Р Е Ш Е Н И Е № 36 гр.София, 05.02.2015г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 25/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от В. В. В. чрез адв. Стефка Д. от АК София срещу въззивно решение, постановено от Софийски градски съд на 27.06.2012 г. по гр.д. № 4971/2012 г. Излага доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост. Насрещната страна Г...” на МВР, представлявана от директора главен комисар Н. С. Н., действащ чрез главен юрисконсулт Е. Р., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна. Касационното обжалване е допуснато за тълкуване на пар. 63 ДР ЗМВР във връзка с приложението на чл. 123 КТ и чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, както и по материалноправния въпрос за компетентността на председателя на Комисията за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на М..., създадена с ПМС № 190/30.07.2009 г. , за прекратяване на трудови правоотношения със закритото министерство след приемане на измененията със ЗИД ЗМВР обн. ДВ бр. 93/24.11.2009 г. С Тълкувателно решение № 10/2013 г. на ОСГК на ВКС е даден отговор на първия поставен правен въпрос - след закриване на МИС, дейността на съществувалата при него Г...” не е преустановена и се осъществява от МВР, чрез Г..”. Налице е закриване на едно държавно учреждение - МИС, при което негови дейности, включително и материални активи, са прехвърлени към друго съществуващо държавно учреждение - МВР. Налице е пълно универсално правоприемство на работодателя по смисъла на чл.123 ал.1 т.7 КТ в хипотезата на § 63 ПЗР ЗИД ЗМВР /обн. ДВ бр. 93/ 24. 11. 2009 г., отм. /, при което трудовите правоотношения със служителите на МИС не се прекратяват, а се запазват. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено също, че едно от правомощията на председателя на Комисията за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на МИС, назначена по ПМС № 190/30.07.2009 г., е уреждане на служебните и трудови правоотношения със служителите, а съгласно чл. 4 ал. 1 от същия акт, действието на правомощията на председателя на комисията са до приемането на съответните законодателни промени. Тези промени са осъществени със ЗИД ЗМВР /отм. / обн. ДВ, бр. 93/2009 г./. Съгласно § 63 от ПЗР ЗИД ЗМВР /отм./, в сила от 24. 11. 2009 г., МВР е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на МИС, както и на документите, които не подлежат на архивиране по реда на Закона за Националния архивен фонд. С оглед това и отговора по първия въпрос, следва да се приеме, че работодателските функции спрямо закритото МИС са възложени временно на друг орган – комисията по ПМС № 190/30.07.2009 г, до поемане дейността и имуществото на закритото държавно учреждение от учреждението – правоприемник – МВР. Следователно правомощието на председателя по чл. 3, т. 3 от ПМС № 190/30.07.2009 г. – да прекратява трудовите правоотношения на работниците и служителите със закритото МИС, е за срок до настъпването на правоприемството между закритото МИС и МВР по чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ, във вр. с § 63 и § 64 (в сила от 24.11.2009 г.) от ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 93/24.11.2009 г.), което в случая е до 24.11.2009 г. По касационните оплаквания: Касаторът В. В. В. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което исковете да бъдат уважени, както и да се присъдят съдебноделоводни разноски по делото за всички инстанции. Ответникът по касация Г..” на М. ... /Дирекцията/ е изразила становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна. Поддържа изложените в отговора съображения и в открито съдебно заседание, след постановяване на ТР № 10/2013 г. на ОСГК на ВКС. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, намира, че касационната жалба е основателна. Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, е отхвърлил исковете на В. В. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. За да постанови този резултат съдът приел, че уволнението на В. е законосъобразно на посоченото в заповедта основание – поради закриване на предприятието. Служителят е работил по трудово правоотношение в М. на извънредните ситуации, а то е закрито с Решение на НС. М.. работи не е правоприемник на трудовите правоотношения на служителите в закритото министерство, изпълняващи функции, свързани със защита при бедствия и осигуряване на гражданите на достъп до службите за спешно реагиране. Съдът е приел, че пар. 63 ДР ЗМВР не води на друг извод, като се е позовал на чл. 179, ал. 1, т. 4 и ал. 3 ЗМВР, според който служителите от закритото министерство, при кандидатстването им да бъдат назначени в МВР, се ползват с предимство. Направено е заключение, че трудовото правоотношение с М.. не преминава автоматично към МВР. Съдът, също така намерил, че заповедта за уволнение на Н. е издадена от лице, разполагащо с работодателска компетентност, а именно от председателя на Комисия за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на Министерството на извънредните ситуации, създадена с ПМС № 190/30.07.2009 г. Решението е постановено в противоречие с материалния закон – чл. 123, ал. 1 т. 7 КТ, пар. 63 ДР ЗМВРВ и чл. 4, ал. 1 от ПМС 190/2009 г. Тълкуването на въззивния съд противоречи на указанията в ТР 10/2013 г. на ОСГК на ВКС и разясненията на настоящия състав, дадени по-горе. Предвид изложеното, въззивното решение следва да се отмени и спорът да се реши по същество. Уволнението е незаконно по изложените по-горе съображения, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да се уважи. Заповедта е издадена от председателя на Комисията по ПМС № 190/30.07.2009 г., при липса на компетентност да прекратява трудови договори със служителите и работниците от закритото министерство, след влизане в сила на ЗИД ЗМВР, обн. ДВ бр. 93/24.11.2009 г.; не е налице и соченото в заповедта за уволнение основание – закриване на предприятие. С оглед основателността на главния иск и вида на сключения между страните трудов договор, следва да се уважи и този по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като ищецът В. В. бъде възстановен на предишната работа. Съобразно представените писмени доказателства за размера на последното получено от В. брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за срок от 6 месеца, възлиза на 2719,20 лева, за колкото е предявен и иска. Налице са всички елементи от фактическия състав на разпоредбата, които обуславят основателност на претенцията в заявения размер. Работодателят е изпаднал в забава по заплащане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ от 13.05.2011 г. и от този момент дължи обезщетение в размер на законната лихва, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Работодателят дължи на В. и направените от него съдебно-деловодни разноски по делото общо в размер на 1450 лв. – платен адвокатски хонорар за представителство във всички инстанции. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК работодателят следва да заплати дължимите държавни такси за трите иска /108,77 лв. по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и по 30 лв. за всеки от двата неоценяеми иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, а също и дължимата държавна такса за въззивно и за касационното обжалване – по 84,38 лв. или общо в размер на 337,54 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 27.06.2012 г. по гр.д. № 4971/2012 г. , като вместо него ПОСТАНОВИ: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнение по заповед № ЧР-01-5/10.11.2010 г. на председателя на комисия, определена с ПМС № 190/30.07.2009 г., с която на осн.чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ е прекратено трудовото правоотношение с В. В. В., по иска, предявен срещу М...., Г;;” на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА В. В. В. на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнител/шофьор” по иска, предявен срещу М..., Г...”, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. ОСЪЖДА М. на вътрешните работи, Г....”, да заплати на В. В. В. сумата в размер на 2719,20 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2011 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно със съдебно-деловодни разноски в размер на 1450 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. ОСЪЖДА М. ..., Гл...” да заплати по сметка на Върховен касационен съд дължима държавна такса по исковата молба и за въззивното и касационното производство в размер общо на 337,54 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: