Ключови фрази
Kвалифицирани състави на производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * процесуални нарушения * отмяна на въззивна оправдателна присъда

Р Е Ш Е Н И Е

№ 331
гр. София, 07 октомври 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
РУМЕН ПЕТРОВ
при участието на секретаря Мира Недева
и на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ,
след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 917 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.346 т.1 от НПК.
Образувано е въз основа на постъпил касационен протест от прокурор от Апелативна прокуратура – С. срещу въззивно решение № 138/21.04.2015 г., постановено по ВНОХД № 942/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена оправдателна присъда № 22/23.06.2014 г. по НОХД № 317/2013 г. на Окръжен съд – Кюстендил.
В протеста са релевирани доводи за допуснати нарушения по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Развити са оплаквания свързани с процесуалната дейност на контролираната инстанция, изразяващи се в дадената от нея оценка на доказателствените средства следствие на неправилното кредитиране на една група доказателствени източници за сметка на други. Застъпено е становището, че Софийският апелативен съд не само изцяло неправилно е приел фактическите и правни изводи на окръжния съд, но и неправилно е възприел част от фактическата обстановка, което е допринесло за неправилна интерпретация на доказателствата и формираните в последствие въз основа на тях изводи. Представителят на държавното обвинение счита, че тезата на апелативния съд, че в процесния имот е било напълно възможно да са идвали неустановен брой лица и съвсем странично лице би могло да бъде притежател на намерените и иззети наркотични вещества и прекурсори е противоречива и съдържа в основата си само предположения, които не се подкрепят от доказателствата по делото. Неоснователно въззивният съд изцяло е кредитирал показанията на свидетелите – роднини на подсъдимия, без да ги съпостави със заявеното от останалите незаинтересовани от изхода на делото свидетели относно стопанисването на процесната вила. Според прокурора от събраните по делото доказателства - в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, се установява по категоричен начин, че подсъдимият К. е извършил вменените му във вина престъпления. Претендира се да бъде отменено въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа депозирания протест и предлага същият да бъде уважен по изложените в него доводи.
Подсъдимият Н. К., лично и чрез защитника си адв.В., в съдебно заседание и в депозираното от страна на втория му защитник адв.Д. възражение, счита, че в хода на проведеното наказателно производство не са допуснати претендираните от страна на прокурора нарушения на процесуалните правила, а направеният от първоинстанционния и от въззивния съд извод, че не е извършил вменените му във вина престъпления е правилен и законосъобразен.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
С присъда № 22/23.06.20113 г., постановена от ОС – Кюстендил по НОХД № 317/2013 г. подсъдимият Н. Е. К. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатите му обвинения по чл.354а ал.2 изр.2 т.4 вр. с ал.1 изр.1 предл.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „А” от НК и по чл.354 ал.1 изр.2 предл.1 от НК.
По протест на прокурор от ОП – К. е образувано ВНОХД № 942/2014 г. по описа на Апелативен съд – София. С протестираното решение № 138/21.04.2015 г., постановено по същото дело е потвърдена изцяло първоинстанционната оправдателна присъда.
За да потвърди оправдателната присъда апелативният съд изцяло е възприел приетата за установена фактическа обстановка от първата инстанция. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че на инкриминираната дата, след постъпил сигнал, че подсъдимият след освобождаването му от затвора на 20.04.2011 г., където е изтърпявал присъда за производство и разпространение на наркотични вещества, не е преустановил тази си дейност, е предприето и извършено претърсване от органите на досъдебното производство на вила край [населено място], [община], [област], собственост на бащата на подсъдимия. По време на претърсването са намерени и иззети - високорискови наркотични вещества - 1033 гр. марихуана с различно съдържание на тетрахидроканабинол, на обща стойност 6 198 лв. и 2 300 мл. течност, представляваща смес от въглеводороди с наличие на следови количества от канабинол и тетрахидроканабинол на стойност 13 800 лв., всичко на обща стойност 19 998 лв. и прекурсори на стойност 274,97 лв.. При тези факти и двете предходни инстанции са достигнали до извода, че по никакъв начин не би могло да се приеме с изискуемата от закона категоричност, че именно подсъдимият е държал, при това с цел разпространение, откритите наркотични вещества и химическите вещества, необходими за изготвянето им. Според предходните съдебни състави в процесната вила е напълно възможно да са идвали неустановен брой лица, като всеки от тях при общодостъпното, неоградено, изолирано и безлюдно място, където се е намирала постройката и неохраняваното таванско помещение, чисто теоретично притежател на иззетите вещества, чието притежание е забранено от закона, би могъл да бъде съвсем странично лице. Този извод не се споделя от настоящия състав на касационната инстанция. Действително процесният недвижим имот по документи е собственост на осемдесет годишния баща /към инкриминираната дата/ на подсъдимия – св.