Ключови фрази

6


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 104

гр. София, 15.02.2022 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 3188 от 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, подадена чрез адв. К. Й., срещу въззивно решение № 260094/17.03.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 1020/2021 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което като е потвърдено решение № 260289/10.11.2020 г., постановено по гр. дело № 6794/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, са отхвърлени предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД искове по чл.59 ЗЗД срещу Б. С. Г., О. С. Б. и „О.“ ЕООД за солидарно заплащане на сумата от 24 900 лв., от които 23 243,36 лв. – главница и 1656,64 лв. – ДДС (последната предявена частично от 4648,67 лв. ДДС), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване.
В касационната жалба се релевират доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост на въззивното решение – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.
В приложеното към жалбата изложение като общо основание за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните въпроси: 1. „Задължен ли е съдът, включително и въззивният, да постановява решението си въз основа на доказателствата по делото и на закона?“; 2. „Задължен ли е съдът, включително и въззивният, да мотивира своите решения?“; 3. „Необсъждането на доказателствата по делото и на твърденията на страните от съда представлява ли нарушение на задължението му за мотивиране на съдебните актове?“; 4. „Длъжен ли е съдът да осигури на страните възможност и да им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото?“; 5. „Задължен ли е съдът, включително и въззивният, да обсъжда свидетелските показания и да мотивира защо ги цени или не ги цени?“; 6. „Длъжен ли е всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването?“; 7. „Необходимо изискване за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД ли е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или няколко общи факта?“.
Въпросите са поставени във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Твърди се противоречие със следната съдебна практика: т. 2 и 5 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК; т. 7 и 8 от ППВС № 1/1953 г.; т. 1 и 2 от ППВС № 7/1965 г.; т. 1 от ППВС № 2/1967 г.; т. 1 и 2 от ППВС № 1/1985 г.; т. 10 и т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК; т. 3 и 4 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. по т.д. № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК; Тълкувателно решение № 2/2012 г. по т.д. № 2/2011 г. на ВКС, ОСГТК; решение № 157/2011 г. по т.д. № 823/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 65/2019 г. по т.д. № 183/2018 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 137/2019 г. по гр.д. № 3037/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 22/2019 г. по т.д. № 587/2018 г. на ВКС, І т.о.; решение № 77/2019 г. по гр.д. № 2332/2018 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 65/2018 г. по гр.д. № 2589/2017 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 35/2019 г. по гр.д. № 1499/2018 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 288/2018 г. по гр.д. № 59/2017 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 289/2013 г. по гр.д. № 1331/2012 г. на ВКС, ІV г.о. – по първите четири въпроса; с решение № 176/2011 г. по гр.д. № 759/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 131/2013 г. по гр.д. № 1/2013 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 79/2017 г. по гр.д. № 3244/2016 г. на ВКС, ІV г.о. – по петия въпрос; ППВС 1/1979 г.; решение № 122/2021 г. по гр.д. № 3657/2020 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 398/2014 г. по гр.д. № 1933/2013 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответниците по касация не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Производството е образувано по искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „В.и К.“ ЕООД е поддържал в исковата си молба, че през периода от 19.08.1992г. до 23.02.2006г. наследодателят на първите двама ответници бил управител на „В и К“ ЕООД. Същият починал на 27.08.2019г., видно от удостоверение за наследници, приложено като писмено доказателство по настоящата искова молба. В това му качество и в посочения период сключвал множество договори с различни търговски дружества, предимно с предмет на договорите различни видове строително-монтажни дейности, свързани с ремонти, поддръжка и подмяна на съоръжения и части от съоръжения - собственост и ползвани от регионалния водоснабдителен оператор „В и К“ ЕООД - [населено място].
След освобождаването на С. Б. от поста управител, с оглед на възникнали спорове и неуредени граждански отношения между дружеството-ищец и търговските дружества - контрагенти, се установило, че за голяма част от ремонтните работи, извършвани от специализираната бригада по ремонтни дейности на „В и К“ ЕООД било плащано без правно основание на търговски дружества, на основание, сключени от страна на С. Б., фиктивни договори по ЗОП с предмет, дублиращ действително извършените от бригадата на дружеството-ищец ремонти.
По-късно по този повод срещу С. Б. било образувано наказателно производство, приключило с внасяне на обвинителен акт с обвинение срещу него за извършено престъпление по чл.203, ал.1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26 от НК за присвояване на 1 234 086,35 лева, чрез сключване на 20 договора с различни търговски дружества, чието реално изпълнение било извършвано от собствени на дружеството-ищец служители, техника и материали.
По това наказателно производство било образувано н.о.х.д. № 372/2014г. по описа на Окръжен съд - [населено място], продължило до 18.05.2018г., когато с Решение № 139/18.05.2018г. Апелативен съд - [населено място] по в.н.ч.д № 238/2018г. потвърдило Определение № 112/22.02.2018г. по посоченото н.о.х.д № 372/2014г. на Окръжен съд - [населено място], с което на основание чл.289, ал.1 вр. с чл.24, ал.1, т.5 от НПК /състояние на невменяемост поради тежко здравословно състояние, водещо до невъзможност за участие в съдопроизводствени дейности/ прекратил наказателното производство спрямо подсъдимия Б..
По посоченото н.о.х.д № 372/2014г. дружеството - ищец предявило граждански иск, приет за съвместно разглеждане през м.06.2014г. В същото това производство били събрани доказателства, удостоверяващи изпълнение на обектите - предмет на отделните договори, от работници на „В и К“ ЕООД , а не от работници на контрагентите по тези формални договори, на които впоследствие било извършвано плащане. Сред тези договори бил и Договор № ОП- 37 от 16.06.2005г., сключен между ищеца и ответника „О.“ ООД, за обект „Ремонт на външен водопровод [населено място]“ на стойност 23 243,36 лева данъчна основа и 4648,67 лева ДДС.
В наказателното дело се съдържали доказателства, че със знанието и съгласието на наследодателя на първия ответник - бившия управител на „В и К“ ЕООД, били платени главница от 23 243,36 лева и ДДС в размер на 4 648,67 лева за фиктивно извършените от втория ответник СМР по посочения Договор от 16.06.2005г., въпреки, че реалното изпълнение на договорените СМР било извършено от ремонтна бригада на „В и К“ . Така на практика ответното дружество се обогатило с посочената сума за сметка на „В и К” ЕООД, което пък обедняло с тази сума, без да имало правно основание за това. Тъй като към настоящия момент липсвала възможност от защита на дружеството ищец от това обедняване чрез друг иск, за него бил налице интерес и необходимост да претендира за присъждане в полза на дружеството на тази сума на основание чл.59 от ЗЗД, която следвало да бъде възстановена от солидарно отговорните ответници - наследниците на бившия управител на „В и К“ , като извършител на неправомерното разпореждане с посочената сума и обогатилият се неправомерно получател на сумата - „О.“ ЕООД гр.
Въз основа на изложеното ищецът е формулирал петитум да се осъдят ответниците Б. С., О. С. чрез своята майка и законна представителка Ж. Й. като наследници на С. Б. и „О.“ ЕООД, като солидарни длъжници, да възстановят на „В и К” ЕООД сумата от 24 900 лева, с която са се обогатили без правно основание по посочените по-горе причини и с която дружеството им обедняло.
Ответниците са поддържали, че искът е недопустим.
И двете съдебни инстанции са приели, че са сезирани с иск по чл.59 ЗЗД
Въззивният съд е посочил, че в разпоредбата на чл.59 от ЗЗД е установено задължение за всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, да върне онова, с което се е обогатил, до размер на обедняването; че задължението по чл.59 от ЗЗД произтича от основния принцип на гражданското право за недопустимост на неоснователното обогатяване за чужда сметка, като правото на обеднелия по чл.59 от ЗЗД да получи това, с което друг се е обогатил за негова сметка без основание, е субсидиарно и възниква само тогава, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити – чл.59, ал.2 от ЗЗД; че фактическият състав, от който възниква право на вземане за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, включва следните кумулативни елементи : 1/ Обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2/ Обедняване на едно лице, свързано с обогатяването на друго лице; 3/ Липса на основание за обогатяването. Счел е, че от събраните писмени и гласни доказателства по делото не се установяват твърденията в исковата молба за липса на основание за получаване на процесната сума от ответното дружество , като същевременно е безспорно установено, че процесната сума от 24 900 лева е получена от това дружество въз основа на договор № ОП-37/16.06.2005г., оферта от 14.06.2005г., количествено – стойностна сметка, фактура № 36/22.08.2005г., протокол/акт обр.19 от 04.07.2005г. за установяване извършването на СМР. С оглед на това намерил, че искът се явява неоснователен и недоказан.
Съобразно разрешенията по спорни въпроси на касационното обжалване, дадени с ТР№1/19.02.2010г., преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд се произнася дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касаторите основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 от ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. С оглед възприетото и с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009 г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 от ГПК съдът констатира пороци, обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК с оглед вероятността въззивното решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба – наличие на противоречие между фактическите твърдения за противоправно поведение на наследодателя на ответниците – физически лица, от което са произтекли вреди, и заявения петитум за осъждането им да заплатят исковата сума, с която неоснователно са се обогатили за сметка обедняването на ищеца, както и като постановено при евентуална липса на правен интерес с оглед предявения в наказателното производство граждански иск.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260094/17.03.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 1020/2021 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 502лв., както и, че при неизпълнение в срок жалбата ще бъде върната.
След изтичане срока за изпълнение на указанията при внесена държавна такса делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, а при неизпълнение – да се докладва на докладчика.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: