4 Р Е Ш Е Н И Е № 226 София,28.12.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1012/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 974 от 15.06.2011 г. по т. д. № 567/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-5 състав решение от 30.08.2010 г. по т. д. № 157/2009 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от „О. П. С. Л.”, Испания иск с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване на [фирма], [населено място]. К. поддържа неправилност на обжалваното решение на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за наличие на „важни причини” по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ, налагащи прекратяването му, като твърди, че същият е резултат от неправилната преценка на събраните доказателства и от допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно разпределението на доказателствената тежест в процеса по отношение на значимите за делото факти и обстоятелства, както и относно доказателствената стойност на обясненията, дадени от управителите на ищцовото дружество по реда на чл. 176 ГПК. С определение № 498 от 28.06.2012 г. по настоящото дело касационното обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси, свързани с приложението на 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК и на чл. 175-177 ГПК. Ответникът по касация – „О. П. С. Л.”, Испания – оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения, подробно развити в писмени бележки от 28.12.2012 г., поддържани и в съдебно заседание. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е постановено прекратяване на [фирма], [населено място] по реда на чл. 155, т. 1 ТЗ, въззивният съд, като се е позовал на задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 159 от 15.12.2009 г. по т. д. № 389/2009 г. на І т. о. и решение № 21 от 02.03.2010 г. по т. д. № 417/2009 г. на І т. о., е приел, че релевантни в случая за преценката относно понятието „важни причини” по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ са два факта – липсата на доказателства, че за периода след м. юни 2007 г. ответникът по иска е осъществявал търговска дейност и настъпилото явно неразбирателство в отношенията между съдружниците, които, с оглед предвидения в дружествения договор кворум от 2/3 от капитала, обуславят невъзможност на Общото събрание да функционира. Решаващият състав е преценил, че ответното по иска дружество, чиято е доказателствената тежест да установи сключването на сделки след м. юни 2007 г., не е доказало поддържаното във възраженията си твърдение, че е възможно да работи и без да е необходим консенсус на съдружниците. Поради това е прието за доказано бездействие на дружеството през продължителен период от време като безспорна причина, обуславяща прекратяването му. Фактът за настъпил сериозен разрив в отношенията между съдружниците в [фирма] е приет за установен от обясненията на лицата Р. Бустус С. и В. Д. П. – управители и представляващи ищцовото дружество, възприети от въззивния съд като показания на „свидетели”. С оглед на тях и доколкото ответникът не е противопоставил доказателства, опровергаващи аргументите за влошени отношения, решаващият състав е счел за доказана тезата на ищеца за липса на съгласие в действията на съдружниците. Обжалваното решение е неправилно. При постановяването му е допуснатото нарушение на процесуалния закон и по-конкретно на нормите, установяващи задълженията на съда във връзка с доклада по делото и даване на указания на страните, подробно разяснени и в задължителната практика на Върховен касационен съд по реда на чл. 290 ГПК, обективирана не само в представеното от ищеца решение № 886 от 13.12.2010 г. по гр. д. № 1553/2009 г. на І г. о., но и в множество други актове / напр. решение № 135 от 20.12.2010 г. по т. д. № 13 от 2010 г. на І т. о.; решение № 110 от 17.08.2011 г. по т. д. № 597/2010 г. на ІІ т. о.; решение № 429 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1151/2009 г. на І г. о./. Решаващият състав се е отклонил от приетите в практиката разрешения за това, че в доклада по делото първоинстанционният съд трябва да посочи съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения и че е длъжен да укаже на страната необходимостта да представи доказателства относно тези обстоятелства. Видно от протокола от съдебно заседание на 09.02.2010 г., докладът по делото изобщо не съдържа указания до страните за това, кои факти подлежат на установяване и как се разпределя доказателствената тежест между тях. При така допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение направеният от въззивния съд извод за недоказаност на възраженията на ответника срещу предявения иск е неправилен. Отделно от това, Софийски апелативен съд е допуснал и друго нарушение на съдопроизводствените правила, което е от съществено значение за фактическите и правни изводи по предмета на спора. Решаващият състав е приел за доказан фактът на настъпило явно неразбирателство между съдружниците в ответното дружество, счетен като важна причина за прекратяването му, само въз основа на обясненията на двамата управители на ищцовото дружество, дадени по реда на чл. 176 ГПК, неправилно преценявайки същите като свидетелски показания. По своята същност обясненията на страната представляват нейни твърдения, които, с оглед императивната разпоредба на чл. 154, ал. 1 ГПК, подлежат на установяване на общо основание с допустимите за това доказателствени средства. Обясненията на страната биха могли да бъдат доказателствено средство, но само ако съдържат признание на неизгодни за нея факти, какъвто обаче настоящият случай не е. Доколкото изложените от законните представители на ищеца обстоятелства са изцяло в подкрепа на твърденията в исковата молба за поведение на останалите двама съдружници в ответното дружество, препятстващо търговската му дейност, същите не могат да бъдат преценени като признание по смисъла на чл. 175 ГПК и поради това нямат доказателствена стойност относно релевантните за спора факти. Като е приел обратното, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до неправилност на постановеното от него решение. Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваният акт следва да бъде отменен. Поради необходимостта от повтаряне на процесуалните действия по изготвяне на доклад, съответстващ на императивните изисквания на чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК и за предоставяне на възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия, делото следва да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по направените в касационното производство разноски. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 974 от 15.06.2011 г. по т. д. № 567/2010 г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: