4 Р Е Ш Е Н И Е № 128 С., 16.06.2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова с участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 923 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.48 във вр. с чл.47, т.2, т.3,т.4 и т.6 ЗМТА, образувано по предявен от П. Г. К. иск за отмяна на арбитражно решение № 1033 от 05.12.2016г. по арбитражно дело № 1033/2011г. на арбитър Б. Г. /постановено след отмяна от ВКС на предходно арбитражно решение по същото дело/ с което П. К. е осъден в условия на солидарност да заплати на [фирма] сумата 8 963лв. - неизплатено задължение по договор за револвидарщ заем и разноски за арбитражното производство. По подробно изложени в исковата молба /изпратена по пощата на 15.03.2017г./ съображения ищецът иска отмяната на арбитражното решение. Поддържа, че е уведомен за постановяването му на 15 декември 2016г., но не е бил призован за разглеждане на делото, поради което е налице основанието за отмяна по чл.47,т.4 ЗМТА. Кумулативно излага съображения, че то е постановено при липса на компетентност на едноличния арбитър и при липса на писмено арбитражно споразумение /чл.47,т.2 ЗМТА/, противоречи на обществения ред на Република България /чл.47,т.3 ЗМТА/, постановено е в арбитражна процедура, която противоречи на повелителни разпоредби на ЗМТА/чл.47,т.6 ЗМТА/. В открито съдебно заседание пълномощникът на страната поддържа молбата за отмяна като счита, че следва да бъдат съобразени и измененията на чл.47 ЗМТА и чл.19 ГПК, приети ДВ бр.8/2017г. Ответникът [фирма] не е взел становище. Ответникът С. М. А. /солидарно осъденият с ищеца ответник в арбитражното производство/ не оспорва основателността на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. приема, че молбата за отмяна е депозирана в преклузивния срок: Становището на ищеца е, че не може да удостовери датата на получаване на арбитражното решение, тъй като то му е било изпратено по пощата. Направил е искане датата на връчване да бъде установена от книжата по арбитражното дело. То е приложено в изпратено от арбитъра копие, но не съдържа документи, удостоверяващи връчването на арбитражното решение на ищеца. Същевременно ответната страна не е възразила, съотв. не е представила доказателства, опровергаващи твърдението на ищеца за момента на уведомяването му за постановеното арбитражно решение. По тези съображения, следва да се приеме, че преклузивният срок е спазен и произнасянето по иска по чл.48,ал.1 ГПК е допустимо. Преди обсъждане дали са налице основанията за отмяна, на които ищецът се позовава, ВКС следва да се произнесе дали арбитражното решение е валидно и тази преценка е дължима служебно. Като съобрази, че предмет на молбата за отмяна е арбитражно решение, с което е разрешен потребителски спор по смисъла на пар.13,ал.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /спор за дължими от ищцеца суми по договор за потребителски кредит/ настоящият състав счита, че постановеното арбитражно решение е нищожно и следва този порок на решението да бъде прогласен без да се обсъждат наведените основания за отмяната му. Съображенията са следните: По силата на пар.6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/24.01.2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните по смисъла на пар.13,ал.1 ДР на З. е потребител, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19,ал.1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47,ал.2 ЗМТА /пар.8, т.5 ЗИД на ГПК ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. В производството по чл.48,ал.1 ЗМТА въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен, следователно разрешаването му следва да е основано на действащата нормативна уредба, която посредством редакциите на чл.19,ал.1 ГПК и чл.47,ал.2 ЗМТА изрично регламентира забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж и прогласява нищожността на поставените по тях арбитражни решения. С влизане в сила на ЗИД на ГПК ДВ бр.8/2017г. и съгласно пар.6,ал.2 ПЗР, производствата по неарбитрируеми - потребителски спорове се прекратяват и по тях не може да бъде постановено арбитражно решение. Това правило следва да бъде приложено симетрично и по отношение на онези арбитражни решения по аналогични спорове, които са предмет на иск за отмяна /иск, който е бил предявен в преклузивния срок по чл.48,ал.1 ЗМТА съобразно датата на получаване - узнаване на решението от молителя, респ. в срока по изр.второ/, по което ВКС не се е произнесъл. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст.дело № 15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното производство в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора /чл.19,ал.1 ГПК във вр. с пар.6,ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК -ДВ бр.8/2017г./. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение, ще следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем - потребителски спор, тъй като, след като констатира нищожността на такова решение, ВКС не би могъл нито да го отмени, нито респективно да остави молбата за отмяна без уважение. Пореден аргумент за смисъла на дължимото от ВКС произнасяне може да бъде изведен от разпоредбата на новата ал.5 на чл.405 ГПК /приета ДВ бр.8/2017г./. По изложените съображения следва да бъде обявена нищожността в настоящата втора фаза от защитата в арбитражното производство, арбитражно решение № 1033 от 05.12.2016г. по арб.дело № 1033/2011г. на арбитър Б. Г.. Не следва да бъдат обсъждани наведените от ищеца основания за отмяна. Ответникът следва да заплати поисканите и доказани разноски по представен списък по чл.80 ГПК: на ищеца сумата 2 806.52лв., включваща заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат и на ответника С. А. сумата 1 200лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Прогласява за нищожно арбитражно решение № 1033 от 05.12.2016г. по арб.дело № 1033/2011г. на арбитър Б. Г.. Осъжда [фирма] да заплати на П. Г. К. сумата 2 806.52лв., а на С. М. А. сумата 1 200лв. разноски за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: