Ключови фрази
Престъпления против кредиторите * съществени процесуални нарушения * правомощия на въззивната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е

№ 484

София, 17 април 2014 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1651/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производството е образувано по протест на Окръжна прокуратура - Хасково, срещу въззивна присъда № 29 от 09.07.2013г., постановена по внохд № 158/13г. по описа на Окръжен съд-Варна.
В протеста се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а именно допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП не поддържа протеста, тъй като намира въззивната оправдателна присъда за законосъобразна. Изразява становище, че въззивният съд правилно е оправдал подсъдимия, след като е обсъдил съдебно-счетоводните експертизи и противоречията между тях. Също така не е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.13 и 14 от НПК.Моли за оставяне в сила на въззивната присъда.
Адвокат Л., който е защитник на подсъдимия моли за оставяне в сила на въззивната присъда, която намира за правилна и законосъобразна.
Подсъдимият С. Й., редовно призован, не се явява.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
С присъда № 5 от 21.01.2013г., постановена по нохд №196/12г., РС-Хасково е признал подсъдимия С. Г. Й. за виновен в извършването на престъпление по чл.227б, ал.1 от НК, за което му е наложил наказание глоба в размер на 2 500лева.
В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски.
С въззивна присъда № 29 от 09.07.2013г., постановена по внохд № 158/13г., Окръжен съд-Хасково е отменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия С. Г. Й. за невиновен в това, че в качеството си на [фирма] на 23.06.2010г. в [населено място], изпаднал в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заявил това обстоятелство пред Окръжен съд-Хасково, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 227б, ал.1 от НК.
Касационният протест е неоснователен. Единственото касационно основание, което се релевира е това по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а именно допуснати съществени процесуални нарушения, като същите са отразени в два пункта.
На първо място, се твърди, че оценката на събраните доказателства е извършена от въззивния съд абстрактно и еднопосочно, като съдът се е базирал само на допълнителното заключение на вещите лица.Това твърдение на прокуратурата е декларативно изразено и не е подкрепено от аргументи, които да обусловят възможност на касационната инстанция да извърши надлежна проверка. По този пункт в изложението на протеста/стр.23, абз.2/ реално са преразказани мотивите на въззивната инстанция във връзка с оценката й на установеното от първия съд, относно фактите и правото, както и какви нови изводи е извел окръжният съд. Това по естеството си не са касационни доводи, имащи отношение не само към наведеното, но и към което и да било друго касационно основание, като следва са посочи, че обосноваността не е сред основанията, визирани в чл.348, ал.1 от НПК.
На второ място в протеста се твърди, че въззивният съд е допуснал нарушения на разпоредбата на чл.107, ал.5 от НПК.Освен, че не е допуснала твърдяното нарушение, въззивната инстанция не може да бъде упрекната и в нарушение на чл.13 от НПК. Това, че в мотивите към въззивната присъда доказателствената оценка е дадена едновременно в съчетание с правните изводи, не сочи на допуснати процесуални нарушения. Действително съдът е могъл да бъде по задълбочен и прецизен в изложението си, но в случая не сме изправени пред хипотезата на непълнота и неяснота на мотивите, която да ограничава възможността за проверка на начина на формиране на вътрешното убеждение на съда. Въззивната присъда съдържа мотиви за установите обстоятелства, въз основа на кои доказателства и какви са правните съображения за взетото решение. Без да се променят горните констатации, може да се каже, че като цяло в дейността си по мотивиране на въззивната присъда, окръжният съд се е ограничил с екзистенциалния минимум, който обаче е в рамките на законовите изисквания. Неоснователни са възраженията в протеста, че са били ограничени възможностите на прокуратурата за доказване на обвинителната теза.
С горното се изчерпват всички доводи и аргументи, които се сочат в протеста, като обуславящи наличието на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и които настоящата инстанция намери за неоснователни.
Не на последно място, следва да се посочи, че твърденията на прокуратурата за допуснати съществени процесуални нарушения са по отношение на постановена от въззивния съд оправдателна присъда, като искането което се прави е само за връщане на делото за ново разглеждане във връзка с тяхното отстраняване. Така направено искането е принципно допустимо, но дори и при наличието на допуснати нарушения, когато е постановена оправдателна присъда с протеста е необходимо да се направи и изрично искане за осъждане на подсъдимия. Противното би ограничило правомощията на въззивния съд само до отстраняването на процесуалното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.355, ал.3 от НПК , съдът на който делото е върнато за ново разглеждане, може да осъди оправдан подсъдим/какъвто е настоящият случай/, ако присъдата е била отменена по протест на прокурора, жалба на частния тъжител или частния обвинител, поради искане за осъждане, каквото в настоящият случай не се прави. Законодателят не прави изключение във връзка с вида и характера на процесуалните нарушения, които биха обусловили връщане на делото за ново разглеждане.
Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция, намира, че атакуваната въззивна присъда на ОС-Хасково следва да бъде оставена в сила.
Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 29 от 09.07.2013г., постановена по внохд № 158/13г. по описа на Окръжен съд-Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.


Председател:


Членове: