Р Е Ш Е Н И Е № 402 гр. София, 03.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 септември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Галина Захарова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1293/2013 година. Производството пред Върховния касационен съд по реда на чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения И. А. Ч. от гр. Б., Варненска област, против въззивно решение на Варненския окръжен съд, постановено по внохд № 188/2013 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения. Искането е за отмяната му и оправдаване на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 126/09.05.2013 г., Варненският окръжен съд, наказателно отделение, е потвърдил присъда № 3/09.01.2013 г., постановена по нохд № 6961/2011 г., на Варненския районен съд, 2-ри състав, с която подс. И. А. Ч. е бил признат за виновен в извършени престъпления както следва: на 03.05.2011 г., в гр. Варна по чл. 343, ал. 1, б. “а”, вр. чл. 342, ал. 1 и при условията на чл. 54 НК, осъден на шест месеца лишаване от свобода, условно по реда на чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от три години и лишен от правото да управлява МПС по реда на чл. 343г НК, за срок от една година, зачитайки времето през което е бил лишен от това право по административен ред; по същото време и на същото място – по чл. 343б, ал. 1 и в съответствие с разпоредбите на чл. 54 НК, осъден на шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година със зачетено предварително изпълнение на последното наказание. По реда на чл. 23 НК му е определил за изтърпяване едно общо наказание от шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за от една година, зачитайки времето през което бил лишен от това право по административен ред. Присъдени са и направените разноски по делото. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон – основание за възобновяване по чл. 422,ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Решенето на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване по реда на настоящото производство и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване процеса. При това тази инстанция не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършени ли са или не престъпления от подс. Ч., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства – показанията на св. П., Ж., Б., К. и С., от приложените писмени доказателства, включително справка от мобилни оператори за мястото на проведените телефонни разговори между осъдения и неговата сестра – св. Ч. и протокол за оглед на местопроизшествие, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил съставите на инкриминираните с обвинението деяния, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подадена въззивна жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че съставите на престъпленията не са осъществени от обективна и субективна страна. Затова възражението, че не са били обсъдени всички събрани доказателства, е неоснователно. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е настоящият състав по реда на това производство да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверана изцяло правилността на присъдата, видно от приложените мотиви. Изложени са подробни съображения в тази връзка, обсъдени са били всички направени възражения във въззивната жалба. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за искания и устно изложение по направените доводи. Както бе посочено, изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Направените изводи от въззивната инстанция във връзка с конкретните оплаквания, се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Правилно е било прието, че възраженията във въззивната жалба са неоснователни и не представляват основания за отмяна на съдебния акт. В тази връзка, настоящата инстанция намира за напълно законосъобразни, изложените в мотивите на въззивния съд съображения за показанията на свидетелите Ч., А. и Т., на показанията на св. Б. от досъдебното и съдебно производства и кои се кредитират и кои не и защо, за разбора на данните от всички гласни доказателствени средства и справката от мобилните оператори, за безспорно установеното авторство на деянията. Неоснователно е и твърдението, че в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт липсвали времето и часа на извършване на деянието, като по този начин са били ограничени процесуалните му права. Видно от стр. 1 на обвинителния акт, още в началото на обстоятелствената част са посочени времето, часа и мястото на извършване на деянието – 03.05.2011 г., около 21.30 ч., гр.В., [улица], преди спирка „Б.”, което е повторено и на страница 4 от акта, включително и в диспозитива му, с изключение на часа на инцидента в последния. Поради това и не може да се приеме, че са били ограничени процесуалните му права с липсата на посочен час в диспозитива на обв акт. С оглед на всичко изложено искането с посоченото единствено основание за възобновяване, се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. А. Ч. от гр.Б., В. област, за възобновяване на внохд № 188/2013 г., на Варненския окръжен съд, наказателно отделение. Председател: Членове: