Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * договор за поръчка * дължимо обезщетение


1





Р Е Ш Е Н И Е


№ 90

[населено място] 01.06. 2011 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на седми март две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА Д.
О. К.


при участието на секретаря Аксения Григорова
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №939 по описа за 2010 год.


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. Р. Б. от [населено място], против решението от 01.04.2010г., постановено по гр.д. №1035/2009г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 07.08.2009г. по гр.д.№117/2008г. на Смолянски окръжен съд, за отхвърляне на предявения от Н. Р. Б. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Касационното обжалване е допуснато с определение №1191 от 06.12.2010г. по съображения, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата А. И. А. оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Н. Р. Б. срещу А. И. А. иск за заплащане на сумата 30 000лв., представляваща неоснователно задържана сума за продаден недвижим имот на ищеца.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД. Приел е, че ищецът може да реализира вземането си на договорно основание /договор за поръчка/, тъй като не е доказал твърдението си, че е оттеглил пълномощното, поради което въззивният съд е приел, че предявеният субсидиарен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД е неоснователен.
Неправилно въззивният съд е извел правната квалификация на предявения иск с оглед на изводите си по спора от фактическа страна. Правната квалификация на предявения иск се определя с оглед съдържанието на исковата молба – твърдените в исковата молба обстоятелства, на които ищецът основава иска си. Доводите на касатора за неправилност на въззивното решение в касационната жалба в тази насока са основателни, но в случая самата искова молба е нередовна.
В исковата молба ищецът от една страна твърди, че е оттеглил пълномощното на ответника преди продажбата, но не сочи дали е потвърдил сделката, а това обстоятелство има правно значение за отношенията между страните по делото, т.к. ако е потвърдил пълномощията – отношенията между тях се уреждат на плоскостта на договора за поръчка; ако не е – на плоскостта на неоснователното обогатяване. От друга страна в исковата молба ищецът едновременно с твърдението, че оттеглил пълномощното преди извършване на продажбата, твърди, че договорът е сключен от ответника в качеството на негов пълномощник. Това противоречие е налагало ищецът да уточни какво твърди: оттеглил ли е пълномощното или не; евентуално ако твърди, че е оттеглил пълномощното - да внесе яснота в обстоятелствата като заяви дали е потвърдил сделката.
Посочената нередовност на исковата молба е следвало /съгласно разясненията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение №1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, които не са загубили сила и при действието на новия ГПК/, но не е отстранена от въззивния съд в рамките на неговите правомощия на съд по съществото на спора. При констатирано противоречие в обстоятелствената част на исковата молба относно обстоятелствата, на които ищецът основава иска си, съдът следва да даде възможност на ищеца по реда на чл.129, ал.2 от ГПК да отстрани нередовностите на исковата молба. Като не е направил това въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение.
По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.4 от ГПК въззивното решение следва да се обезсили и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:


ОБЕЗСИЛВА решение от 01.04.2010г., постановено по гр.д. №1035/2009г. на Пловдивски апелативен съд и вместо него постановява:
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Пловдивски апелативен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: