Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение-липса или недействителност на сключено арбитражно споразумение


Р Е Ш Е Н И Е


№ 71
[населено място] 07.07. 2022 год.




В и м е т о н а н а р о д а


Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

при участието на секретаря: А.Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
т.дело № 276/2022 г.

Производството е по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА, образувано по иск на П. Н. К. за отмяна на постановеното от Арбитражен съд при Сдружение за правна помощ и медиация /СППМ/, [населено място] решение от 18.10.2021 г. по арбитражно дело № 132/2018 г.
Ищецът поддържа, че делото е проведено от Арбитражния съд при СППМ, [населено място] при липсата на валидно учредена арбитражна клауза. Твърди, че претенцията в исковата молба се основава на чл. 18 от договор за наем, с оглед, на който Арбитражният съд е бил сезиран с иск по чл. 228 ЗЗД с предмет - да осъди П. К. да заплати наемна цена за ползване на МПС, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, собственост на Г. Т. Т. за периода от 14.05.2015 г. до 15.12.2017 г., общо 947 дни по 20 лв. на ден. Поддържа още, че този договор е сключен от пълномощник, чиито права за сключването му се основават на добавен на ръка текст в представеното пълномощно с дата 14.05.2015 г., със съдържание „да сключва всякакви договори по ЗЗД вкл. и арбитражна кауза, договор за наем на МПС А 3889 АТ, както и да се разпорежда с цялото ми имущество“, който не е подписван от упълномощителя, а е добавен от пълномощника, адвокат К. Д. Т. извън знанието му, като същият текст е положен на по – късна дата от указаната в пълномощното, за да послужи за нуждите на процеса пред Арбитражния съд. Предвид тези твърдения, ищецът поддържа, че към 14.05.2015 г. в полза на адвокат Т. е липсвала представителна власт, както да подписва договора за наем, така и да сключва арбитражно споразумение във връзка с него. По - нататък в исковата молба е направено възражение за неистинност на документа, съгласно което цитирания ръкописен текст, датата и подписа на пълномощника са положени след 14.05.2015 г. против волята и без знанието на ищеца П. К.. Същият е посочил, че пълномощно, без цитирания ръкописен текст е представено от адвокат К. Т. като приложение към молба от 21.05.2015 г. по гр. дело № 9916/2014 г. на Районен съд – Варна, като счита, че това пълномощно „е съществувало в първоначалния си вид поне 7 дни след датата 14.05.2015 г.“ и към датата на подписване на процесния договор за наем е било фактически невъзможно, то да е съществувало в дописания му вид. Като допълнителни аргументи в подкрепа на твърдението за липсата на съгласие от ищеца да упълномощи адвокат К. Т. с правомощията, описани в ръкописния текст на процесното пълномощно ищецът е посочил проведената съдебно – почеркова експертиза с вещо лице Е. А., приета по арбитражното дело, потвърждаваща идентичност на пълномощното във вида му и без дописания ръкописен текст, както и обстоятелството, че към 14.05.2015 г., П. К. е едноличен собственик, а не както е записано в представеното по арбитражното дело и в настоящото производство копие от пълномощно „с-к в „КНМ ГРУП“ ООД“.
Ответникът по молбата – Г. Т. Т. е на становище, че молбата е допустима, но неоснователна. Според изложените твърдения в отговора на молбата, ищецът не желаел да се срещне с ответника, за да уредят отношенията си във връзка с ползването на лекия автомобил, предмет на договор за наем и затова казал на адв. К. Т. да допише пълномощното със съдържанието, отразено в ръкописния текст на документа, което адв. Т. направил, като изписал този текст на 14.05.2015 година.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :
Исковата молба е своевременно подадена на 27.01.2022 г., с оглед установените обстоятелства, за това, че копие от съобщение от Арбитражният съд, с което е изпратен препис от решението от 18.10.2021 г. по арб. дело № 132/2018 г. и обратна разписка за пощенска услуга са връчени на ищеца на 28.10.2021 г., а срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е изтекъл на 28.01.2022 г. При тези обстоятелства следва да се приеме, че исковата молба е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С решение на Арбитражния съд при СППМ, [населено място] от 18.10.2021 г. по арб. дело № 132/2018 г. е уважен иск предявен от Г. Т. Т. против П. Н. К. за сумата 18940 лв., наемна цена за ползване на МПС, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, собственост на Г. Т. Т. за периода от 14.05.2015 г. до 15.12.2017 г., общо 947 дни по 20 лв. на ден, съгласно договор за наем от 14.05.2015 г. на основание чл. 232, ал. 2, вр. чл. 228 ЗЗД, като е осъден ответникът да заплати на ищеца 1982 лв., разноски за арбитражното производство.
Ищецът установява, наличие на твърдените от него обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА.За да е налице това основание, следва да бъде доказана липсата на валидно сключено между страните арбитражно споразумение, като същото е легално дефинирано от чл. 7 ЗМТА, чрез изброяване предпоставките, на които следва да отговаря, за да се приеме, че е осъществено правото, спорът да бъде разгледан от арбитражен съд. Съобразно тази законова дефиниция, арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор между страните, с който те възлагат на арбитраж да реши всичките или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях, относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗМТА, възражението за некомпетентност на арбитражния съд следва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. В случая е установено от отговора на молбата по цитираното арбитражно производство, че ищецът по настоящето дело е направил възражение, съгласно което е поддържал, че АС при СППМ, [населено място] не е компетентен да разгледа арбитражното дело, тъй като няма уговорена арбитражна клауза. Възражението се основава на твърдения, съвпадащи с твърденията, въведени в настоящата искова молба. Арбитражният съд е обосновал компетентността си с това, че в чл. 18 от договор за наем на МПС от 14.05.2015 г. страните са договорили всички възникнали спорове да се разглеждат от АС при СППМ, [населено място]. Приел е още, че договорът е подписан от ищеца и от пълномощник на ответника, а по отношение, възражението на П. К., че не е давал съгласие за дописване на ръкописния текст в пълномощното е констатирал, че въпросният текст не е изпълнен от П. К., както и че копие на пълномощното е представено в Районен съд Варна седем дни след датата на съставяне на пълномощното, без допълнителен ръкописен текст, но е приел, че тези данни не го правят неистински документ, тъй като датата на подписването, предхождала датата на представянето в районния съд. Според АС при СППМ Варна, ответникът е подписал пълномощното лично и следователно се е съгласил с всичко изписано в него.
