Р Е Ш Е Н И Е № 333 гр. София, 11 юли 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети юни, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 1631/ 2011 година Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдените В. В. П., от [населено място], и С. С. М., от [населено място], общ. П., обл. Варна, срещу влязлата в сила присъда № 68 от 21. 10. 2010г., на Районен съд- гр.Девня, 5 състав, постановена по НОХД № 278/ 2010г., по описа на съда, потвърдена с въззивно решение № 39 от 9. 02. 2011г., на Варненския окръжен съд, наказателно отделение, по ВНОХД № 2145/ 2010г. От саморъчно изготвените, лаконични като съдържание искания за възобновяване на наказателното дело се извеждат отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК, а именно: нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложените наказания. Заявяват се искания за отменяване на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред настоящата инстанция искането се поддържа от осъдените лица и техните служебни защитници, назначени в настоящото производство, по съображения, изложени в представените писмени защити. Гражданският ищец А. В. А., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема становище по постъпилите искания за възобновяване. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че исканията за възобновяване са неоснователни, поради което счита, че същите следва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в исканията, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Исканията за възобновяване на наказателното дело на осъдените В. В. П. и С. С. М. са процесуално допустими, тъй като са депозирани от легитимирани лица, в кръга по чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледани по същество, са неоснователни. С първоинстанционната присъда Районният съд- гр.Девня, 5 състав, е признал подсъдимите В. В. П. и С. С. М., за виновни в това, че в периода 9. 05. 2009г.- 11. 05. 2009г., в [населено място], при условията на опасен рецидив, и след предварителен сговор помежду си и с А. И. Ж. и Д. И. Ж. (осъдени по същото дело), чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, отнели чужди движими вещи, на обща стойност 1441 лв., от владението на собственика А. В. А., без негово съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, ги е осъдил на по три години и шест месеца лишаване от свобода, при строг първоначален режим, в затвор, за всеки от тях. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е групирал наказанието, наложено на подсъдимия С. С. М., с това по НОХД № 70/ 2010г., на РС- гр.Провадия, като му е определил едно общо, най- тежко наказание- три години и шест месеца лишаване от свобода, при строг първоначален режим, в затвор, и на основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изтърпяната част от наказанието по НОХД № 70/ 2010г. Осъдил е подсъдимите да заплатят на гражданския ищец А. В. А. обезщетение за причинените му имуществени вреди. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия. С цитираното въззивно решение, Варненският окръжен съд, наказателно отделение, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Присъдата е влязла в сила и не е била проверена по касационен ред. Доколкото изтъкваните и в двете отделни искания за възобновяване на наказателното дело отменителни основания са идентични, настоящата инстанция счете, че при постановяване на решението си, следва да ги обсъди едновременно. Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е изцяло неоснователен, поради следното: Основният аргумент на осъдените, а именно, че инкриминираната кражба е била извършена от общо шест, а не от четири лица, срещу които е повдигнато обвинение, признати са за виновни и са осъдени в рамките на конкретното наказателно производство, не може да обуслови поддържаното основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по реда на възобновяването. Това е така, защото извън правомощията на съда е преценката какво обвинение да бъде повдигано и срещу кои лица. Обсъжданата процесуална дейност е изцяло в рамките на компетентността на прокурора- чл. 46, чл. 196, чл. 212, чл. 242 и сл. НПК, и дори в хода на съдебното следствие решаващият съдебен състав да констатира, че участие в конкретното престъпление имат и лица, които не са били предадени на съд, той няма правомощията нито да замести прокурора, нито да му укаже какви обвинения и срещу кого да повдига, нито пък на това основание да прекрати съдебното производство. Съдебната преценка по същество е уредена с нормата на чл. 301 НПК, а по отношение на лицата, тя се ограничава до подсъдимите по всяко конкретно дело. Нарушение на правото на адвокатска защита по отношение на осъдения В. П. не е допуснато в съдебната фаза на процеса, както се твърди в искането му за възобновяване. Още с привличането на П. в качеството на обвиняем, са му били разяснени всички процесуални права, включително това на адвокатска защита. Същият изрично писмено е заявил, че не желае такава (Вж. постановление на л. 26 от досъдебното производство). Той не е променил позицията си по този въпрос нито по време на разпита си като обвиняем, нито в хода на разследването, нито при неговото предявяване (протокол- л. 94). В съдебната фаза на процеса, в производството пред първата инстанция, с разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание, редовно връчено на посочения осъден, са му били разяснени правата, и изрично му е указана възможността да ангажира защитник, а при невъзможност, да направи съответното искане към съда за назначаване на служебен. След като такова не е постъпило, включително и след като на П. са били разяснени всички процесуални права в откритото съдебно заседание, в отсъствието на която и да било от хипотезите на задължителна защита по чл. 94, ал. 1 НПК, съдът е разгледал делото без защитник, като молителят се е защитавал лично. Идентично е положението и в производството пред въззивния съд, поради което ВКС намира, че правата на осъдения по никакъв начин не са били накърнени, а твърдението му, че му е била отказана адвокатска защита е невярно, голословно и лишено от всякакво основание. Следващото отменително основание, формално релевирано в искането и изобщо немотивирано- по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК- за нарушение на закона, също е неоснователно. Не са изложени никакви конкретни доводи и възражения, по които ВКС да дължи произнасяне в настоящото производство. Предходните инстанции са изложили подробно и убедително съображенията си, мотивирали ги да заключат, че осъдените П. и М. са извършители на престъплението, приемайки за несъмнено доказано тяхното авторство по отношение на инкриминираната им кражба. Основавали са констатациите си на формираната по делото доказателствена съвкупност, оценена обективно, всестранно и пълно, при стриктното съблюдаване на принципните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК, и тези на чл. 107 НПК. При доказаните по делото фактически обстоятелства, материалният закон е приложен правилно. Като е приел, че извършеното от В. П. и С. М. деяние осъществява всички обективни и субективни признаци на по- тежко наказуемия престъпен състав на кражба по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, окръжният съд законосъобразно е счел, че следва да потвърди присъдата, с която същите са били признати за виновни и осъдени за това престъпление. В този смисъл влязлата в сила присъда, предмет на проверка в настоящото производство, е законосъобразна. Наказанията и на двамата осъдени са определени в законосъобразен и справедлив размер и никое от тях не съдържа белезите на явната несправедливост, съобразно критериите, установени по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Конкретният им размер- по три години и шест месеца лишаване от свобода, за всеки от тях, е изключително близък до установения в закона специален минимум (три години). Обективно са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, без да е допуснато игнориране на някои от тях, или относителната им тежест да се е оказала подценена. Казаното се отнася и до оценката на степента на обществена опасност на деянието и дейците, в светлината на реализиране на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК и принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, регламентиран с нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Множеството минали осъждания на всеки от двамата молители, извън тези, определящи правната квалификация на престъплението като извършено при условията на опасен рецидив, изключват възможността за ревизиране на наложените наказания в посока облекчаване на тяхното наказателно-правно положение, тъй като последното би се оказало проява на немотивирана снизходителност, в разрез с всички коментирани до тук правила. Поради горните съображения, като намери, че не се констатират допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, ВКС в настоящия си състав прие, че съобразно правомощието си по чл. 425 НПК, следва да остави без уважение исканията за възобновяване на наказателното дело и отмяна на постановената по него влязла в сила присъда. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените В. В. П., от [населено място], от [населено място], и С. С. М., от [населено място], общ. П., обл. Варна, за възобновяване на НОХД № 278/ 2010г., по описа на Районен съд- гр.Девня, 5 състав, и отмяна на влязлата в сила присъда № 68 от 21. 10. 2010г., постановена по същото дело, потвърдена с решение № 39 от 9. 02. 2011г., на Варненския окръжен съд, наказателно отделение, по ВНОХД № 2145/ 2010г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: