11 Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
гр.София , 24 юни 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора от ВКП НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 190/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е инициирано по жалба от упълномощения защитник на подс. М. А. В. – адв. Ж. Ж., срещу въззивно решение № 210 от 17.12.2015г. по внохд № 355/2015г. на Варненски апелативен съд, с посочени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Направените искания са за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, алтернативно – за оправдаване на подсъдимия по обвинението поради субективна несъставомерност или на основание чл. 9, ал. 2 от НК.
С присъда № 22 от 02.10.2015г., постановена по нохд № 106/2015г. по описа на Търговищки окръжен съд, подсъдимият М. А. В. е признат за виновен в това, че на 15.05.2012г., като управляващ и представляващ юридическо лице – Основно училище „Д-р П. Б.“ [населено място], общ. О. с Уникален регистрационен номер 180744, представил чрез Общинска служба по земеделие [населено място] пред Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ РА – [населено място] в заявление за подпомагане за 2012г. с УИН 2521051274401 неверни сведения относно използваните площи, като наддекларирал 10,61 ха двойно заявени площи и 2,06 ха попадащи извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ или общо наддекларирал 12,67 ха по СЕПП (Схеми за единно плащане на площ), за да получи средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, предоставени от Европейския съюз на българската държава, поради което на основание чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на седем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
Присъдата е била предмет на въззивна проверка по жалба от подсъдимия В. чрез неговия защитник. С решение № 210 от 17.12.2015г. по внохд № 355/2015г. на Варненски апелативен съд, присъда № 22 от 02.10.2015г., постановена по нохд № 106/2015г. по описа на Търговищки окръжен съд, е била потвърдена.
В касационната жалба срещу въззивното решение декларативно се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. В допълнително изложение към касационната жалба по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК се развиват подробно доводи в подкрепа на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Като съществено процесуално нарушение се интерпретира възприемането и от двете съдебни инстанции на показанията на свид. В. и на заключението на съдебно-техническата експертиза. Посочва се, че показанията на цитираната свидетелка не са лични възприятия, понеже тя е ползвала като писмени бележки протокол за теренна проверка, която е била отменена като противозаконна. Въз основа на тези съображения се претендира, че апелативният съд не е имал основание да потвърди първоинстанционната присъда в частта относно наддекларирани земи, попадащи извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“. По отношение на обвинението спрямо подсъдимия за двойно деклариране на земи, отдадени под наем, без да се оспорва фактическата обстановка, се претендира неправилно приложение на материалния закон, поради липса на субективна съставомерност на извършеното. Излагат се съображения за неправилност на изводите на въззивния съд за наличие у подсъдимия на пряк умисъл, както и се развива теза, че подс. В. е допуснал неволно грешка при декларирането на тези земи и при опознаването им по ортофотокарти. По-нататък, се оспорва неприложението от въззивния съд на чл. 9, ал. 2 от НК, като се очертават конкретни несъгласия с правните изводи в атакуваното решение. Претендира се настоящата инстанция да приеме малозначителност на деянието, поради липса на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и на първоинстанционната присъда и признаване на подс. В. за невиновен и оправдаването му по обвинението за престъпление по чл. 248а, ал.3, вр. ал. 2 от НК.
В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. В. – адв. Ж., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, както и направените в условията на алтернативност искания.
Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Аргументирано оспорва доводите, заявени в подкрепа на направените оплаквания, като счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че материалният закон е приложен правилно.
Подс. М. В. заявява, че е допуснал неволна грешка при декларирането и моли да бъде оправдан.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба, подадена от защитника на подс. В. е процесуално допустима като депозирана в срок от легитимирана страна, срещу съдебен акт от кръга по чл. 346, т. 1 от НПК. Извършената от ВКС проверка за наличието на сочените в жалбата касационни основания, сочи на извод за нейната НЕОСНОВАТЕЛНОСТ.