Основателно е изложеното в исковата молба разбиране за липса на арбитражната клауза. Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че ръкописният текст в представеното пълномощно с дата 14.05.2015 г. - „да сключва всякакви договори по ЗЗД вкл. и Арбитражна кауза, Договор за наем на МПС А 3889 АТ както и да се разпорежда с цялото ми имущество“ е дописано от адвокат К. Т. / а и е установено от изслушаната от арбитражния съд експертиза, че настоящият ищец не е автор на дописания текст/, но поддържа, че това е станало със съгласието на ищеца, като за установяване на същото твърдение е поискал да бъде разпитан К. Т.. В показанията си, дадени пред ВКС, К. Т. е описал срещата си с П. К. на 14.05.2015 г.,като е твърдял, че К. не искал да се занимава с възникналия проблем с ползването на лек автомобил, попитал какво иска Г. Т., като свидетелят му отговорил, „че Т. искал договор с арбитражна клауза и да остави нещо в залог като гаранция,че ще му заплати колата или ще му дава наем“. Така е обяснено дописването на пълномощното от свидетеля.
От тези показания на свидетеля К. Т. не може да се направи извод, че ищецът валидно го е упълномощил да сключи арбитражно споразумение, още повече, че дописаният текст не е подписан от упълномощителя. Заявеното от свидетеля, че К. го е овластил да запише в пълномощното, „каквото иска Т.“ не отразява конкретно обстоятелство, респективно не доказва формирано съгласие на страната, като упълномощител, да се сключи арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7 ЗМТА, което да обективира като самостоятелен процесуален договор волята на страните да възлагат на арбитраж да реши всичките или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях, относно договор за наем на процесния автомобил. Или, действията си по дописване на процесния текст в пълномощното, К. Т. не обяснява с конкретни обстоятелства, произтичащи от ясно изразено съгласие на ищеца за сключване на арбитражно споразумение с конкретно съдържание, а със свои разсъждения и оценки на случая, почиващи на връзка, която той прави между разказаното на ищеца /какви били претенциите на Т./ и какво следвало да се отрази като допълнителен текст в пълномощното. А и допълнителният текст не съответства на дадените в показанията обяснения, с оглед дописаното правомощие да се разпорежда с цялото имущество на представлявания. Следва да се посочи още, че цитираните показания, за това че Т. искал да му се „заплати колата“ или да му се „дава наем“ /не е ясно в какъв размер/ не могат да очертаят ясно и недвусмислено отношенията между страните, респективно какво точно е поискал Т., за да се отрази в пълномощното като овластителна клауза, съответно за да се приеме, че ищецът дава съгласието си за именно такова дописване текста на пълномощното.
При преценка на показанията на свидетеля К. Д. Т. следва да се имат предвид всички събрани по спора доказателства – изслушаната графологична експертиза, липсата на подпис на упълномощителя към дописания текст, както и обстоятелството, че в процесното пълномощно П. К. е изписан като съдружник в „КНМ Груп“ ЕООД, а това негово качество е придобито след вписване на промени по партида на дружеството на 15.05.2015 г., а не към момента на упълномощаване. Не звучат убедително и посочените от свидетеля причини, поради които в процесното пълномощно К. е изписан като съдружник, а именно - „с цел да се депозират жалби и сигнали срещу вписване“, „да се уведомят съдиите по съдебните дела, водени от „КНМ Груп“ ЕООД като ищец“. По тази причина и тези твърдения, неподкрепени с други доказателства не съдържат конкретно установен факт по спора, свързан с надлежното упълномощаване.
Предвид изложеното и липсата на установени факти, които да го опровергават, следва да се приеме за доказано твърдението на ищеца, че не е дал съгласие за дописване на процесния текст в пълномощното, като в тази връзка се извежда и извод за липсата на арбитражно споразумение, т.е. отсъствието на възможност арбитражният съд да се счете за надлежно сезиран да разгледа спора.
С оглед изложеното, арбитражното решение, предмет на предявеният иск по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА е постановено при отсъствие на сключено между страните арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7 ЗМТА, поради което следва да бъде отменено.
При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1ГПК на ищеца се дължат направените разноски по спора. Видно от представеното копие от договор за правна защита и съдействие, ищецът е представляван от адвокат Я. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА. На основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА, ответникът следва да заплати на адвокат Д. Б. Я., адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1500лв., а на ищеца разноски за настоящето производство в размер на сумата 757.60 лв., представляваща държавна такса.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ арбитражно решение от 18.10.2021 г. по арбитражно дело № 132/2018 г. на Арбитражен съд при Сдружение за правна помощ и медиация, [населено място].
ОСЪЖДА Г. Т. Т. да заплати на адвокат Д. Б. Я., на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 Закон за адвокатурата, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1500лв., а на П. Н. К. сумата 757.60 лв., разноски /държавна такса/ за настоящето производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: