Ключови фрази
Частна касационна жалба * признаване на чуждестранно съдебно решение


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 184

София, 09.05.2016 г.



Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май две хиляди и шестнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА


разгледа докладваното от съдията Декова
ч. гр. дело № 526 по описа за 2016 година, намира следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от В. А. В. - гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес в Русия, М. - З., чрез упълномощения адвокат – Е. Иванова Т. – Ж., срещу въззивно определение № 2817/06.10.2015 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1585/2015г.
Жалбоподателят поддържа, че постановеният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли за неговата отмяна.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С искова молба, подадена от В. А. В. срещу И. В. Б. - гражданка на Руската Федерация, [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес: Русия, Московска област – район С., [населено място], микрорайон Д. – 1, дом 32, пред Софийски градски съд е образувано гр. д. № 10640/2014г. Предмет на делото е предявеното от ищеца искане на основание чл.118 КМЧП да бъде признато и допуснато изпълнението на територията на Република България на неприсъствено решение от 30.08.2011г., постановено по дело № 2-1974/2011 г. по описа на Солнечногорски градски съд - Московска област, Руска Федерация, касаещо парично вземане срещу ответницата - И. Б., притежаваща недвижим имот в Република България.
С определение № 3973/13.02.2015 г., постановено по гр. д. № 10640/2014 г., Софийски градски съд, I-во ГО, 5-ти състав е прекратил производството по делото, намирайки, че същото е процесуално недопустимо. Мотивите на решаващия състав на СГС, са че в конкретния случай са приложими разпоредбите на чл.117, чл.119 - 121 КМЧП и чл.48 и следващите от Договора за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, сключен между НРБ и СССР /обн. ДВ бр. 12/10.02.1976г., попр. бр.17/28.02.2014г./. Вземайки предвид обстоятелството, че молбата за признаване и допускане изпълнението на съдебното решение неправилно е депозирана директно до Софийски градски съд, вместо това процесуално действие да бъде извършено чрез първоинстанционния съд /Солнечногорски градски съд - Московска област/, каквото е изискването на чл.48, т.2 от договора за правна помощ между НРБ и СССР, съдът е прекратил производството по делото. Софийски градски съд е посочил в мотивите си, че така уредената процедура по договора за правна помощ и КМЧП не е само формално изискване, а има за цел да осигури правна сигурност, изразяваща се в проверка от първоинстанционния съд дали съдебното решение не е отменено чрез извънредните способи за отмяна, дали не е спряно неговото изпълнение и дали същото подлежи на изпълнение.
Определение № 3973/13.02.2015 г. по гр. д. № 10640/2014 г. на Софийски градски съд е обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд, по повод на която пред въззивния съд е образувано ч. гр. д. № 1585/2015г. Софийски апелативен съд, ТО – 5-ти състав се е произнесъл с определение № 2817/06.10.2015 г., с което е приел, че се касае до нарушение на императивна норма, обуславящо процесуалната недопустимост на молбата до Софийски градски съд на ищеца и е потвърдил обжалвания съдебен акт.
Определение № 2817/06.10.2015 г. по ч. гр. д. № 1585/2015 г. на Софийски е обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС, по повод на която пред настоящия състав е образувано ч. гр. д. № 526/2016 г. В жалбата са изложени доводи в подкрепа на становището, че обжалваният съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване, тъй като Софийски апелативен съд се е произнесъл по правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, както и че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения от касатора въпрос: „недопустимо ли е производството за признаване и допускане изпълнението на решение на чуждестранен съд, ако исковата молба е депозирана директно пред компетентния да я разгледа и да се произнесе с решение съд /в случая Софийски градски съд/, вместо чрез съда, който е разгледал делото като първа инстанция”, по който въпрос обжалваното определение е постановено при противоречива съдебна практика – влязло в сила с постановяване на определение №1234 от 28.11.2014г. по гр.д.№5441/2014г. на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. за недопускане до касационно обжалване въззивно решение от31.03.2014г. по гр.д.№ 4109/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №5096/03.07.2013г. по гр. д. № 10195/2012 г. на Софийски градски съд/, с което е признато и допуснато изпълнението на решение от 19.10.2011г. на Заднепровски районен съд, [населено място] по дело №2-2375, Руска федерация, с което И. Г. Г. е осъден да предаде на С. Б. К. сума, заета по договор от 1.03.2011 г. в размер на 7 730 000 руб., проценти за ползване на заема в размер на 1 623 300 руб., неустойка в размер на 150 000 руб., разноски за заплащане на услугите на представителя в размер на 10 000 руб. или общо 9 513 300 руб., по молба за признаване и допускане изпълнението на съдебното решение, коуято е депозирана директно до Софийски градски съд, вместо чрез първоинстанционния съд, постановил решението, чиято екзекватура се иска.
Признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни решения и други актове съобразно разпоредбите на Кодекса за международно частно право се извършва в случаите, когато липсва уредба на това признаване в общностното право, международен договор или друг закон – чл. 3, ал. 1 от Кодекса на международното частно право. В случая приложение намира двустранен международен договор на Република България, в които се съдържа съответната уредба: при какви условия и ред става допускането на признаването и изпълнението на решения на договарящите държави. Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.2 от Договора за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, сключен между НРБ и СССР /обн. ДВ, бр. 12/10.02.1976г., попр. бр.17/28.02.2014г./: „Молбата за допускане на изпълнение на решението се подава до съда, който е разгледал делото като първа инстанция. Този съд препраща молбата до съда, който е компетентен да издаде решение по дадената молба”. Липсва уредена санкционна последица от неспазване на посочения ред за сезиране на компетентния съд, което обосновава извод, че нормата съдържа диспозитивно /инструктивно/ правило – дадено е право на избор как да се подаде молбата – директно до съда, който е компетентен да издаде решение по дадената молба или чрез съда, който е разгледал делото като първа инстанция. Предвиждането за подаване на молбата чрез съда, който е разгледал делото като първа инстанция, не е елемент от формата за валидност на сезирането, а е с оглед изискването молбата да бъде окомплектована със заверен от съда препис от решението и удостоверение, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение, ако това не следва от текста на самото решение; с документ, от който се вижда, че е била връчена своевременно и по надлежния ред поне една призовка на неучаствалия в делото ответник или неговия пълномощник – чл.49, б.”а” и „б” от Договора, което изискване има за цел да гарантира автентичността на решението и представените документи. При подаване на молбата до съда, който е разгледал делото като първа инстанция, същата се препраща до съда, който е компетентен да издаде решение по нея, окомплектована със заверени от първоинстанционния съд препис от решението и документи. При подаване на молбата директно до съда, който е компетентен да издаде решение по нея, предвид необходимостта от представяне на заверени от първоинстанционния съд препис от решението и документи, които да послужат на съда, който е компетентен да издаде решение по молбата, подадената молба се изпраща на първоинстанционния съд, който е разгледал делото като първа инстанция, за окомплектоване със заверени от първоинстанционния съд препис от решението и документи, като делото се образува след връщане на преписката.
С оглед отговора на поставения въпрос, неправилно въззивният съд е приел, че се касае до нарушение на императивна норма, обуславящо процесуалната недопустимост на молбата до Софийски градски съд на ищеца и е потвърдил обжалвания съдебен акт.
Изложеното налага отмяна на въззивното определение и на потвърденото с него първоинстанционно прекратително определение и връщане на делото на Софийски градски съд за изпращане на първоинстанционния съд, който е разгледал делото като първа инстанция, за окомплектоване със заверени от първоинстанционния съд препис от решението и документи.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2817/06.10.2015 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1585/2015 г.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 2817/06.10.2015г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1585/2015г. и потвърденото с него прекратително определение № 3973/13.02.2015 г. по гр. д. № 10640/2014 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за изпълнение на указанията по окомплектоване на молбата.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: