Р Е Ш Е Н И Е № 99 София, 20 юли 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. дванадесети март ………........... 2015 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Антоанета Данова .............................. при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Кирил Иванов ................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................ НОХД № .. 149 .. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане от осъдения С. С. за възобновяване на ВНОХД № 1111/14 год. на Пловдивския окръжен съд, отмяна на постановеното по същото решение № 299 от 28.11.14 год., с което е потвърдена присъда № 103 от 17.03.14 г., постановена по НОХД № 7472/12 год. по описа на Пловдивския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се иска изменяване на решението с намаляване на наложеното на С. наказание лишаване от свобода и приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Посочено е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. С присъдата е ангажирана наказателната отговорност на С. по чл. 210, ал. 1, т. 1 НК. Искането се поддържа в съдебно заседание на посочените в него основание и доводи. Прокурорът счита, че не са налице основания за възобновяване на делото. Пледира искането да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилото искане, сочените с него основания и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: С цитираната присъда С. е признат за виновен в това, че в периода м. април 2008 г. до м. октомври 2009 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е поддържал заблуждение у С. Р., че ще повлияе върху изхода на делата, образувани в ОС – гр. Стара Загора, по които е бил в качеството на обвиняем и граждански ответник, като му е причинил имотна вреда в размер на 8 000.00 лв., като се представил за длъжностно лице – съдия в ОС – гр. Стара Загора, поради което и на осн. чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода. Признат е за виновен и в това, че в периода м. октомври 2010 до м. март 2011 год. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Т. Р., че ще повлияе върху съдебен акт на състав на ВКС и му причинил имотна вреда в размер на 2 500.00 лв. и в същия период в [населено място] със същата цел възбудил и поддържал заблуждение у В. Р., че ще уреди търговските му отношения с ДП „Строителство и възстановяване” и му причинил имотна вреда в размер на 5 000.00 лв., като се е представил за длъжностно лице – съдия от ОС – Стара Загора, поради което и на осн. чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 НК е осъден на ТРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода. Съдът на осн. чл. 23, ал. 1 НК му е наложил общо наказание в размер на ТРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода, търпими в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Осъдил е С. да заплати на гражданските ищци С. Р. 8 000.00 лв., на Т. Р. 2 500.00 лв. и на В. Р. 5 000.00 лв., представляващи обезщетение за причинени от престъпленията имуществени вреди, ведно със законната лихва. Произнесъл се е по веществените доказателства и разноските, направени по делото. С въззивното решение присъдата е потвърдена. Според искането решението на въззивния съд е лишено от конкретни мотиви, поради липсата на отговор по решаващите доводи за неправилна оценка на доказателствата и допуснатите съществени процесуални нарушения. Настоящата инстанция не споделя посоченото. Съдилищата по фактите задълбочено са обсъдили доказателствения материал, като в достатъчна степен са отговорили на всички относими за решаване на делото по същество доводи от страна на подсъдимия и неговата защита. Преценили са противоречията в събраните по делото доказателства и са изложили мотиви защо дават вяра на една част от тях, а друга – са игнорирали. Отговорили са на защитата по доводите за противоречия в свидетелските показания, които, обаче, са възприели като несъществени за решаването на въпроса по отговорността на С., относно време, място и начин на осъществяване на елементите от състава на престъплението. Не са допуснали съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК. Въззивната инстанция изцяло е реализирала задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК. Защитата сочи като съществено процесуално нарушение липсата по делото на постановление за възлагане на отделни следствени действия на разследващя полицай С. С., разпитал свидетеля Т. К. три пъти, включително и пред съдия. По този начин са компрометирани протоколите за разпит като доказателствено средство по досъдебното производство, ценени от съдилищата по фактите като годни. ВКС счита, че не е допуснато процесуално нарушение. Видно от приложените по делото протоколи С. С. е разследващ полицай. Съгласно чл. 194, ал. 3 от НПК законово изискване за възлагане извършването на действия по разследването от разследващ полицай на разследващ полицай не е предвидено. Такова възлагане се изисква единствено спрямо полицейските органи в МВР. Не е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 223, ал. 2 (погрешно е посочен чл. 222, ал. 2) от НПК. Същата задължава органа на досъдебното производство при разпит на свидетел пред съдия да осигури възможност на обвиняемия и неговия защитник да участват при провеждането му. Видно от материалите по делото на 07.09.11 г. С. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1 НК спрямо свидетеля В. Р. (ДП, т. 1, л. 3). В качеството на пострадал свид. Т. Р. е разпитан пред съдия на 29.09.11 г. (ДП, т. 1, л. 14 г.). С. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1 НК за първи път спрямо свид. Р. на 14.04.12 г., т.е. към 29.09.11 год. С. не е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършена измама спрямо Р., поради което разследващите не са имали задължение да осигурят нему и защитата му възможност да присъстват на разпита. Възразява се, че разследващите не са спазили срока по чл. 227, ал. 3 НПК (призовката за предявяването, насрочено за 24.04.12 г., не е връчена не по-късно от три дни преди процесуалното действие). Посоченото не може да се приеме за съществено процесуално нарушение. Видно от протокола за предявяване на разследването (ДП, т. 1, л. 161) за процесуалното действие на посочената дата са се явили обвиняемия С. и неговия защитник адв. Ст. С., които са заявили, че са се запознали с материалите по делото и нямат нови искания. След тази дата и разпита на двама свидетели разследването е предявено по същия начин и на 24.07.12 год. (ДП, т. 1, л. 165), при което С. и защитата му също не са имали възражения. При двете предявявания от страна на С. и защитата му не е направено възражение, че не са имали време да се запознаят с материалите по делото или са били неподготвени за извършените процесуални действия. Обстоятелството, че не са приложени по делото призовки и не е спазен евентуално тридневния срок по чл. 227, ал. 3 НПК не се отразило на процесуалните права на обвиняемия. В искането се твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че внесеният обвинителен акт напълно отговаря на изискванията на процесуалния закон, като фактите и обстоятелствата, описани в обстоятелствената му част, напълно кореспондират с приетото за установено в диспозитива. Акцентира се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено при разговорите си с пострадалите Р. и Р. осъденият да се представял за съдия. Въпреки това, С. е обвинен за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1 от НК. Твърдението не отговаря на съдържанието на обвинителния акт. В последния изрично е отразено (л. 4 и л. 5) „…Двамата знаели, че обвиняемият работи в съда в Ст. Загора. На техни срещи С. им бил казал, че е много влиятелен и работи по тежки специализирани наказателни дела и може да им помогне техните проблеми да бъдат решени.”. На базата на тези твърдения в по-късен момент Р. започнал да търси „съдия С.” (л. 5). Посоченото води до извод, че обвинителният акт отговаря на изискванията на закона. С. е имал пълната възможност да разбере на базата на какви факти обвинението е изградило правния си извод за квалифициращото обстоятелство по чл. 210, ал. 1, т. 1 от НК – деецът се е представил за длъжностно лице. Във връзка с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК следва да се отрази, че с присъдата С. е оправдан пред Р. да се е представял за длъжностно лице – съдия от Окръжен съд – [населено място], което е доказателство за правилно организирана защита. (Доколко този диспозитив на присъдата е законосъобразен във връзка с повдигнатото обвинение за извършена измама при условията на чл. 26, ал. 1 НК спрямо двамата пострадали, не е предмет на настоящото дело.) Като съществено процесуално нарушение с искането е въведено, че в мотивите на първоинстанционния акт е посочено, че С. е осъден да заплати на Р. 8 000.00 лв. неимуществени вреди, а в присъдата тази сума е записана като имуществени такива, което не е констатирано от въззивния съд. Такова противоречие не се констатира в мотивите (л. 27). Като съществено нарушение на правото на защита на С. се сочи, че първата инстанция е отхвърлила доказателствено искане за разпит на Ш. Р. и изискване на медицинска справка за нейно заболяване. Доколко това искане е било относимо към законосъобразното решаване на делото от районния съд не е въпрос, който касае настоящото производство. Следва единствено да се посочи, че пред втората инстанция, която е такава и по фактите, от осъдения и неговия защитник не са направени доказателствени искания, поради което не е допуснато съществено процесуално нарушение. На следващо място (т. 5 и т. 8 от искането) пред настоящия съд се навеждат доводи касаещи необоснованост и допуснати технически грешки. Необосноваността не е касационно основание, поради което ВКС не дължи отговор на доводите, а посочените технически грешки в никакъв смисъл не водят до невъзможност да се преценят разсъжденията на предходните инстанции за правно значимите факти и констатираните противоречия в доказателствения материал, по които контролираните съдилища са взели отношение, приемащи ги за несъществени за решаване на делото. ВКС се сезира и за явна несправедливост на наложените на С. наказания. Такова касационно основание не е реализирано в процеса. Съдилищата са положили усилия да съберат всички значими доказателства за индивидуализиране на наказанията на осъдения, като те са определени под предвидения в закона среден размер. Законосъобразно е извършено и групирането им, като не е приложен чл. 24 НК. Преценени са всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, в това число и „изминалия достатъчно дълъг период от извършване на престъпленията до реализиране на наказателната му отговорност”. Съдилищата по фактите не са взели предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство здравословното състояние на С.. В жалбата се сочи експертно решение № 1297/08.06.10 год. (същото е приложено на ДП, т. І, л. 86), което не е отчетено. Видно от същото осъденият не е страдал от тежко заболяване, което да има съществено значение за индивидуализацията на наказанията му. Констатирана е двустранна артроза на коленната става и му е определена 11 % трудова намалена работоспособност със срок на инвалидност три години, изтичаща на 01.06.13 год. Като противопоказни условия са посочени – тежък физически труд и дълго време прав стоеж. След този срок не е издадено ново експертно решение и към ваззивното производство не е представено такова. Приложените към искането медицински документи не могат да бъдат ценени, доколкото настоящата инстанция не може да събира и проверява доказателства. Във връзка с изложеното искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Воден от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения С. К. С. за възобновяване на ВНОХД № 1111/14 год. на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................