Е. К., който живее в [населено място]. Без да се навлиза в подробности относно правния статут на вилата, следва само да се отбележи, че от вниманието на въззивния състав е отбягнало обстоятелството, че процесният недвижим имот е дарен на бащата на подсъдимия от М. И., която го е закупила през 2006 г. и която до последното влизане в затвора на Н. К. е живеела с него на съпружески начала, като от съжителството си те имат две малолетни деца. Предходните съдебни състави напълно са игнорирали факта, че именно подсъдимият е наел четиримата работници, които са извършвали ремонта на вилата, той им е предоставил автомобил за набавянето на строителни материали, той е докарал вещи за обзавеждането на една от стаите. В тази връзка изцяло са пренебрегнати показанията на незаинтересованите от изхода на делото свидетели – братята Ц. и В. М., А., включително и на предходния собственик на вилата – св.Ю. Д., относно стопанисването на къщата, както и на бащата на подсъдимия – св. Е. К., че той е възложил ремонта на сина си, а самият той рядко е посещавал имота, като е бил видян от строителите на обекта един единствен път. В този смисъл крайно селективна е оценката на предходните съдебни състави, че по делото няма каквито и да било доказателства подсъдимият до е обитавал имота временно или постоянно. Напротив по делото е установено, че именно Н. К. за разлика от всичките си роднини е единственият, който е посещавал почти ежедневно процесната вила. Той не е възразил, че не стопанисва имота и при проведения телефонен разговор с полицейския служител – св. Д. непосредствено преди извършване на претърсването. Нещо повече, след като е разбрал за предстоящото процесуално следствено действие той се е укрил, поради което е обявен за ОДИ, издадена ЕЗА и е задържан близо шест месеца по-късно на 09.11.2012 г.. Ето защо напълно необоснован се явява изводът, че подсъдимият, въпреки че по документи не е собственик на процесния имот, той не го е стопанисвал и обитавал, а от там и не е съпричастен към откритите в къщата наркотични вещества и прекурсори.
Не намира опора в доказателствата пълното дискредитиране на показанията на свидетелите с идентификационен № 1 и № 2. По делото липсват данни за упражнен от страна на полицейските служители натиск спрямо тях. От вниманието на въззивния съд е убягнало, че заявеното от свидетелите с тайна самоличност предложение на подсъдимия да продават наркотици, за да изкарат „бързи пари” кореспондира с показанията на полицейските служители, до които са достигнали сигнали, че К. се занимава с наркотични вещества, което се потвърждава и с намирането на такива на тавана на къщата, при това в обособено помещение, затворено с дървена врата с ключ на вратата, макар същото да е било незаключено към момента на претърсването. По повод тези обстоятелства, тяхната доказаност и най-вече връзката им с главния факт, въззивният съд неоснователно е отказал да бъдат кредитирани показанията и на самите полицейски служители още повече, че в случая липсват каквито и да било основания за това.
От намерените на тавана силно запрашени вещи, в които са открити наркотичните вещества и прекурсорите за изработката им, въззивният съд безкритично е възприел направеният от първонистанцинния състав извод, че вещите са пренесени там не само преди инкриминираната дата, но точно през м. септември 2009 г., когато подсъдимият е бил в затвора, т.е. той не е знаел за пренасянето им, следователно не съпричастен към вменените му във вина престъпления.
В заключение следва да се добави, че не би могло с лека ръка да бъде дискредитиран протоколът за претърсване и изземване, като на поемните лица бъдат вменени задължения, каквито те нямат по закон. Посоченият документ съдържа всички предписани от закона реквизити по отношение на съставянето и на съдържанието му. В случая показанията на поемните лица С. Г. и Е. В., а и на присъствалата св. Р. А., не изключват законосъобразността на проведеното процесуално-следствено действие и не създават съмнение за истинността на резултатите от него. С участието на поемните лица са създадени изискуемите от закона гаранции за достоверност относно изпълнението на задълженията, възложени на компетентните разследващи органи. От разпитаните като свидетели поемни лица не може да се изисква, а и да се очаква, те да възпроизведат в подробности точния вид и описание на отделните предмети, иззети като веществени доказателства със съставения протокол.
Горните констатации дават основание на касационната инстанция да приеме, че в случая от страна на въззивния съд са допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които нарушения са съществени, тъй като ограничават правата на страните в процеса и възпрепятстват правилното приложение на закона. Направените изводи по фактите не почиват на вярна интерпретация на доказателствените средства, от които са били изведени и на съвкупната им оценка относно авторството на деянието. Допусната е едностранчивост, с приоритетното изтъкване на едни от доказателствените източници за сметка на други. Посочените съществени нарушения на процесуалните правила са накърнили процесуалните права на държавното обвинение да се позовава на цялата формирана доказателствена съвкупност и респективно да иска от съда признаването на подсъдимия за виновен и осъждането му по предявените му обвинения. При положение, че първоинстанционният съд е подходил формално към задълженията си по чл.305 ал.3 от НПК, въззивният е бил длъжен да провери изцяло правилността на присъдата и да изложи конкретни съображения по доказателствата, в отговор и на доводите в протеста, с който е бил сезиран. В случая съставът на апелативния съд не е сторил това, а безкритично е утвърдил отразеното в мотивите на присъдата, което не удовлетворява изискванията на чл.339 ал.2 от НПК. Тези нарушения на процесуалните правила са довели и до неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Ето защо настоящият състав намира, че касационният протест е основателен, поради което следва да бъде отменено атакуваното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.4, вр. с ал.3 т.2 и т.3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 138/21.04.2015 г., постановено по ВНОХД № 942/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: