка с чл.111 и чл.56 ЗС да предадат на Р. Г. Д. и З. К. Д. владението на ½ ид.ч. от третия жилищен етаж на площ от 130 кв.м., обособена в самостоятелно жилище, състоящо се от три стаи, коридор, баня с тоалетна, в сградата, находяща се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] заедно с принадлежащите към обекта мазе № 3 на площ от 10,52 кв.м. и складово помещение на площ от 11,68 кв.м., както и да заплатят на ищците обезщетение за ползване на обекта без основание в периода 11.08.2009 г.- 02.07.2012 г. в общ размер на 5 100 лв. на основание чл.59 ЗЗД, като е отхвърлен предявеният от ответниците насрещен иск с правна квалификация чл.61, ал.2 ЗЗД- за присъждане в тяхна полза на обезщетение в общ размер на 7 000 лв. за извършени от тях строително-ремонтни работи в процесния имот. В касационната жалба се поддържа, че в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по предявения ревандикационен иск, решението на въззивния съд е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба ищците навеждат твърдения, че притежават вещно право на ползване върху ½ ид.ч. от етажа, а не върху реална част от същия, а същевременно претендират от ответниците предаване на владението на един от двата обекта, съответен на притежаваната от тях идеална част от правото на ползване. При условията на евентуалност се навеждат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост както в тази му част, така и изцяло. Моли се неговото обезсилване в частта, обективираща произнасяне по ревандикационния иск за реално обособена част от процесния трети етаж, евентуално- отменяване на решението изцяло и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените срещу касаторите обективно кумулативно съединени искове по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД бъдат отхвърлени, а предявеният от тях насрещен иск за сумата 7 000 лв.- уважен, със законните последици.
По отношение на частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от ищците Г. П. Д. и К. И. Д. установителни искове, в касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Моли се за отменяването му в цялост и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Ответниците по касационната жалба- Р. Г. Д. и З. К. Д. не са депозирали писмени отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
С Определение № 434/ 04.12.2014 г. касационното обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд е допуснато предвид вероятността същото да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба /т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1/01 г. на ОСГК на ВКС/.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Производството по делото е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно и субективно активно и пасивно съединение искове с правна квалификация чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД на Р. Г. Д. и З. К. Д. против К. С. К. и Й. Н. К.. В исковата молба ищците излагат твърдения, според които на 26.03.1991 г. дарили на синовете си Б. и Й. Д. по ½ ид.ч. от собствения си трети жилищен етаж от сградата, построена върху държавно място- блок 13 в кв.168 по плана на [населено място], на [улица], заедно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, като си запазили правото на ползване върху имота до края на живота си. Така прехвърленият трети етаж бил преустроен от приобретателите в две самостоятелни жилища, всяко състоящо се от три стаи, тоалетна с баня и коридор, без да са издадени строителни книжа за преустройството. През 2008 г. Б. Д. прехвърлил на ответника К. К. посредством договор за дарение ½ ид.ч. от етажа, като приобретателят и съпругата му- ответницата Й. К., установили владение върху обособената в самостоятелно жилище южна част от етажа, представляваща самостоятелен обект с идентификатор 65334.301.2835.10.9. Ищците поддържат, че ответниците владеят без правно основание идеалната част от етажа, върху която са си запазили право на ползване, обособена в посоченото самостоятелно жилище, заедно с принадлежащите към него мазе № 3 от 10,52 кв.м. и склад /задгаражно помещение/ от 11,68 кв.м., представляващо самостоятелен обект с идентификатор 65334.301.2835.10.6. Молят на това основание да бъде постановено решение, с което ответниците бъдат осъдени да им предадат владението на „1/2 ид.ч., обособена в самостоятелно жилище, състоящо се от три стаи, коридор и баня с тоалетна в южната част на трети жилищен етаж” ведно с прилежащи части- мазе № 3 на площ от 10,52 кв.м. и и склад /задгаражно помещение/ от 11,68 кв.м., представляващо самостоятелен обект с идентификатор 65334.301.2835.10.6, както и да им заплатят обезщетение за лишаването им от възможността да ползват посочените обекти за времето от 11.08.2009 г. до 02.07.2012 г. При така формулираната искова претенция първоинстанционният съд е постановил решение, потвърдено по пътя на въззивното обжалване, с което е осъдил ответниците да предадат на ищците владението на ½ ид.ч. от третия етаж, обособена в самостоятелно жилище в южната част на етажа, заедно с принадлежащите към него мазе и склад /задгаражно помещение/, като на основание чл.59, ал.1 ЗЗД е присъдил в пълния претендиран размер обезщетението от 5 100 лв. за невъзможността ищците да ползват обектите, по отношение на които разполагат с ограничено вещно право на ползване.
Върховният касационен съд намира, че решението на въззивната инстанция се явява недопустимо като постановено по нередовна искова молба, което налага неговото обезсилване и връщане на делото на въззивния съд със задължителни указания за отстраняване на нередовността /т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г., гр.д.№ 1/01 г. на ОСГК на ВКС/. Това е така, тъй като в исковата си молба ищците се позовават на ограниченото си вещно право на ползване върху целия трети етаж от сградата, а претендират предаване владението на ½ ид.ч. от същия, обособена в изграденото в южната част на етажа самостоятелно жилище, без да посочили на какво основание поддържат, че ограниченото вещно право върху ½ ид.ч. от целия обект се е трансформирало в такова върху реална част от него. Този порок в обстоятелствената част на исковата молба по същество е довел до неяснота на постановения от съда петитум, с който исковата претенция по чл.108 ЗС е уважена за ½ ид.ч. от етажа, като същевременно е посочено, че тази идеална част е обособена в самостоятелно жилище. Отделно от това, доколкото според самите ищци преустройството на етажа в две самостоятелни жилища е извършено без строителни книжа, следва да се посочи на какво основание се поддържа, че процесното жилище, изградено в южната част на етажа, включва като принадлежности към него гараж № 3 и склад /задгаражно помещение/ от 11,68 кв.м., представляващо самостоятелен обект с идентификатор 65334.301.2835.10.6, които в исковата молба са посочени като самостоятелни обекти, прехвърлени на синовете на ищците заедно с третия етаж от сградата през 1991 г.
При новото разглеждане на делото от въззивния съд след отстраняване на нередовността ще следва да бъдат разгледани не само главните искови претенции по чл.108 във връзка с чл.111 и чл.56 ЗС, но и обусловените искове по чл.59 ЗЗД, както и предявените при условията на евентуалност насрещни искове за подобрения.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1907 от 30.04.2014 г. по в.гр.д.№ 185/14 г. на Благоевградския окръжен съд.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на указанията, обективирани в мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |