3 Р Е Ш Е Н И Е № 19 София, 28.02.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Даниела Цветкова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 656/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 847 от 30.10. 2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 319 от 2.07. 2012 г., постановено по гр.д.№ 484/ 2012 г. на окръжен съд П. по въпроса за разграничението между уточнението и изменението или предявяването на нов иск. С обжалваното решение възивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд и прекратил производството по предявения ревандикационен иск по съображения, че с направено уточнение ищцата всъщност е предявила нов иск за обект, който не е включен в исковата молба и това е довело до произнасянето по непредявен иск. В касационната жалба, подадена от ищцата С. Ч. Ч., се поддържа, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за решаването му по същество. Ответникът А. Д. Б. оспорва жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното по реда на чл.290 ГПК: В първоначалната искова молба ищцата е поддържала, че е собственик на сграда, която е описала като масивна стопанска сграда с площ 28 кв.м., намираща се в южната част на имот пл.№ 1261. С оглед заключението на вещото лице и представената скица ищцата е уточнила, че предмет на иска са гараж № 2 и постройка до него с обща площ 37, 20 кв.м., също в южната част на имота. В т.9 от ТР № 1 от 4.0.2001 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че при изменение на иска, изразяващо се в промяна на петитума, ищецът заявява ново искане вместо или наред с първоначалното. Ако това изменение се изразява в промяна на размера на заявения петитум /намаление или увеличение/, или на вида, а не на предмета на търсената защита, всъщност не е налице промяна на претендираното спорно право, което се запазва като предмет на делото. Съобразени с оглед предмета на ревандикационния иск по конкретното дело, тези указания водят до извода, че ищцата не е предявила нов иск / за обект, който не е включен в първоначалния иск/ , а е допълнила описанието на претендирания имот с нови характеристики, включително и това, че се касае не за една сграда, а за гараж и долепена до него стопанска сграда, както и че общата им площ не е 28 кв.м., а 37, 20 кв.м. Останал е непроменен най-съществения в случая белег, а именно, че тези обекти се намират в южната част на имот пл.№ 1261. Направеното уточнение на иска не е затруднило защитата на ответника, тъй като по време на първоинстанцинното производство за страните е съществувала яснота относно предмета на спора и събраните по делото доказателства и доводите и възраженията им са свързани именно с така определения предмет на спорното право, по който е развил съображения и районният съд в решението си. Съгласно практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, ако съществува неяснота относно точната индивидуализация на имота и предмета на търсената защита, съдът следва да даде възможност на страната да направи допълнителна индивидуализация или да уточни твърденията си- р.№ 165 от 9.04.2012 г. по гр.д.№ 533/ 2010 г.,І г.о. В случая след направеното уточнение не е съществувала такава неяснота, поради което и районният съд не е предприел други действия по индивидуализация на имота. Следва да се посочи, че е допустимо индивидуализацията на имота да се определи и чрез скица от вещо лице в хода на разглеждане на делото- р.№ 254 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4/2009 г., I г. о., както е станало и в настоящия случай, като ищецът е уточнил претендираните обекти съобразно скицата на в.л.В. от 14.10.2011 г. относно наличните постройки на допълващото застрояване в имот пл.№ 1261 в кв.89 по плана на [населено място]. Съгласно р. № 254 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4/2009 г., I г. о., което се позовава на т.9 от ТР № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС, не са допустими тези форми на изменение на иска, които съчетават предявяване на нов иск чрез замяна или прибавяне на ново основание, петитум или страна. Когато ищецът направи уточнение на иска като опише по-подробно претендирания имот- в случая, че същият се състои от две, а не от едно помещение- съответно гараж и стопанска постройка, но с обща покривна плоча, следва да се приеме, че не е въведен нов предмет на спора и районният съд не се е произнесъл по непредявен иск, за да води това до недопустимост на решението му. Постановеното в противния смисъл решение на въззивния съд противоречи на посочената съдебна практика, което е основание за отмяната му, като делото следва се върне на същия съд за разглеждане на спора по същество.. Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 319 от 2.07. 2012 г., постановено по гр.д.№ 484/ 2012 г. на окръжен съд П. и връща делото на същия съд за ново разглеждане по съществото на спора. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: