2 Р Е Ш Е Н И Е №.36 гр. София, 24.03.2014 В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 18 март, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2366/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр.Б. срещу решение №1399/ 28.02.2013 г. по в.гр.д. № 12 871/12 на Софийски градски съд , с което е потвърдено първоинстанционното решение от 11.05.2012 г. на СРС по гр.д. №13 334/2011 г., в частта, с което е отхвърлен искът на касатора предявен по чл.422 ГПК срещу [фирма]- [населено място] за признаване дължимостта на сумата от 14 144,80 лева на основание чл.266 ЗЗД, 4 684,26 лева-лихва по чл.86 ЗЗД за периода 26.09.2007 г. – 16.02.2010 г., както и в съответната част за разноските. Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се основава на това, че издадената за сумата от 100 000 лева-стойност на изграждане на вентилационна и климатична инсталации фактура №17/31.01.2007 г./ 120 000 лева-с ДДС/ няма отношение към търсеното вземане по договор за изработка сключен между страните на 26.03.2007 г., нито се установява изпълнената работа по нея да е била приета, въпреки доказателствата за частично плащане на сумите по същата фактура от ответника на ищеца, съдържанието на анексите към него и свидетелските показания пред първата инстанция. С определение, постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.2 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по предмета на спора, доколкото въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС: ТР №1/04.01.2001 г на ОСГК и №205/30.12.2005 г. по т.д. № 654/2010 на ІІ т.о. , постановено по реда на чл.290 ГПК. Настоящият състав на ВКС , съобразно своите правомощия по чл.293 ал.2 ГПК счита, че касационната жалба е основателна: По делото е установено, че между страните по спора на 26.03.2007 г. е сключен договор за монтаж на вентилация и климатизация в обект : Жилищна сграда с апартаменти в Л. , по силата на който ответникът [фирма] като възложител/ в договора инвеститор/ се е задължил да заплати авансово на ищеца като изпълнител в 3- дневен срок от подписване на договора сумата от 33 954,60 лева без ДДС като 30 % от общата стойност на възнаграждението, дължимо по договора, а останалата част от него, според условията в т.5 . Издадена е и фактура №17/ 31.01.2007 г. за цялата сума на договореното възнаграждение в размер на 120 000 лева с начислен ДДС, която още през м. януари 2007 г.е включена в дневника за продажби и данъчният кредит по нея е ползван от страна на ответното дружество- възложител, което се установява от констатациите в заключението на ССЕ. От показанията на разпитаните свидетели се установява изпълнение на извършените дейности по монтаж на вентилация и климатизация в обект жилищна сграда с апартаменти в Л.. Извършени са пет плащания от възложителя по издадената ф-ра №17/31.01.2007 г. до размера на сумата от 105 855,20 лева. С оглед тези факти следва да се приеме, че е налице сключен договор за изработка между страните с процесния предмет. От страна на ищеца е налице изпълнение на договорената работа. Приемането й от страна на възложителя следва да се приеме, че е осъществено с получаването от него /с входящ № 449/26.06.2007 г. / на акт обр.19 от 26.06.2007 г. и непротивопоставянето от негова страна веднага след узнаването , т.е. при условията на чл.301 ТЗ /така: Р №154/30.09.2013 по т.д. № 1263/2011 на ВКС, Второ т.о. и и Р №118/05.07.2011 по т.д. №491/2010 на Второ т.о. на ВКС/ С оглед изложеното обжалваното решение се явява необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила-чл.236 ал. ГПК –необсъждане на всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по предмета на спора и при нарушение на материалноправната норма в разпоредбата на чл. 266 ал.1 ЗЗД и несъобразяването с тази в чл.301 ТЗ, поради което подлежи на касиране,съгласно чл.281 т.3 ГПК. Вместо него ВКС следва да постанови друго, с което искът на касаторът по чл. 266 ал.1 ЗЗД да се уважи до размер от 14 144,80 лева- дължима разлика от пълната стойност на сумата по ф-ра № 17 от 31.01.2007 г. и платената част по същата фактура. Върху тази сума се дължи и лихва-обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, считано от падежа на вземането за горната сума, което съгласно уговорката в т. 5 от договора е не по-късно от пет дни от подписването на протокола за приемането на работата. Размерът е определен в заключението на ССЕ за периода 26.09.2007 г. до 23.02.2010 г- датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК на сумата от 4 718,02 лева, но следва да се уважи само до размера на исковата претенция по чл.86 ЗЗД-4 684,26 лева. По отношение на разноските: В полза на ищеца-касатор следва да се присъдят само разноските пред ВКС в общ размер на 419 лева-общо: внесена държавна такса по сметка на ВКС, доколкото искането за присъждане на разноски в касационната жалба се ограничава само до тях и не се представя списък по чл.80 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1399/ 28.02.2013 г. по в.гр.д. № 12 871/12 на Софийски градски съд в обжалваната част и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на [фирма]-гр.Б. предявен по чл.422 ГПК срещу [фирма]- [населено място], че ответникът дължи на ищеца сумата от 14 144,80 лева на основание чл.266 ал.1ЗЗД- неплатена част от възнаграждение по договор за изработка сключен на 26.03.2007 г. и 4 684,26 лева- лихва по чл.86 ЗЗД за периода: 26.09.2007 г. – 16.02.2010 г.. ОСЪЖДА [фирма]- [населено място] да заплати на [фирма]-гр.Б. разноските пред ВКС в общ размер на 419 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.