1 2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 681 София, 22 октомври 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември, две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 4365 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.278, във връзка с чл.577 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – в несъстоятелност, подадена чрез синдика И. Х. Г. срещу определение от 02.07.2015 г. постановено по гр.д. № 82/2015 г. на Окръжен съд – Монтана, с което се потвърждава отказа на съдията по вписванията при Ломския районен съд да впише заличаване на наложени възбрани върху недвижими имоти, бивша собственост на длъжника в несъстоятелност, продадени по реда на чл.718, ал.1 от ТЗ. В жалбата се съдържат доводи за неправилно приложение на материалния закон, поради неспазване на особените правила в производството по несъстоятелност и несъобразяване с нормата на чл.638, ал.4 от ТЗ. Иска се отмяна на решението като неправилно и отмяната на отказа за заличаване. В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по обуславящи изхода на делото въпроси, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона - „относно легитимацията на синдика да иска вдигането на възбрана, наложена преди откриване на производство по несъстоятелност, като обезпечителна мярка по индивидуално принудително изпълнение срещу същия длъжник” и „относно действието на вписаните възбрани след извършването на публична продан по реда на чл.717 и сл. от ТЗ в рамките на производство по несъстоятелност”. Изложени са съображения, че въпросите се решават противоречиво от съдилищата и се представя определение № 233/22.01.2013 г. по ч.гр.д. № 3706/2012 г. на Окръжен съд – Варна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство - чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и е редовна. В обжалваното определение е прието, че на 07.05.2015 г. съдията по вписванията при РС–Лом е отказал заличаването на възбрани, които са били вписани с рег.№ 4799, рег.№ 4800 и рег.№ 4801 в регистъра от 2009 г., наложени от частен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20098320400499, в полза на взискателя [фирма], поради липсата на предпоставките в чл.31 от Правилника за вписванията, както и че синдикът не е измежду заинтересованите лица да иска заличаване на възбраните. Окръжният съд е възприел изводите на съдията по вписванията за приложението на чл.31, ал.1 от ПВ, според която заличаване на вписана възбрана следва да се извърши по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, наложило възбраната, а такова разпореждане липсвало. По аргумент от чл.717л, ал.4 ТЗ, съдът е приел, че продажбата на имотите от синдика с нотариален акт № 63 от 17.12.2014 г. по реда на глава четиридесет и шеста от Търговския закон има последиците на продажбата при принудително изпълнение по реда на ГПК, поради което с извършването й на основание чл.175, ал.1 ЗЗД са погасени всички ипотеки и вещни права. Отделно от изложеното, съдът е приел, че разпоредбата на чл.175, ал.1 ЗЗД не се прилага за възбраните и се е позовал на практика на ВКС. При проверката за допустимост на касационното обжалване, настоящият състав приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.32а, ал.4 от ПВ, отказът на съдията по вписванията да извърши нотариално удостоверяване се връчва на заинтересуваното лице срещу подпис и може да се обжалва от страните в нотариалното производство. По аргумент от чл.572 ГПК, правото да обжалват отказа за заличаване на възбрана имат лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие. Синдикът е страна по договора за продажба на имущество от масата по несъстоятелност, когато е извършена с разрешение на съда по реда на чл.718 от ТЗ и следователно може да иска от съдията по вписванията извършване на съответното действие – вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите предвидени в закон (чл.569, т.5 ГПК). В случая, има постановен отказ за заличаване на възбрани от съдията по вписванията и определението за отказ се връчва на страните в нотариалното производство като заинтересувани лица (чл.32а, ал.4 от ПВ), от което следва, че синдикът може да обжалва това действие като иска отмяната му. Предвид гореизложеното, процесуалноправният въпрос за легитимацията на синдика да иска заличаване на вписана възбрана, наложена преди откриване на производството по несъстоятелност от ЧСИ, обуславя изводите на въззивния съд и има значение за уеднаквяването на съдебната практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване. Окръжният съд е приел, че синдикът е надлежна страна, легитимирана да обжалва отказа на съдията по вписванията, което с оглед на дадения отговор следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Материалноправният въпрос за действието на вписаните възбрани след извършването на публична продан по реда на чл.717 и сл. от ТЗ в рамките на производство по несъстоятелност, обуславя изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По поставения въпрос, настоящият състав приема следното: Вписаната възбрана върху недвижим имот има за цел да запази имота в патримониума на длъжника като ограничи последващото разпореждане с него (чл.453 ГПК). В този смисъл, действието на наложените възбрани е не само да пази имуществото на длъжника, но и да гарантира правата на купувача при публична продан срещу трети лица, които са вписали вещни права след възбраната. Когато предмет на принудително изпълнение по реда на ГПК е възбранено в полза на взискателя имущество, правата на купувача от публичната продан се запазват с вписаната преди извършване на проданта възбрана, тъй като съгласно чл.496, ал.2, изр.2 ГПК, правата, които трети лица са придобили върху имота не могат да бъдат противопоставени на купувача само ако не могат да се противопоставят на взискателя. Следователно, наложените от частен съдебен изпълнител възбрани върху имоти запазват действието си и след публичната им продажба, за да не могат да се противопоставят на купувача извършените след вписването на възбраните разпореждания. Спирането на изпълнителното производство срещу длъжника в несъстоятелност по реда на чл.638, ал.1 ТЗ има за цел охраняване на масата на несъстоятелността. Ето защо, когато по отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност, а вземането на кредитора (взискател, в чиято полза е вписана възбрана от частен съдебен изпълнител във връзка с образувано по-рано пред него изпълнително производство) е включено в списъка на приетите вземания при условията на чл.693 ТЗ, той не може да осъществява индивидуално изпълнение срещу същия длъжник. В този случай, според чл.638, ал.4 ТЗ, спряното производство се прекратява, а наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите по несъстоятелността, поради това, че са изпълнили обезпечителните си функции с включване на възбраненото имущество в масата на несъстоятелността. Предвид дадения отговор на поставения материалноправен въпрос, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, но по различни съображения: Частният съдебен изпълнител е наложил възбрани върху три имота в образуваното пред него през 2009 г. изпълнително производство за обезпечаване на изпълнението срещу длъжника. След откриването на производството по несъстоятелност на длъжника, в което е прието вземането на взискателя, синдикът е извършил продажба на имущество по реда на чл.718, ал.1 ТЗ, с нотариален акт № 63/2014 г., която има последиците на продажбата при принудително изпълнение по реда на ГПК (чл.717л, ал.4 ТЗ). Вписаните възбрани запазват своето действие и след публичната продан, тъй като правят непротивопоставими на купувача извършените след вписването на възбраните разпореждания с имотите до налагането на обезпечителните мерки в универсалното принудително изпълнение (чл.298, ал.2 ГПК). В този смисъл, изводите на съда, че вписаните възбрани са запазили действието си, са правилни, но неправилно в обжалваното определение се приема, че след като са били наложени от частен съдебен изпълнител, възбраните могат да бъдат заличени само след нареждане от поискалия вписването им съдебен изпълнител. Прекратяването на индивидуалното изпълнително производство в хипотезата на чл.638, ал.4 ТЗ не попада в случаите на чл.433, ал.1 ГПК, с оглед на което частния съдебен изпълнител няма правомощията по ал.2. В практиката на Върховния касационен съд, действието на вписаната възбрана след извършването на публична продан е обсъждано във връзка с приложението на нормата на чл.175, ал.1 ЗЗД - определение № 98 от 28.02.2013г. на ВКС по ч.гр.д. № 1229/2013г. на І г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, според което разпоредбата на чл.175 ЗЗД се отнася само за ипотеките, поради което наложените възбрани запазват действието си и след публичната продан. Изводите на окръжния съд са съобразени с тази задължителна за съдилищата практика на ВКС и в съответствие с дадения отговор на поставения въпрос, поради което определението следва да се потвърди като правилно. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 02.07.2015 г. по гр.д. № 82/2015 г. на Окръжен съд – Монтана. ОСТАВЯ В СИЛА определение от 02.07.2015 г. по гр.д. № 82/2015 г. на Окръжен съд – Монтана. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.