Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 153   София, 13 юли  2009 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. деветнадесети март …........... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Павлина Панова .................................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 107 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. Т защитник на подсъдимия Г. Обжалва се решение № 289 от 16.12.08 год. по ВНОХД № 456/08 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е изменена присъда № 92 от 12.06.08 год. по НОХД № 1873/07 год. на Пловдивския окръжен съд. Сочат се всички касационни основания по чл. 348 НПК. Иска се алтернативно да се отмени решението с връщане на делото за ново разглеждане или измени - с преквалифициране на деянието по чл. 119, намаляване размера на наказанието и присъдените обезщетения. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители изтъква доводи в полза на въззивния акт. Прокурорът пледира, че не са налице основания за отмяна или изменение на решението, поради което следва да се потвърди. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид атакуваното решение, сочените основания и доводите на страните, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. С цитираната присъда подсъдимият Г от гр. П. е признат за виновен в това, че на 07.11.06 год. в гр. П. умишлено е умъртвил В. Г. на 72 год., поради което и на осн. чл. 115 НК и чл. 55, ал.1, т.1 НК е осъден на ШЕСТ години лишаване от свобода, които на осн. чл. 47, ал.1, б. „а” ЗИН да се изтърпят при първоначален „строг” режим, като на осн. чл. 59, ал.1 НК е зачетено предварителното му задържане. Осъден е да заплати на М. Г. и Е. С. по 20 000.00 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по 750.00 лв. като обезщетение за претърпени имуществени такива, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 07.11.06 год. до окончателното им изплащане, а така също и направените разноски по делото в размер на 200.00 лв. В останалата им част до сумата от 30 000.00 лв. гражданските искове за неимуществени вреди са отхвърлени като неоснователни. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. По жалба на подсъдимия с второинстанционния акт присъдата е изменена. Намалено е наложеното наказание на ПЕТ години лишаване от свобода и е определен на осн. чл. 46, ал.1, б. „б” ЗИН първоначален „общ” режим на изтърпяване. Касационната жалба преповтаря въззивните доводи, насочени към незаконосъобразност на приетата правна квалификация на деянието по чл. 115 НК вместо по чл. 119 НК и незаконен съдебен състав. В по-голямата си част са поставени от защитата и в първоинстанционното производство. Намерили са законосъобразен и обоснован отговор в мотивите към присъдата /л.232 – 236/ и решението /л. 50-53/, с което са изпълнени задълженията на съда по чл. 305, ал.3 и чл. 339, ал.2 НПК. Настоящата инстанция ги споделя, като констатира, че не е нарушен материалния закон и не са допуснати процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита. Предходните инстанции са взели всички мерки за разкриване на обективната истина и са изградили вътрешното си убеждение на базата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. И преди изменението / ДВ, бр. 109 от 2008 г. / на чл. 28, ал.1, т. 2 НПК разпоредбата е достатъчно ясна. С настоящата редакция тя е прецизирана без да се променя смисъла й. Съгласно чл. 46, ал.1 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Сравнителното тълкуване между трите хипотези на чл. 28, ал.1 НПК определя състава на съда като първа инстанция. Използваната законодателна техника е поставила максимална граница в първата хипотеза и минимална граница при третата. Всички останали санкции са обхванати от втората хипотеза. Те са най-многобройни и най-трудно могат да се очертаят със своя минимум и максимум. При тях характерното е, че или максимумът е над пет години, независимо от минимума, съпоставено с т.1 на чл. 28, ал.1 НПК, или минимумът е под петнадесет години, независимо от максимума, съпоставено с т.3 на същия член. При тези съображения и в двете редакции на чл. 28, ал.1, т.2 НПК делото е разгледано и е постановена присъдата от законен състав, поради което доводът е неоснователен. Законосъобразно деянието е квалифицирано по чл. 115 НК. В тази насока и двете предходни инстанции са изложили задълбочени мотиви, които се споделят. Безспорно между двамата възрастни приятели е възникнал скандал. Прераснал е в пиянско сбиване, довело до кървящи наранявания. Отношенията между двамата, интензитета на разменените удари, характерът на взаимно нанесените увреждания и състоянието на пострадалия, намиращ се в горните граници на тежка степен на алкохолно повлияване / 4.35 промила /, при което не е бил в състояние да извършва сложни координирани движения, изключват възможността за по-тежки последици за подсъдимия. За правната квалификация на деянието като убийство или убийство при превишаване на пределите на неизбежната отбрана от съществено значение е и механизмът на умъртвяването.становеният такъв по делото чрез съдебномедицинските експертизи изключва продължаващо нападение или преустановено, което всеки един момент може да бъде възобновено и съответна отбрана. В процеса на боя пострадалият е паднал с гръб на пода. Значително по-малко повлияният от алкохол подсъдим го е затиснал и с ръка е притиснал дихателните му отвори. По този начин е преустановил притока на въздух и в рамките на 4-5 минути смъртта е настъпила от механична асфикция. Тези факти изключват приложението на чл. 119 НК. Доводите от страна на защитата за явна несправедливост на наложеното наказание също не могат да бъдат споделени. И двете предходни съдебни инстанции са взели предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства. При предвиден минимум на наказанието от десет години лишаване от свобода е индивидуализирано такова при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК от окръжния съд от шест години лишаване от свобода, което е намалено от въззивната инстанция на пет години. Изтъкнатите в жалбата обстоятелства, свързани с поведението на пострадалия, възрастта на подсъдимия и здравословното му положение, начин на живот и съдебно минало, са взети предвид от последната, дадена им е правилна оценка и е наложено справедливо наказание. По нататъшно снизхождение би било в противоречие с целите на наказателната репресия. По отношение на уважените граждански искове се прави искане единствено за намаляването им по размер. Набляга се на съпричиняването на вредоносния резултат. Последното не е взето предвид от предходните инстанции, но присъдените обезщетения от по 20 000.00 лв. на двете дъщери на Г. са справедливи. Отчетени са доброто здравословно състояния на пострадалия, трудоспособността му, съществуващите близки отношения на привързаност и взаимопомощ помежду им. Въпреки приетото поведение на пострадалия, настоящата инстанция не намира основание за намаляване на присъдените обезщетения. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 289 от 16.12.08 год., постановено по ВНОХД № 456/08 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................