5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
гр.София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 23.02.22 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
при участието секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1250/21 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на Д. М., Р. М. и Д. М. срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд по т.д. №2007/19 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК поради твърдяното от касаторите противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС – р. по гр.д. №3396/14 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №4606/14 г. на четвърто г.о., по два правни въпроса от предмета на спора: Следва ли да се предполага знание за увреждането от страна на длъжника, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на вземането на кредитора? и Съвместното живеене на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и доведени деца, отношения между свързани лица по пар.1 от ДР на ТЗ имат ли значение за фактическия извод за наличие на знание за увреждането?
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му.
Ответницата по жалба Д. К. я оспорва като неоснователна.
Ответникът по жалба „Еврошоп БГ” ЕООД не изразява становище.
ВКС, като разгледа жалбата, намира следното: С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касаторите срещу „Еврошоп” ООД, [населено място] и Д. К. иск по чл.135, ал.3 ГПК, за обявяване относителната недействителност на сключения от ответниците / първият от които е длъжник на ищците, а вторият - трето лице/ договор за продажба на апартамент, оформен с нот. акт №85/28.12.11 г. на нотариус с район на действие района на Варненски РС. Въззивният съд е приел, че процесната сделка е извършена преди възникване на вземането на ищците към ответника „Еврошоп” ООД по чл.21 и 24 от предварителния договор между тях от 6.06.2011 г. Затова приложима е хипотезата на чл.135, ал.3 ЗЗД, при която действието се приема за недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което е договарял, да увреди длъжника. Предназначението за увреждане следва да бъде доказано от ищците. В случая те не са ангажирали нито преки, нито косвени доказателства за тази специална предпоставка по ал.3 – намерение за увреждане на ищците – кредитори със сключване на процесната сделка от длъжника и третото лице – приобретател на имота, поради което искът е неоснователен.
По въпросите, по които е допуснато обжалването: В р. по гр.д. №3396/14 г. на четвърто г.о. на ВКС е прието, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане. Когато разпореждането с длъжниково имущество е безвъзмездно, е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него, а когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т.е. че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира - чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията (напр. съвместно живеене на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и доведени деца, отношения между свързани лица по смисъла на § 1 ДР ТЗ и др.) имат значение и ако бъдат доказани, могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание, като разбира се естеството на съществуващата фактическа близост определя естеството на узнатите обстоятелства - свързаните лица по § 1 ДР ТЗ биха знаели основни обстоятелства от дейността на дружествата, но едва ли кой какъв алеаторен договор е сключил и изпълнява ли го добросъвестно. Юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят лицата от състава на неговите органи. / р. по гр.д. №4606/14 г. на четвърто г.о. на ВКС/. Тази практика се споделя напълно от настоящия състав на ВКС.
В исковата молба ищците твърдят и поддържат в касационната жалба, че са кредитори на ответното дружество по т.24 от сключения между тях/ като възложители и изпълнител/ предварителен договор за учредяване на право на строеж и строителство на сграда от 6.06.11 г.. С тази точка изпълнителят/ ответното дружество/ е поел задължение да въведе възложителите в полагащите им се самостоятелни обекти във вид и готовност за обитаване по БДС; да получи разрешение от компетентните органи и да изпълни остъкляване на терасите на ап.8 и 9 в шестмесечен срок след получаване на акт обр.16, като положи непрекъснат хидроизолационен и топлоизолационен слой върху покривната конструкция и терасите на горния етаж. Смислово този текст е възпроизведен в исковата молба и в становището на пълномощника на ищците на л.172 пред РС, макар погрешно да е посочен текстът от договора – т.21, вместо т.24. Уточнено е , че към момента на първото по делото с.з. ищците разполагат с вл. в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. №402/18 г. на РС Пирдоп; представен е и е приет като доказателство издаденият въз основа на заповедта изп. лист от 24.10.18 г., с който ответното дружество е осъдено да заплати на ищците общо сумата 20 380 лв./ или по 6 793,33 лв. на всеки/ за задължение по чл.24 от предварителния договор за строителство от 6.06.2011 г. и 1548,60 лв. разноски по делото.
Задължението по т.24 от предварителния договор за строителство е възникнало за дружеството – изпълнител при сключване на договора, макар изискуемостта му логически да следва издаването на акт.16 за сградата/ р. по гр.д. №1379/10 г. на трето г.о. на ВКС/. Затова атакуваното с иска разпоредително действие - договор за продажба на правото на строеж за ап. 10 в същата сграда, скл. с нот.акт №85/28.12.11 г. между ответното дружество и ответницата К.- е извършено след възникване на вземането, и предпоставките за относителната му недействителност са посочени в чл.135, ал.1 и 2 ЗЗД.
При сключване на предварителния договор с ищците от 6.06.11 г. ответното дружество е било представлявано от Д. Д. – МОЛ и П. Р.- съдружник. При сключване на оспорения по реда на чл.135 ЗЗД договор между ответниците ответното дружество е било представлявано от Д. Д. – управител. От показанията на св.П. и представеното удостоверение от [община], на л.212 – РС, се установява, че отв. К. живяла на съпружески начала със съдружника в ответното дружество П. Р. и двамата имат две общи деца, род. 2010 г. и 2016 г. Или отношенията на страните по оспорения договор, които са подобни на тези между лицата по чл.135, ал.2 ЗЗД /купувачката е в близки отношения на фактическо съжителство и общо дете със съдружник в дружеството-продавач, сключил за дружеството предварителния договор с ищците от 6.06.11 г./ обосновават знанието й по чл.135, ал.1 ЗЗД за задълженията на дружеството спрямо ищците – кредитори по този предварителен договор.
По изложените съображения според ВКС са налице предпоставките по чл.135, ал.1 ЗЗД за уважаване на иска. Въззивното решение като неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, за уважаване на иска.
Затова и на осн. чл.293 ГПК ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №2007/19 г. от 14.08.20 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за относително недействителен на осн. чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на ищците Д. Р. М., Р. Р. М. и Д. Х. М. сключения между ответниците „Еврошоп БГ” ООД, [населено място] и Д. М. К. договор за покупка-продажба по нот. акт №85, т.4, рег. №14678, нот. дело №606/2011 г. на нотариус В. Г., с който първият ответник продал на втората правото на строеж върху ап.№10 на трети етаж със застроена площ от 40,26 кв.м., при граници: ап.№7, стълбище, ап.№9, както и 5 3009% ид.части на сградата, която към момента на продажбата е следвало да бъде построена в ПИ в [населено място], на [улица], с идентификатор 10135.2557.73, с номер по предходен план 21, кв. 682, парцел ІХ-10, по плана на [населено място] втори подрайон.
ОСЪЖДА „Еврошоп БГ” ООД и Д. М. К. да заплатят на ищците Д. Р. М., Р. Р. М. и Д. Х. М. деловодни разноски за трите инстанции в размер на 8 819,98 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: