4 Р Е Ш Е Н И Е № 40 София, 02.08.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр. дело № 1455/2010 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 920 от 12.10.2011г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Н. С. Я., К. Г. Я., Б. М. Р., С. П. Т., М. И. Я., И. Д. И., Н. В. И., И. Д. Д., Т. И. Д., Г. А. К., А. Л. Т., чрез адв. И. Ц. на въззивно решение № 294 от 20.10.2009 г. по гр.д. №768/09 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 30 по гр.д. № 97/2008 год. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението на имот с площ от 4433 кв.м., представляващ част от имот с пл. №...., кв..... по плана на [населено място], целият с площ от..... кв.м., която част попада в У. X. „П.”, кв.... по невлязъл в сила регулационен план на [населено място], предявен от касаторите срещу [фирма]. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В отговора си по касационната жалба [фирма] взема становище за неоснователност на същата. С цитираното по-горе определение № 920 от 12.10.2011г. касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото въпрос: дали липсата на национализираните заедно с терена сгради и построяването на нови е основание да се изключи приложението на чл.2 ал.3 ЗВСОНИ. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено, че касаторите-ищци не са доказали по безспорен начин, че са наследници на акционери в [фирма], [населено място]. Въз основа на събраните по делото съдебно-техническа експертиза и гласни доказателства, е приел, че след национализацията на посоченото акционерно дружество, съществуващите в процесния имот сгради са били разрушени и са били построени нови, които са били закупени от ответния търговец. Съобразно това е обосновал извод, че по делото не може безспорно да се установи обема на собствеността на дружеството, по отношение на която да се приложи разпоредбата на чл.2 от ЗВСОНИ. По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК: Обжалването е допуснато поради наличие на противоречива практика по правния въпрос касаещ предпоставките за реституция по чл.2 ал.3 ЗВСОНИ. В обжалваното въззивно решение е прието, че след като след национализацията на посоченото акционерно дружество, съществуващите в процесния имот сгради са били разрушени и са били построени нови, не може безспорно да се установи обема на собствеността на дружеството, по отношение на която да се приложи разпоредбата на чл.2 от ЗВСОНИ. По поставения материалноправен въпрос, свързан с това дали липсата на национализираните заедно с терена сгради и построяването на нови е основание да се изключи приложението на чл.2 ал.3 ЗВСОНИ, касаторите са представили решение № 1953 от 04.10.2005 год. по гр.д. №.... от 2004 год. на IV г.о. на ВКС, в което се приема, че обстоятелството, че всички останали сгради са били съборени, а на тяхно място са изградени производствени и други сгради, както и че теренът е бил разширен, не би довело до изключване на предпоставките по чл. 2 ал.3 от ЗВСОНИ, щом имотът се намира в собственост на държавата, общините, обществени организации или на техни фирми и да съществува реално до размерите, в които е бил отчужден. Според настоящия съдебен състав правилна е практиката, обективирана в атакуваното въззивно решение.съображенията за това са следните : При предявена ревандикационна претенция, основаваща се на настъпила реституция по силата на закона, съдът следва да установи дали са налице материалните предпоставки на Закона за възстановяване на правото на собственост върху одържавени недвижими имоти/ЗВСОНИ/, а именно: имотът да е одържавен по някои от актовете, визирани в чл.1 и чл.2 от ЗВСОНИ, при влизането му в сила имотът да е собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми или еднолични дружества по чл.61 от ТЗ, да съществува реално до размерите, в които е отчужден . При твърдение, че въззивниците са наследници на бивши акционери, следва да се установи още, че съответното дружество е било собственик на одържавения имот, както и че те са техни правноприемници. Когато е одържавен застроен недвижим имот и след национализацията сградите са изцяло разрушени и е осъществено ново строителство, то новото застрояване е пречка за реституция, тъй като имотът, съществувал преди застрояването, вече реално не е същият и е налице пречка за възстановяването му по смисъла на реституционния закон. В тази хипотеза теренът вече има обслужващ характер спрямо новото строителство Касационните оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК са неоснователни по следните съображения : Касаторите ищци се легитимират като собственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство от лица-бивши акционери в национализирано дружество , и настъпила реституция по силата на закона – чл.2 ал.3 ЗВСОНИ. За да се уважи предявената от тях ревандикационна претенция, последните следва да установят по несъмнен начин и трите кумулативни предпоставки на иска. В конкретния случай ищците не са установили наличието на първата кумулативна предпоставка. В контекста и на изложеното по-горе в решението, във връзка с поставения правен въпрос, не може да се възстанови правото на собственост, тъй като след одържавяването е извършено цялостно разрушаване на старите сгради и застрояване на нови, като новите сгради имат главно, а теренът - несамостоятелно и обслужващо значение. По тези причини, имотът съществувал преди одържавяването, вече реално не е същият и е налице пречка за възстановяването му по смисъла на реституционния закон. Безспорно не е налице първата кумулативна предпоставка за уважаване на ревандикационната претенция, поради което и това е достатъчно за обосноваване извод за неоснователност на същата. Решението на въззивния съд е правилно и обосновано и не страда от пороците, визирани в жалбата. Постановено е при правилно приложение на материалния закон.При разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт не са допуснати процесуални решения. Изводите са обосновани и правилни, направени след прецизен и цялостен анализ на всички доказателства, релевантни за спора. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 293, ал. 1 ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 294 от 20.10.2009 г. по гр.д. №768/09 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: