Р Е Ш Е Н И Е № 60183 гр. София, 15 юни 2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП МОМЧИЛ БЕНЧЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №785/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подс. Б. И. И. – адв. М. С., срещу присъда № 260011 от 15.04.2021г. по внохд № 352/2021г. по описа на Врачански окръжен съд. С Присъда № 13/28.06.2019г., постановена по нохд № 299/2017г. по описа на Районен съд – гр. Козлодуй, подсъдимият Б. И. И. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК. По протест от прокурор в РП – Козлодуй е било образувано внохд № 412/2019г. по описа на Врачански окръжен съд и с Решение № 74/23.10.2019г. първоинстанционната присъда е отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане на делото е постановена присъда № 260000/19.01.2021г. по нохд № 352/2019г по описа на РС – Козлодуй, с която подсъдимият Б. И. И. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК. По протест от прокурор в РП – Козлодуй е образувано внохд № 112/2021г. по описа на Врачански окръжен съд. С атакуваната сега присъда № 260011/15.04.2021г. подсъдимият Б. И. И. е признат за виновен за това, че на 28.12.2016г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага е принудил Т. Б. Т. чрез сила и заплашване да извърши и претърпи нещо противно на волята си, като му даде сумата от 180лв., поради което и на основание чл. 214, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000лв. На основание чл. 25 от НК на подсъдимия Б. И. е определено едно общо наказание от наложените с настоящата присъда и по нохд № 237/2016г. на ОС – Враца, в размер на най-тежкото – шест години лишаване от свобода при строг режим. На основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено наказанието 1000лв. глоба. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанието по нохд № 237/2016г. на ОС – Враца. На основание чл. 25 от НК е определено едно общо наказание измежду наложените по присъда по нохд № 592/2014г. на Специализиран наказателен съд и нохд № 227/2014г. на РС – Козлодуй, в размер на най-тежкото – една година лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение така определеното общо наказание една година лишаване от свобода при общ режим. Постановено е отделно изтърпяване на наказанието 12 месеца пробация по нохд № 452/2014г. на РС – Козлодуй. Извършено е зачитане на основание чл. 59, ал. 2 от НК. Съдът се е произнесъл и по възлагане на разноските. В касационната жалба срещу новата въззивна присъда и допълнението към нея от подс. Б. И., се претендират процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствата и като функция от това – неправилно приложение на материалния закон. Прави се искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В допълнението към касационната жалба, подадено от защитника на подс. И. – адв. М. С., се излагат съображения за неоснователност и незаконосъобразност на атакуваната присъда. Посочва се, че присъдата противоречи на събраните доказателства и че окръжният съд е направил погрешен анализ на доказателствата, като се претендира правилност на изводите на първоинстанционния съд. Конкретно се възразява срещу кредитирането на показанията на свид. Т. Т., дадени на досъдебното производство, като са игнорирани тези в съдебната фаза, въпреки изричното изявление на пострадалия, че не поддържа първоначално заявеното. Аналогични съображения са развити по отношение на показанията на свид. Т. М. и свид. Б. М.. Кредитирането с доверие на показанията на пострадалия Т. се оспорва и с доводи относно психическото му състояние, обстоятелството, че е осъждан и има хазартна зависимост. Излага се довод за непълнота на мотивите на присъдата поради това, че не са били обсъдени показанията на свидетелите В., Д., А., Б. и Б. и тези на полицейските служители. Твърди се, че пострадалият е използвал органите на полицията, за да изчисти финансовите си отношения с подсъдимия. Прави се възражение за недоказаност на обвинението. Навеждат се доводи за непълнота на доказателства, за липса на анализ на механизма на получаване на парите, за неправилно позоваване на заключението на компютърно-техническата експертиза. Прави се и възражение за това, че съдът е възприел изводи – напр. по отношение на обстоятелството, че подс. И. е неформален ромски лидер, без те да намират опора в доказателствата по делото. Възразява се и срещу приложението на материалния закон с осъждането на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, поради недоказаност на отправяни от него заплахи срещу пострадалия, насочени към получаване на облага. Оспорва се и направеното на основание чл. 25 от НК групиране на наказания на подс. И.. Правят се искания – за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия и за отмяна на присъдата в частта относно извършеното групиране. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. И. – адв. С., поддържа касационната жалба. Представителят на ВКП излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Намира, че не са допуснати претендираните в нея процесуални нарушения и правилно е ангажирана отговорността на подс. И. за извършено престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК, като наказанието е справедливо отмерено. Намира за правилна присъдата и в частта относно групиране на наказанията. Моли същата да бъде оставена в сила. Подсъдимият Б. И. счита, че присъдата е несправедлива, че той е набеден и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди съображенията в касационната жалба и допълненията към нея, доводите на страните в съдебно заседание и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Съществената част от оплакванията в касационната жалба и допълненията са за процесуални нарушения, допуснати при осъществяване на доказателствената дейност на въззивния съд. Тук е необходимо да се отбележи, че преобладаващите доводи са такива за необоснованост на присъда, а необосноваността не е касационно основание. Касационната инстанция не е такава по фактите, а проверява правилното приложение на материалния закон в рамките на установената от въззивния съд фактическа обстановка. Тази съдебна инстанция не може да се намесва или да подменя вътрешното убеждение на решаващия съд. Поради това не разполага с правомощие да проверява обосноваността на възприетата фактология, като има компетентност да се намеси в случаите, когато не са спазени процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата, не е изяснена с обективност и в пълнота фактическата обстановка, доказателствата не са ценени съобразно действителното им съдържание, нарушени са правилата на формалната логика. Единствено в посочения аспект могат да бъдат обсъдени оплакванията на касатора. В тази връзка е необходимо да се посочи, че пред касационната инстанция не се събират и проверяват доказателства (с изключение на хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК), за което е налице изричен регламент в чл. 353, ал. 5 от НПК. Поради това формулираното в жалбата на защитника и поддържано в съдебно заседание искане за допускане на съдебно-психиатрична експертиза на пострадалия свид. Т. е недопустимо. Такова искане не е било правено пред инстанциите по същество, но доколкото в касационната жалба се излагат твърдения за изводими от свидетелски показания особености в психичното състояние на този свидетел, то въпросът, който би могъл да се постави, е дали липсата на изследване в психиатричен и психологичен аспект на пострадалия води до непълнота в доказването и се е отразила на направената от въззивния съд преценка за достоверност на неговите показания. Според настоящия състав, освен че не е бил сезиран с такова искане, въззивният съд не е имал и повод служебно да допусне експертно изследване на пострадалото лице. Това е така, понеже по делото липсва медицинска документация за проблеми в психичното здраве на свид. Т., а обстоятелството, че някои от свидетелите сочат, че „той не е добре с главата“ е субективна преценка и при липса на други данни не може да обоснове необходимост от експертно изследване. Въпросите за това, че пострадалият е пристрастен към хазарта и че има склонност да лъже, поставени в жалбата, също са изведени от свидетелски показания, и представляват оценъчни твърдения. Те действително са от значение в преценката за достоверността на неговите показания, но видно от мотивите на присъдата решаващият съд е аргументирал тази оценка чрез съпоставянето им с други доказателствени източници. Основното оплакване в представените допълнения към касационната жалба както от подсъдимия, така и от защитника му, е за неправилен анализ на доказателствата. Възразява се срещу кредитирането с доверие на показанията на пострадалия свид. Т., както и на свидетелите Т. М. – негова съпруга и Б. М. – негов баща, дадени на досъдебното производство и приобщени чрез съответните процесуални способи, вместо тези, дадени в хода на съдебното производство. По повод на това оплакване отново следва да се подчертае, че е извън правомощията на касационната инстанция да обсъжда доказателствата по съществото им, като не може да се намесва в оценката им, дадена от решаващия съд. Освен това, възприемането и поставянето в основата на фактическите изводи на приобщените показания на посочените свидетели не е сторено произволно, а е добре защитено в мотивите на атакувания съдебен акт. Макар посочените свидетели в хода на съдебното следствие да са се отрекли от дадените на досъдебното производство показания, върху което акцентира защитата, съдебният състав е обосновал защо кредитира именно тези показания. Посочил е обективни факти, чрез които е проверил достоверността именно на първоначалните показания на Т., М. и М. – като е отчел еднопосочност в свидетелстването им по отношение на паричен заем, даден от подсъдимия на свид. Т., поведението на последния по повод на това задължение, и най-вече поведението на подс. Б. И., изразявало се в поставяне на нови условия за заплащане на различни суми като лихва, заплахите, отправяни от него към съпругата и бащата на Т., агресивните действия и заканите на подсъдимия и синовете ме при отиването им в дома на пострадалия. Съдът е отчел, че тези показания не са изолирани, като ги е съпоставил с показанията на свидетелите – полицейски служители, част от които възпроизвеждат първични доказателства за предаването на парите, а друга част – производни – по отношение на разказаното им от Т. за упражняваната от подс. И. принуда, като служат за тяхната проверка. Като подкрепящи заявеното от пострадалия и неговите роднини са възприети и показанията на свид. М. В. за отправяните в двора на къщата от подсъдимия и синовете му заплахи, че ще пребият Т. и баща му, показанията на свид. Д. Д. за предоставяне на сумата от 200лв. на свид. Т.. Не е останало извън вниманието на съда и съобщеното при разпита му пред съдия на досъдебното производство от свид. Т. обстоятелство, че след инкриминираните събития е бил заплашван опосредствено от подсъдимия и брат му правил опит да „се разберат“, което е обсъждано във връзка с причините свидетелят да отрече първоначалните си показания. Допълнителен мотив да кредитира приобщените показания на свид. Т. от досъдебното производство съдът е намерил в обстоятелството, че те са били дадени пред съдия, което съставлява своеобразна гаранция за ненамеса във волята му да свидетелства. Също така именно тези показания са намерени за подкрепени от показанията на свидетели - полицейски служители за това, че пострадалият е демонстрирал смущение и страх по повод отношенията си с подсъдимия. Във връзка с гласните доказателствени средства е ценено и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза по отношение на обажданията на тел. 112 във връзка с конфликта при отиването на подсъдимия и синовете му в двора на къщата на пострадалия. Защитната теза, че съдът е базирал изводите си само върху първоначалните показания на пострадалия, е невярна, с оглед посочения съвкупен и аналитичен подход на въззивната инстанция. Оплакването за това, че не са обсъдени свидетелски показания, също е лишено от основание, понеже в мотивите е обективирана оценката на показанията на свидетелите, а това, че тя не се одобрява от защитата, не сочи на непълнота на доказателствения анализ. Лишаването от доверие на обясненията на подс. Б. И. и показанията на сина му – свид. П. И., срещу което възразява касаторът, не е произволно, а е аргументирано чрез преценката на двояката същност на обясненията на подсъдимото лице, както и на изолираността на тези гласни доказателствени източници от съвкупния доказателствен материал. Всъщност подсъдимият и защитата не оспорват фактите за това, че са били налице неуредени финансови взаимоотношения вследствие на даден от подс. И. на свид. Т. заем, но не се съгласяват с изводите на решаващия съд за упражнена принуда от страна на подсъдимия, насочена както към роднините на пострадалия, така и към него, при това за връщане на суми, едностранно определени като размер и падеж от подсъдимия. Извършеният от въззивния съд доказателствен анализ при спазване на правилата за формиране на вътрешното му убеждение, не поставя под съмнение възприетите фактически изводи и сочи на неоснователност на направеното в касационните жалби оспорване. Не може да бъде възприето като основателно оплакването за това, въззивният съд да е направил произволни изводи по отношение, например, на личността на подс. И. като „тартор“ в ромската махала. Тези изводи са направени въз основа на приложените по делото характеристични справки. Изложените съображения сочат, че при постановяване на атакуваната присъда не са били допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, поради което липсва основание за отмяна на съдебния акт. Въз основа на приетата фактическа обстановка въззивният съд е направил принципно верен извод за това, че подс. Б. И. е осъществил състава на престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК. Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в престъпно мотивиране на пострадалия да предприеме определено поведение против волята си, като деецът използва принуда и последната е средство пострадалият да предприеме желаното от дееца поведение – да извърши акт на имуществено разпореждане. В случая, независимо от създадените между подсъдимия и пострадалия Т. отношения във връзка с предоставен заем, подс. И. е целял да получи от пострадалия сума, определена едностранно от него като дължима. За да мотивира пострадалия да му предаде сумата от 200лв., подсъдимият е упражнил принуда във формата на заплашване – психическо въздействие, застрашаване с бъдещо неблагоприятно деяние, което е от естество да възбуди основателен страх у пострадалия. Заканите и предупрежденията за това, че пострадалият и семейството му ще бъдат пребити, че ще бъдат запалени, ако Т. не заплати исканата сума, съставляват без съмнение принуда във формата на заплашване, като именно това поведение на И. е мотивирало пострадалият да му предаде сумата от 180лв. Налице е следователно изискуемата се причинна връзка между извършената от подсъдимия принуда и причинената на пострадалия имотна вреда. Поради тези съображения са без основание възраженията в касационната жалба за това, че по делото не е било установено подсъдимият да е отправял заплахи, които да са могли да възбудят основателен страх от пострадалия, вследствие на което да е получил облага. Заканите за саморазправа от подсъдимия и синовете му с пострадалия и неговите близки са от естество да възбудят основателен страх у Т. за бъдещи неблагоприятни за него и за семейството му събития. Именно тези закани са мотивирали пострадалият да предаде на подсъдимия паричната сума. Акцентът, поставен от защитата в жалбата, е, че не е анализиран моментът на предаване на парите, понеже пострадалият е търсил подсъдимия и също така е хвърлил парите през прозореца на колата при уговорената среща. Тези обстоятелства не са от характер да променят правните изводи, защото за съставомерността на извършеното не е необходимо принудата непосредствено да предшества имущественото разпореждане. В случая предаването на парите е функция от предходното поведение на подсъдимия, свързано с упражняване на психическо въздействие върху пострадалия. Макар настоящата инстанция да намира за принципно правилни правните изводи на решаващия съд, счита, че последният не е имал основание да признае подс. И. за виновен в това, че за постигане на имущественото разпореждане от страна на пострадалия, е упражнил принуда във формата на сила. Фактическите обстоятелства, възприети от съда, не съдържат данни подсъдимият да е упражнявал непосредствено физическо въздействие върху пострадалия. Следователно, изпълнителното деяние се е осъществило само в принуда чрез заплашване, което предпоставя оправдаването на подсъдимия за това принудата да е осъществена чрез сила. Като извод, ангажирането на отговорността на Б. И. за извършено престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК, е съответно на материалния закон. Не са налице основанията по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което претенцията на подсъдимия за оправдаването му не може да бъде удовлетворена. В касационните жалби не се съдържа оплакване за явна несправедливост на наложеното на подс. И. наказание, което сочи, че настоящата инстанция не следва да осъществява проверка за основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Без основание е оспорването на направеното с присъдата групиране на наказанията по отношение на подс. И.. То е сторено по най-благоприятния за подсъдимия начин, като наказанието по присъдата по настоящето дело е групирано с това по нохд № 237/2016г. на ОС – Враца. Впрочем, такова групиране се претендира в жалбата, а то е сторено с атакуваната присъда. Също така контролираният съд е постановил да се извърши зачитане, поради което искането в тази насока от касатора е неоснователно. Престъпленията, за които е наложено наказание на И. по нохд № 592/2014г. на СНС и нохд № 227/2014г. на РС Козлодуй, са извършени в условията на съвкупност, поради което правилно е определено общо наказание за тях, но те не се намират в съвкупност с тези по нохд № 237/2016г. на ОС – Враца и по настоящето дело, тъй като деянията по последните две производства са извършени след като присъдите по първите две посочени са били влезли в сила. В този смисъл претенцията да се извърши групиране измежду всички наложени наказания не може да бъде удовлетворена. Касационният съдебен състав констатира, че неправилно окръжният съд е привел в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК определеното общо наказание от една година лишаване от свобода. Това е така, защото, като е групирал наказанията по нохд № 592/2014г. на СНС и нохд № 227/2014г. на РС Козлодуй, съдът е следвало да реши въпроса дали да се отложи или да се изтърпи определеното общо наказание и при какъв режим, което той не е сторил. Това, че едното от групираните наказание е било отложенво на основание чл. 66, ал. 1 от НК, след като вече то е било групирано с друго наказание, не дава основание за привеждане в изпълнение на това наказание. Законосъобразният и правилен подход е съдът да определи общо наказание и да реши въпроса за неговото изтърпяване. Независимо от погрешния подход на контролирания съд, не се налага корекция на атакувания съдебен акт в тази му част, доколкото, макар и на неправилно основание, е постановено ефективното изтърпяване на определеното общо наказание. Констатира се също и неправилно и незаконосъобразно определяне на режима на изтърпяване на общото наказание една година лишаване от свобода, който е определен с присъдата като „общ“, без да са налице основанията по чл. 57, ал 1, т. 3 от ЗИНЗС. Режимът на изтърпяване е следвало да бъде „строг“, но доколкото положението на подсъдимия би се влошило, касационният съдебен състав не може да интервенира и да определи по-тежък рлежим. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА присъда № 260011 от 15.04.2021г., постановена по внохд № 352/2021г. по описа на Врачански окръжен съд, като оправдава подсъдимия Б. И. И. за това, да е употребил сила за извършване на деянието по чл. 214, ал. 1 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.