Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 325                                         София, 24 юни 2009 година                                            В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова                                                                                 Фиданка Пенева   при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Поповска изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 319/2009 година   Производството следва да бъде по реда на 423 НПК. В искането на осъдения Н. Г. , се твърди, че наказателното производство в съдебната фаза е протекло в негово отсъствие. Той не е получил обвинителен акт. Иска наказателното производство да се възобнови, за да му се осигури възможността лично да участва в процеса и да упражни правата си по чл. 55 НПК. Научил за постановената осъдителна присъда на 7.05.2009 година, когато е задържан в изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода. Пред касационната инстанция, той се явява лично и с упълномощения за извънредното производство адвокат И, от САК. Осъденият иска наказателното производство да се възобнови и да му се намали наказанието. Защитникът му представя писмена защита, в която пледира възобновяване на наказателното производство, за да участва осъдения в него, както и за приложението на чл. 9 ал. 2 НК, с оглед на незначителното количество на предмета на престъплението – 4,33 грама марихуана, с много ниско съдържание на активно вещество – 0,4 %. Прокурорът дава заключение за оставяне на искането без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:   Искането е основателно.   С присъда № 175/18.07.2002 година, молителят Н. Г. е признат за виновен от Пловдивския военен съд, в това, че на 5.12.2000 година без надлежно разрешение е държал високорисково наркотично вещество – 4,33 гр. м. със съдържание на 0.4 % тетрахидрокарбинол и за престъпление по чл. 354а ал. 1, пр. 6 НК, на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, му наложил наказание лишаване от свобода, в размер на една година и осем месеца. На основание чл. 68 ал. 1 НК е активирана присъда № 385/20.09.1999 година по н о х д № 641/98 година на Видинския районен съд, с условно наказание от 4 месеца лишаване от свобода, за непредпазливо престъпление по чл. 343 ал. 1, б. „б” НК. Настоящият състав на ВКС намира, че по делото има писмени доказателства – справките от ГКПП, че осъденият е напуснал страната по време на досъдебното производство, на 20.04.2001 година, /вж.л.72/, поради което не му е връчен обвинителен акт и призовка за съдебната фаза на наказателното производство срещу него. Следователно, липсва „официалното уведомяване за подвеждането му под отговорност”, като критерий възприет в практиката на ЕСПЧ /вж. т. 46 от мотивите към решението по дело „Кунов срещу България”/ и като факт, който би могъл да му позволи да реши, дали да се възползува от правото си да се яви пред съда и да упражни всички свои права по чл. 55 НПК или да се отклони от това свое право, с ясното съзнание за последиците – делото да се разгледа в негово отсъствие. Налице е предвидената в чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС възможност, осъденият да получи правото на справедлив процес при ново разглеждане на делото, в което той да участва, след възобновяване на наказателното производство. При новото разглеждане на делото, съдът следва да съобрази принципа за действието на най-благоприятния закон по чл. 2, ал. 2 НК, спрямо осъдения, тъй като със ЗИДНК, /вж. ДВ бр. 75/2006 г./, законодателят диференцира отговорността за престъплението по чл. 354а НК и с оглед количеството и стойността на предмета на престъплението. Тези съображения налагат необходимостта от спиране изпълнението на наказанието лишаване от свобода, спрямо осъдения Н. Г. , на основание чл. 423 ал. 2 НПК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение         Р Е Ш И :   Възобновява наказателното производство по н о х д № 175/2002 година на Пловдивския военен съд, ОТМЕНЯВА присъда № 175/18.07. 2002 година по н о х д № 175/2002 година по описа на Пловдивския военен съд и ВРЪЩА делото на Пловдивския военен съд, за ново разглеждане от стадия „Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание” от друг съдебен състав. На основание чл. 423 ал. 2 НПК СПИРА изпълнението на присъда № 175/18.07.2002 година по н о х д № 175/2002 година по описа на Пловдивския военен съд. Копие от решението да се изпрати за изпълнение на органа по изпълнение на присъдата – прокурор при Военна окръжна прокуратура – Пловдив, за незабавно освобождаване на Н. М. Г. от затвора в гр. Л., ако не се задържа на друго основание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: