6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №329 [населено място],18.07.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1051 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „ЕБГ“ ЕООД срещу определение №17/12.01.2022г. по ч.гр.д. №954/2021г. на Пловдивски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено определение №261495 от 27.09.2021г. по т.д. №59/2021г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отказано освобождаването на „ЕБГ“ ЕООД от внасянето на държавна такса в размер на 2137,03 лева, за въззивно обжалване на постановеното по делото решение. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са обусловили правните му изводи: 1. Правораздаването свързано ли е с благотворителна дейност? 2. Правораздаването не е ли в интерес на обществото, респ. юридически и физически лица и следва ли да се отъждествява с благотворителна дейност? 3. Допустимо ли е съдът да събере дължимата държавна такса с крайния акт по делото по жалба на юридическо лице? 4. Допустимо ли е реален отказ от правосъдие на юридическо лице при финансова невъзможност за внасяне на ДТ и ангажирани доказателства за това? 5. Допустимо ли е отказ от страна на въззивния съд на юридическо лице до реален достъп до правосъдие и справедлив процес, в случай, че определената ДТ се явява прекомерна финансова тежест, с която се ограничава достъпът на страната – физическо лице до съд, и което ограничение няма как да бъде оправдано с легитимни цели, каквито са – при събиране на държавна такса за исковите производства – финансиране на съдебната система и възпиране на несериозни искове? Останалите въпроси под номера 6,7,8 и 9, се поставят относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства. По първите пет въпроса поддържа противоречие с определение №433/15.12.2014г. по гр. д.№1597/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о., като твърди, че атакуваният съдебен акт противоречи на чл.6, пар.1 от ЕКПЧ. Поддържа също, че съдебният акт противоречи на решения на СЕС по дела С-279/09, С -571/16. По останалите въпроси се позовава на противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №1/13.07.1953г., ППВС №7/27.12.1965г., Тълкувателно решение №1/04.01.2001г. по гр.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по гр.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №162 по гр.д. №7320/2013г. на ВКС, ГК, III г.о., решение №58 по гр.д. №408/2010г. на ВКС, I г.о., решение №24 по гр.д.№4744/2008г. на ВКС, I г.о., решение №98 по гр. д. №952/2010г. на ВКС, IV г.о., решение №134/05.08.2019г. по гр. д. №3482/2018г. на ВКС, I т.о., решение №98/28.01.2020г. по т. д. №2897/2018г. на ВКС, I т.о., решение №210/09.02.2018г. по т. д. №1115/2017г. на ВКС, I т.о. и други. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното определение. Производството по т.д. №59/2021г. на Пловдивски окръжен съд е образувано по предявени от „Юробанк България“ АД, [населено място], срещу Н. Д. В., „Евробургер ЕООД, „Еуроброкерсгруп“ ЕООД „ЕБГ“ ЕООД и „Хотел Елит Палас“ ЕООД, по реда на чл.422 от ГПК искове в общ размер на 544 017,37 евро и 166 лева, съставляващи изискуема главница, лихви и такси по договор за жилищен кредит от 22.04.2008г. С подадената от него въззивна жалба срещу постановеното по делото решение ответникът „ЕБГ“ ЕООД е поискал освобождаване от държавна такса, като е посочил, че не осъществява търговска дейност, считано от 2017г., което било отразено и в Търговския регистър. С определение от 27.09.2021г. по т.д. №59/2021г. на Пловдивски окръжен съд е отказано освобождаването на „ЕБГ“ ЕООД от държавна такса. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, Пловдивски апелативен съд е приел, че съгласно чл.83, ал.2 от ГПК само физическите лица са освободени от заплащането на такси и разноски при призната от съда липса на достатъчно средства, а по отношение на търговските дружества не е предвидена възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна такса, независимо дали осъществяват търговска дейност. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.1 правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид препращащата правна норма на чл.274, ал.3 от ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. Настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира за обоснован общият критерий за допустимост на касационното обжалване на въззивния акт по отношение на четвъртия и петия от поставените от частния касационен жалбоподател въпроси, които се отнасят до правото на юридическо лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса и са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. По отношение на тези въпроси е налице и селективното основание по т.1 на чл.280 ал.1 от ГПК, доколкото по тях е формирана постоянна практика на ВКС. Поради това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по посочените въпроси за проверка на съответствието на въззивното определение с практиката на ВКС. Не следва да бъдат разглеждани другите сочени от частния касационен жалбоподател основания за допускане на касационно обжалване на атакувания акт, след като е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационния контрол. Съгласно формираната трайна практика на ВКС по въпроса за правото на юридическо лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса /определение № 285 от 05.07.2019г. по ч.т.д.№ 1234/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 193 от 24.04.2019г. по ч.т.д. №810/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 141 от 20.02.2019г. по ч.т.д. № 52/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 122 от 12.02.2019г. по ч.т.д. №114/2019г. на ВКС, ТК, II т.о./, гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл.83, ал.1, т.4 и чл.84 от ГПК или на особена разпоредба в друг закон (например чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл.694, ал.2 от ТЗ), то внасяне на държавна такса се дължи предварително по общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 вр. чл.73, ал.3 ГПК, тъй като съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице. В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса (решение от 24.12.2009г. по дело „Агромодел” ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба №39199/98), решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99), като е прието, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса, и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл.6 §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено. Съгласно практиката на СЕС, обективирана в Определение от 13.06.2012г. по дело С –156/12 GREP/FreistatBayern, принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. В тази връзка националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им, например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. Изтъквайки като достатъчно основание за отказ да освободи жалбоподателя от държавна такса само факта, че е юридическо лице, без да изследва дали установеното ограничение на достъпа до съд в случая не води до несъразмерност на използваните средства и преследваната с него законна цел, съставът на Пловдивски апелативен съд се е отклонил от цитираната практика на ВКС. Независимо от това крайният извод, до който въззивният съд е достигнал е правилен. Настоящият състав на ВКС намира, че в конкретния случай при размер на предварително дължимата държавна такса от 2 137,03 лева тя не представлява непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие на дружеството, което има качеството на ответник в производството. Производството е образувано по предявени от „Юробанк България“ АД, [населено място], срещу Н. Д. В., „ЕБГ“ ЕООД, „Евробургер ЕООД, „Еуроброкерсгруп“ ЕООД и „Хотел Елит Палас“ ЕООД, по реда на чл.422 от ГПК искове в общ размер на 544 017,37 евро и 166 лева, съставляващи изискуема главница, лихви и такси по договор за жилищен кредит от 22.04.2008г. Предявените срещу „ЕБГ“ ЕООД, искове са отхвърлени за разликата над 49 519,13 евро главница и 5113,13 евро лихва, тоест в значимата си част интересът на страната е получил ефективна съдебна защита. Единственият довод на частния жалбоподател за наличие на предпоставки да бъде освободен от държавна такса е, че същият е търговско дружество, което е преустановило упражняването на търговска дейност. Това обстоятелство само по себе не е достатъчно, за да се формира извод за финансова невъзможност да бъдат осигурени средства за заплащане на държавна такса в посочения размер. Няма твърдения, нито доказателства, за липса на активи на дружеството или за настъпило обективно състояние на неплатежоспособност по отношение на същото. Така изложеното налага извод, че в разглеждания казус не е налице такова ограничаване на правото на достъп до съд, което да накърнява самата същност на това право. Поради което обжалваното определение на Пловдивски апелативен съд следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОСТАВЯ В СИЛА определение №17/12.01.2022г. по ч.гр.д. №954/2021г. на Пловдивски апелативен съд, ТО. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.