Преди всичко следва да бъдат разгледани оплакванията за допуснати нарушения на процесуалните правила, понеже преценката дали такива нарушения са допуснати или не, е пряко свързана с проверката на законосъобразността на съдебния акт. Оплакванията в касационната жалба са свързани с твърдени пороци при формиране на вътрешното убеждение на инстанционните съдилища поради ползване на свидетелски показания и експертно заключение, които не са били събрани и проверени по предвидения в НПК ред. Тези оплаквания са лишени от основание. Преди всичко, не са налице нарушения при събиране и проверка на свидетелските показания по делото, включително и тези, на свид. В., както и нарушения на предвидения в НПК ред за допускане, приобщаване и оценка на експертното заключение. Не е налице също и недопустимо обосноваване на фактическите изводи върху негодни доказателствени средства. Касаторът обосновава недопустимост да бъдат ползвани показанията на свид. В., позовавайки се на обстоятелството, че при проведения от първоинстанционния съд разпит, й е бил предявен протокол от извършена теренна проверка, в която тя е участвала, при все, че с решение на ВАС теренните проверки по Наредба № 105/2006г. на МЗХ са били обявени за противозаконни, че такава противозаконна проверка не може да се ползва за формиране на свидетелски показания, че показанията на В. не почивали на лични възприятия. На аналогични възражения подробно и правилно е отговорил въззивният съд /л. 28 от решението/, изпълнявайки задължението си да провери обосноваността на атакуваната пред него присъда и да обоснове невъзприемането на доводите на защитата. Съгласно разпоредбата на чл. 117 от НПК, предмет на свидетелски показания могат да бъдат всички факти от обективната действителност, които свидетелят е възприел и които допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото. Правилно апелативният съд е приел, че в депозираните в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд показания от свид. В., тя пресъздава собствени възприятия, като показанията й не съдържат логически умозаключения, оценъчни твърдения, нито свидетелстване по слух. Обстоятелството, че на свидетелката е бил предявен протокол от извършена теренни проверка, не може да се прецени като такова, дискредитиращо показанията й. Това е така, понеже съдържанието на информацията, предоставено от тази свидетелка пред първия съд, не е възпроизвеждане на съдържанието на този протокол, а той е послужил само като повод свидетелката да пресъздаде личните си възприятия от състоянието на земеделския имот, посочен в документа. Не е налице недопустимо „изграждане“ на свидетелските й показания въз основа на посочения протокол /който правилно е бил изключен от доказателствената съвкупност/, защото, както вече се посочи, В. свидетелства за личните си непосредствени наблюдения за това, дали имотът е бил допустим за подпомагане. Позоваването на незаконността на теренната проверка е неуспешно, защото с решението на ВАС № 1155/2015г. е била отменена частично разпоредба на чл. 16а, ал. 3 /и други разпоредби/ от Наредба № 105/2006г. на МЗХ, поради незаконосъобразност на предвидената в посочената част от разпоредбата теренна проверка, като с отмяната на нормата е отречена възможността теренните проверки за бъдат ползвани при ежегодното обновяване на Данните в Системата за идентификация на земеделските парцели за физическите блокове и за специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Следователно, е отречена законосъобразността на подобни проверки във връзка с установената в съответните норми тяхна функция, но няма пречка, лицата, участвали в подобна проверка да свидетелстват за личните си възприятия на фактите, интересуващи наказателния процес. В допълнение, въззивният съд внимателно е аргументирал кредитирането с доверие на свидетелските показания на В., преценявайки ги като логични и убедителни и кореспондиращи с други обективни доказателства.
Във връзка с теренната проверка, в допълнението към касационната жалба некоректно се твърди, че въззивният съд е приел, че подс. В. не е предприел действия по корекция на заявлението след като са му станали известни резултатите от тази проверка. Обсъждането на бездействието на подсъдимия за промяна на заявлението до 31.05.2012г. във въззивното решение изобщо не се свързва с резултатите от теренната проверка.
Решаващите съдилища не могат да бъдат укорени в неправилно или недопустимо възприемане на експертното заключение, прието по делото. Заключението на съдебно-техническата експертиза не е било оспорено от страните, а и съдът не е имал основание да се усъмни в неговата обоснованост и в правилността на специализираните изводи. Доводът на касатора, че експертното заключение не е правилно и достоверно, защото е ползвало противозаконна теренна проверка и свидетелски показания, формирани на базата на същата проверка, не може да бъде възприет. Както в писменото заключение, така и при разпита си в съдебно заседание, вещото лице е посочило въз основа на какви материали е изготвило заключението си, като освен материалите на досъдебното производство, експертът е изискал и информация от Разплащателната агенция [населено място]. Така че извършената комплексна оценка на различните информационни източници от експерта сочи, че не са налице основания за съмнение в достоверността на фактите, послужили за обосноваване на експертните изводи.
Изложените съображения обосновават заключението на настоящата инстанция, че при постановяване на атакувания съдебен акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обезпечаващи правилността на формирането на вътрешното убеждение на съдебния състав. Не се констатира наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и не са налице основания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Липсата на пороци в доказателствената дейност на решаващите съдилища сочи, че не може да бъде поставена под съмнение правилността на възприетата от тях фактическа обстановка.
При правилно установени факти въззивната съдебна инстанция е приложила точният материален закон, като е приела, че с действията си подс. М. В. е реализирал състава на престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 2 от НК.
Преди всичко следва да се посочи, че обвинението и осъждането на В. е за едно единно престъпление – представяне на неверни сведения с оглед получаване на парични средства от фондове на Европейския съюз – по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 2 от НК. С подаването до съответната общинска служба на заявление за подпомагане за стопанската година, подсъдимият е заявил с цел отпускане на субсидия земеделски земи, индивидуализирани чрез съответните номера на БЗС. Независимо, че в заявлението се посочват множество имоти, става въпрос за едно единно деяние, понеже предметът му е съвкупността от данните, които се предоставят от кандидатстващото за финансиране лице по съответната програма. Неверността на заявяваните данни може да бъде частична и да произтича от различни обстоятелства по отношение на обособените земеделски имоти, но това не разкъсва единството на престъпното деяние. Поради това, претенцията в касационната жалба за обсъждане приложението на чл. 9, ал. 2 от НК поотделно по отношение на различните декларирани от подсъдимия БЗС, не може да бъде разгледана, понеже е в противоречие с единството на деянието.
При все това, и доколкото от фактите по делото се установяват различни хипотези на представяне на неверни сведения с оглед на конкретните обстоятелства, а и предвид конкретиката на касационната жалба, настоящият състав, също както са сторили това инстанционните съдилища, намира за необходимо да извърши преценка на обективната и субективна съставомерност на извършеното по отношение на всеки от инкриминираните декларирани земеделски парцели.
Пред скоби следва да се изведе също и че престъплението по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 2 от НК е формално, то е довършено с факта на подаване на неверните сведения. Изпълнителното деяние в инкриминираната в настоящия казус форма изисква активно поведение от дееца, изразяващо се в представяне на неверни сведения пред съответните длъжностни лица от службата, чрез която се осъществява кандидатстването, като тези сведения са свързани с условията, при които се отпускат финансовите средства от европейските фондове по програмата, за която се кандидатства. От субективна страна е изискуем пряк умисъл, определим от специалната цел за неправомерно получаване на средства. По-тежката квалификация по ал. 3 изисква особено качество на субекта на престъпление – управляващ и представляващ юридическо лице.
По отношение качеството на подс. В. като управляващ и представляващ ОУ „Д-р П. Б.“ и осъщественото от него заявяване за подпомагане по съответната мярка в това му качество по отношение на имоти, собственост на юридическото лице, не е налице спор.
Правилни и внимателно мотивирани са изводите на решаващите съдилища по отношение на обективната съставомерност на деянието. При възприетата фактология се налага извод, че подс. В. като управляващ и представляващ цитираното юридическо лице, на 15.05.2012г. в заявление с уникален регистрационен номер 180744, представил пред Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ чрез общинска служба по земеделие [населено място], неверни сведения относно използваните от ОУ „Д-р П. Б.“ площи, като наддекларирал земеделски земи, които представляваното от него ЮЛ не обработвало и декларирал земеделска земя, нормативно изключена от чл. 2, ал. 2 и чл. 15 от Наредба № 5 от 10.03.2010г. от обсега за подпомагане по СЕПП.
С оглед изложеното във връзка с доводите за допуснати процесуални нарушения, не са налице пороци при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, а законосъобразно проведеният процес на доказване е довел до фактически изводи, включително и за това, че обективно, декларираните от подс. В. БЗС № 36806-108-12 с площ 2.05367 ха и № 36806-109-1 с площ 1.65535 ха са площи, извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“. Така че претенцията на жалбоподателя за изключване на тези площи от кръга на невярно декларираните обстоятелства е неоснователна.
По отношение на тези конкретно описани земеделски имоти обективно подс. В. е представил неверни сведения, защото е декларирал, че същите са в добро земеделско и екологично състояние, което не е отговаряло на действителното състояние на парцелите. Прекият умисъл у подсъдимия обосновано е изведен въз основа на установените факти за това, че още при заявяването на тези парцели подсъдимият е бил уведомен за резултатите от автоматичната проверка - че заявените площи са извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“, и въпреки това е подписал и е подпечатал с печата на училището заявлението за подпомагане за тези площи, както и е декларирал, че тези площи отговарят на изискванията за подпомагане – че са в добро земеделско и екологично състояние. Следователно, налице е не само съзнаване на неверността на сведенията, заявени от подс. В., но и целта да се получи подпомагане за тези парцели, които са недопустими.
По отношение на двойно заявените от подсъдимия земи, в касационната жалба не е оспорена обективната съставомерност на извършеното, а и със заявяването за подпомагане на земеделски парцели, които не се ползват от заявителя, престъплението е консумирано от обективна страна, понеже подс. В. е представил неверни сведения. Оспорена е възприетата и от двете съдебни инстанции субективна съставомерност. Пред касационната инстанция се развиват подробно доводи за грешка по смисъла на чл. 14, ал. 1 от НК, изключваща умисъла. На такива доводи са отговорили подробно и убедително и двете съдебни инстанции, като правилно в атакуваното решение на въззивния съд е посочено, че подсъдимият е имал представа относно всички фактически обстоятелства, предвидени в състава на престъплението по чл. 248а от НК и неговия общественоопасен характер.
Изключваща вината грешка по смисъла на чл. 14, ал. 1 от НК би била налице, ако подсъдимият не е имал представа относно фактическите обстоятелства, включени в състава на престъплението. Въз основа на обективно установените факти, е верен изводът, че подс. В. е знаел, че двата земеделски парцела, които е заявил за подпомагане, БЗС № 16849-2-38-1 от 6,46 ха и БЗС № 16849-2-39-1 от 3,81 ха, в землището на [населено място], не се ползват от представляваното от него училище, понеже са отдадени под наем с договор от 01.10.2011г. на Е. М., като договорът за наем е подписан от подсъдимия, а и при неизпълнението на наемателя за плащане в срок на наемната цена, подс. В. е провеждал срещи за издължаване на задължението. Следователно, подсъдимият е имал знание за това, че тези имоти не се ползват от училището, а от друго лице, на което правото на ползване е предоставено възмездно за определен срок именно от него, като управляващ и представляващ училището. А това обстоятелство – че заявените земеделски земи не са ползвани от представляваното от В. юридическо лице, без съмнение е елемент от фактическия състав на престъплението, защото неверността на представените сведения по силата на регламента за отпускане на помощи на площ, се свързва именно с обстоятелството, че земите, които се заявяват, следва да са ползвани от заявителя.
Твърденията в касационната жалба, че декларирайки отдадените под наем земи, той е сторил това без да иска, допускайки неволна грешка, по никакъв начин не могат да подкрепят тезата за фактическа грешка, изключваща умисъла. Посочването на земеделски площи за подпомагане е свързано в установената процедура и с деклариране под страх от наказателна отговорност, че тези площи се ползват от заявителя, каквато декларация е подписал подс. В.. В качеството си на заявител подсъдимият е бил длъжен, а и с оглед опита от предходни участия в процедури по отпускане на подпомагане, е знаел условията, на които е следвало да отговарят заявените земеделски площи. Така че позоваването на разсеяност или неволна грешка е неуспешно, още повече, че подсъдимият не е предприел действия по отстраняването им по реда на чл. 11, ал. 1 и ал. 6 от Наредба № 5/2009г. на МЗХ.
Настоящият състав на касационната инстанция не възприема и доводите за допуснати от подс. В. грешки при очертаването, понеже е опознавал терените по ортофото карти, който начин е бил изключително труден и рисков, които съображения се отнасят както до двойно декларираните отдадени под наем парцели, а също така и до застъпванията - БЗС № 56856-308-2-1 в землището на [населено място] заявен с площ от 19,77 ха вместо обработваните 19,38 ха - застъпване и двойно заявяване на 0,39 ха с Кооперация /наименоваие/ и БЗС № 63639-34-26-1 в землището на [населено място] – заявен с площ 2,64 ха, вместо обработваните 2,33 ха, двойно заявяване в размер на 0,31 ха с Ю. Д.. Същите доводи са били правени и пред съдилищата по същество и настоящата инстанция няма основание да не се съгласи с аргументираното им отхвърляне от въззивния съд. Затрудненията и свързаните с тях неточности при очертаването на земите по описания начин не могат да бъдат отъждествени с грешка, понеже подсъдимият е декларирал, че е бил запознат с условията за кандидатстване за субсидия, сред които и изискването описаните земеделски площи да се ползват от заявителя, както и с отговорността при невярно деклариране. Знанието за условията за отпускане на помощ, както и необходимостта от вярно заявяване, са го задължавали да се увери, че заявените площи отговарят на изискванията за подпомагане. Неоснователни са критиките към въззивното решение за това, че то вменявало задължение на директора на училище В. да ползва шейп файлове, GPS и техническа помощ при очертаване на имотите, а училището нямало възможност за такъв разход. При установените чрез гласни доказателствени средства трудности при опознаването на имотите по ортофото карта, посочените от въззивния съд способи за точно определяне на очертанията на имотите съставляват посочване на възможност, която е била налице за подсъдимия, доколкото други заявители са използвали подобни способи, но в никакъв случай съдебният състав не е възложил подобно задължение на подсъдимия. За него е било налице задължение да се увери, че заявените площи са допустими за подпомагане, включително и че заявява прецизно ползваните от юридическото лице имоти, без значение от това, по какъв начин или чрез какви способи ще обезпечи вярното деклариране. Така че не се касае до „поемане на риск“ от него да опознава по ортофото карти, а до неизпълнение на изискването за вярно информиране на органите, натоварени да извършат разпореждане със средствата от еврофондовете. Неуспешно е и позоваването на несъвършенства в действащото към момента на деянието законодателство /Закона за подпомагане на земеделските производители – чл. 41 от същия, а не чл. 40, както се сочи в жалбата/, защото макар след изменението на посочените законови норми, правното основание за ползване на земеделските земи да подлежи на установяване чрез изброените документи и на проверка от общинските служби, то изискването за това, заявителят да е ползвател на земеделска земя е било условие за допустимост на подпомагането и към датата на инкриминираното деяние /чл. 2 и чл. 2а от Наредба № 5/2009г. на МЗХ/.
В резюме, оспорването на субективната съставомерност на извършеното от В. е без основание. Изводите за вината му, направени от инстанционните съдилища, не са въз основа на презумпции, а и не е основателно твърдението, че към момента на деянието у подсъдимия не е бил налице умисъл.
Въззивната инстанция не е допуснала нарушение на материалния закон, като е отказала да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Доводи за малозначителност на деянието са правени и пред двете съдебни инстанции, като съдебните състави са направили задълбочен анализ на конкретната специфика на обстоятелствата по делото и това им е позволило да направят верен извод, че извършеното от подс. В. деяние не е малозначително.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и да съдържа привидно признаците на съответен състав на престъпление: 1) когато то не е общественоопасно въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения и 2) когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да бъде напълно изключена. Въпросът дали извършеното от подсъдимия деяние е малозначително следва да бъде разрешен при съвкупна преценка на всички елементи на състава на даденото престъпление, като от значение са характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат, характерът на конкретното деяние, с оглед конкретната възможност, която то създава за засягане на обекта, степента на застрашаване на обекта, някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата личност, общественоопасните последици от деянието, каквито може да има и при престъпленията на просто извършване и т. н. /в този смисъл, Решение № 271/2015г. на II Н.О. на ВКС/. Освен това, при преценката за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на деянието, като на втори план стои степента на обществена опасност на дееца.
Конкретната преценка на обстоятелствата в настоящия казус сочи на верност на извода на решаващите съдилища, че извършеното от подс. В. деяние оказва такова отрицателно въздействие на правно защитените обществени отношения, при което степента на обществената му опасност е такава, че аргументира престъпния му характер. Извършеното от подсъдимия престъпление е на формално извършване и във връзка с тази му характеристика следва да се прецени степента на обществената му опасност, като соченото в касационната жалба обстоятелство, че въз основа на заявлението не са изплатени помощи, не може да бъде съобразявано, понеже фактът на получаване на средствата би обосновал друга правна квалификация. Имайки предвид характера на престъплението като формално и с оглед на неговия непосредствен обект на посегателство, следва да се прецени, че извършеното от подс. В. демонстрира обществена опасност поради засягането – отрицателното въздействие - на обществените отношения, свързани с правилното информиране на органите по разпределение на средствата от еврофондовете. Проявата на подсъдимия е общественоопасна и поради това – престъпна, като се вземе предвид съотношението между вярно и невярно декларираните земеделски земи, а това обстоятелство неоснователно се подценява в касационната жалба. Следва да се съобразят и паричното изражение на исканото за недопустимите земи подпомагане, и не на последно място, обстоятелството, че невярно заявените земеделски имоти имат значителна площ – наддекларирани са 12,67 ха.
Вън от съмнение е, че личността на подсъдимия В. не демонстрира обществена опасност, като в насока личностната му и обществена характеристика са събрани и съобразени множество обективни обстоятелства, обезпечаващи горния извод. Само че липсата на обществена опасност на дееца не може самостоятелно да обоснове извод за липса на обществена опасност на извършеното от него деяние. Преценката за личността на подсъдимия е само част от преценката за самата обществена опасност на деянието. След като поведението на подсъдимото лице е довело до засягане на защитените обществени отношения, само многобройните положителни данни за личността му, не могат да обосноват малозначителност на деянието.
Изложените аргументи сочат на неоснователност на претенцията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Не са налице основания за оправдаване на подс. В. в хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, поради което претенцията за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия не може да бъде удовлетворена.
Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс. В. наказание не е обезпечено с конкретни доводи от жалбодателя. Наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление правилно е определено при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като конкретният размер на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е резултат от цялостна и правилна оценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността.
По изложените съображения касационната инстанция намери подадената жалба от подс. М. В., чрез защитника – адв. Ж., за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 210 от 17.12.2015г., постановено по внохд № 355/2015г. на Варненски апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|