8 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 104 [населено място], 18.02.2021г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 904/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на всяка от страните , както следва : Касаторът – ищец С. И. И. обжалва решение № 146/10.12.2019 г. по т.д.№ 285/2019 г. на Бургаски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 266/11.07.2019 г. по т.д.№ 428/2018 г. на Бургаски окръжен съд, за отхвърляне предявения от касатора против ЗД „Бул Инс„АД иск, за разликата между присъдените 30 000 лева и до претендираните 60 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на неговия дядо – С. С., настъпила в резултат на ПТП от 09.01.2018 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, автомобил. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД. Касаторът сочи съществени процесуални нарушения на чл.235 ал.2 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК, поради несъобразяване на всички релевантни за определяне справедлив размер на обезщетението факти и обстоятелства, като това, че ищецът напомнял на починалия за загиналия му син / друг, не бащата на ищеца / , че починалият С., като предприемач е придобил голям авторитет, , че същият се е грижил за ищеца С. от малък, че по преценка на бащата на ищеца – И. – С. е бил много по-привързан към дядо си, отколкото към него / показания на св.Д. /, че смъртта на С. е била мъчителна, с дни е агонизирал пред очите на внука си и оттук интензитета на търпимите от същия болки и страдания, обстоятелството, че последният е кръстен на дядо си, носил същото име преди възстановяване на името С., както и ранната му смърт – в разцвета на силите. Според касатора, установените фактически обстоятелства обосновават изключителност на създалата се емоционална връзка между дядо и внук, което съдът е отказал да съобрази при определяне размера на дължимото обезщетение. Същото, според страната, не е съобразено и с лимитите на застрахователната отговорност, като ориентир за съобразяване присъжданите обезщетения с икономическата конюнктура към момента на увреждането. Касаторът – ответник ЗД„Бул Инс„АД оспорва решението в останалата му част, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на първоинстанционното решение, е присъдено окончателно такова в размер на 30 000 лева. Намира, че обезщетението е присъдено в противоречие със задължителните указания в ТР 1/ 2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Навежда и евентуален довод, че с оглед приемането на ТР на 21.06.2018 г., същото не намира приложение в настоящия случай, предвид настъпването на застрахователното събитие предходно на приемането му и то при действието на ППВС № 2/1984 г., според което ищецът не е материалноправно легитимирано да претендира обезщетението лице. Касаторът счита, че събраните доказателства не установяват нищо изключително, извън обичайното съдържание на връзката дядо – внук, присъщо за обществото ни и в този смисъл искът е изцяло неоснователен. Позовава се и на пар.96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ / обн. ДВ бр.101 от 2016 г. / , като акцентира на обстоятелството, че чл.493а КЗ предвижда приложима методика, въз основа на нарочна Наредба, съгласно ал.2 на същата разпоредба, като само до приемането на последната пар.96 от ПЗР на ЗИДКЗ / обн. ДВ бр.101 от 2016 г. / фиксира обезщетението за определен кръг лица до 5 000 лева, без да засяга въведените с чл.492 КЗ лимити на отговорност. В този смисъл касаторът не открива противоречие между националната уредба и законодателството на ЕС, на каквото се е позовал въззивният съд . Отговор е подаден от касатора – ищец, като се оспорва касационната жалба на застрахователя и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт . За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното : За да завиши присъденото от първоинстанционния съд, в размер на 12 000 лева, застрахователно обезщетение – на 30 000 лева, въззивният съд се е позовал на ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и мотивите му, според които правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият не докаже, че действително е претърпял – в конкретния случай по необходимост изключителни, като болки и страдания - неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени. Съдът признава за установимо от показанията на свидетеля Д., споделил лични наблюдения върху връзката между ищеца и починалия му родственик, че отношенията помежду им били „изключително близки „. Като навеждащи на този извод факти съдът коментира : обстоятелството, че двамата, заедно с бащата на ищеца, построили къщата, в която и заживели заедно; че ищецът се родил непосредствено след смъртта на друг син на починалия С. и така запълнил емоционалната празнина в живота на дядо си; че починалият изучил и непрекъснато се грижел за отглеждането и развитието на внука си ; че дори когато пораснал и създал собствено семейство ищецът продължил да поддържа с дядо си отношения на взаимна обич и привързаност. Съдът е коментирал промяната в емоционалното състояние на ищеца след смъртта на дядо му – злоупотреба с алкохол, отказ да работи, влошени семейни отношения, макар това състояние на отчаяние, за повече от 6 месеца, да е преодоляно. Съдът е коментирал възприети от свидетеля квалификации, дадени от самия ищец, в смисъл, че починалият му е като баща, от когото е научил основните житейски истини. Коментирал е и незатихващата му мъка, изразяваща се в чести посещения на гроба на С.. Без да квалифицира изрично установената между ищеца и починалия връзка като особен, изключителен случай, съдът е счел, че като доказано здрава, продължителна и дълбоко емоционална, същата предполага обезщетяване на неимуществените вреди, но до размера от 30 000 лева, доколкото е отчетено, че от друга страна ищецът е пълнолетен и има свое собствено семейство. Изложени са съображения, че съдът не е ограничен при определяне размера на обезщетението от нормата на пар. 96 ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ, тъй като транспонираните в националното ни законодателство Директива 72/1266/ ЕИО и Директива 84/5/ ЕИО , кодифицирана с Директива 2009/103/ЕИО на Европейския парламент и на Съвета, относно застраховката „Гражданска отговорност„ при използването на МПС и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, не предвиждат ограничения в размера на присъдимите обезщетения. Съдът се е позовал на задължителна практика на СЕС - решение по дело С – 277/12. В изложението по чл.280 ГПК, касаторът - ищец формулира следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи ясни, собствени мотиви в постановеното от него решение при определяне размера на справедливо обезщетение ?; 2/ Трябва ли обезщетението, постановено от въззивния съд, да е мотивирано с конкретни, обективно установени факти от значение за определяне размера на обезщетението ? ; 3/ Как следва да се прилага принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и кои са основните критерии, съобразими при определяне на обезщетение за неимуществени вреди , в хипотезата на пряк иск, предявен срещу застрахователя ?; 4/ Релевантни ли са за определяне на обезщетението лимитите на застраховане и обществено – икономическите и социални условия в страната ? Нарушен ли е материалния закон, когато съдът не отчита лимита на отговорност на застрахователя, като критерий за определяне размера на обезщетението ? ; 5/ Нарушен ли е принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД , като не са съобразени задължителни критерии, въведени с ППВС № 4/1968 г. – не са посочени, отчетени и съобразени, не са съпоставени действително търпимите вреди със задължителните критерии ? ; 6/ Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложението на чл.52 ЗЗД с действително търпимите морални вреди и всички факти от значение в тази връзка – тежката и продължителна смърт, представлява ли обстоятелство от значение при прилагане на принципа за справедливост при определяне на обезщетението ? ; 7/ Нарушен ли е материалния закон, след като съдът не отчита начина на настъпване на увреждането : неочаквано, при несвоевременна смърт, по особено мъчителен начин ? ; 8/ Необходимо ли е да се изложат мотиви във връзка с прието минимално увеличение на обезщетението и липсата на такива мотиви съставлява ли нарушение на процесуалния закон ?; 9/ Съгласно създадената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - решения по т.д. № 702/2011 г. , т.д.№211/2009 г. , т.д.№ 1948/2013 г. , т.д.№ 795/ 2008 г. – всички на ІІ т.о. на ВКС и др. – нарушен ли е принципа на справедливост, като не са съобразени специфичните за спора правнорелевантни факти и обстоятелства ? Установяването на изключителност, в отношенията между ищеца и неговия загинал родственик / дядо / допуска ли определяне на обезщетение в размер по-нисък от този, определян по сходни казуси ? Установяването на изключителност в същите тези отношения предполага си определяне на обезщетение в размер, достигащ до размера в казуси между биологични родители и деца, явяващи се в пъти по-висок от определения в обжалваното решение ?; 10 / Следва ли да бъде отчитан от съдилищата, като релевантен за определяне размера на обезщетението по чл.432 КЗ, фактът, че претендиращият обезщетение внук е отглеждан от починалия си дядо като негов син и последният дължи нему успеха в живота си? Касаторът е обосновал общо по всички въпроси допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с решенията по т.д.№ 2908/2015 г. на І т.о., т.д.№ 608/2017 г. на ІІ т.о. и гр.д.№ 61 102/2016 г. на ІІІ г. о. на ВКС. Част от въпросите – 1,2 и 8 - са относими към касационните доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на въззивния съд, поради несъобразяването на релевантни за спора факти и доказателства за същите и относно съдържанието на мотивите. Дори да би се приел за обоснован общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, цитираната съдебна практика в обосноваване на допълнителния селективен критерий не е постановена по правни въпроси, относими към приложението на чл. 235 ал.2 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК. Друга част от въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий, тъй като визират обстоятелства, на чието значение , относно обхвата на търпимите от ищеца болки и страдания, същият не се е позовал в самата искова молба и/или обстоятелства, в аспект на чието въздействие върху емоционалното състояние на ищеца не са събрани доказателства / липсват в показанията на свидетеля /. Така шести и седми въпроси са относими към довода за продължителното страдание на починалия, преди настъпване на смъртта и търпимите именно от това болки и страдания на ищеца, в какъвто аспект / извън описание на полаганите, при това от всички роднини, продължителни грижи в дните след увреждането и до леталния изход / исковата молба не съдържа изложение, нито пък разпитаният свидетел е споделил за такива. Десетият въпрос е обоснован от тезата на касатора за полагани по отглеждането и възпитанието му грижи изключително от страна на починалия С., като единствено те формирали житейската му позиция и реализация. Исковата молба, обаче, не съдържа такъв довод . Напротив, в нея многократно се акцентира на общото , задружно живеене на семейството на ищеца и това на починалия, без да е поддържана оценка, че формирането на личността на ищеца е изключително и само принос на починалия. Действително, в исковата молба са описани конкретни проявления на топлата и богата връзка между дядо и внуче / водене на тренировки, игра на шах, подаръци, разходки и пътувания / останали без коментар в решението, но не поради процесуален пропуск, а отново с оглед съдържанието на свидетелските показания, които не сочат такива факти, нито други, обосноваващи твърдяната особено силна духовна връзка между двамата / получени от починалия важни житейски уроци и подготовка за житейските предизвикателства /. В останалата си част въпросите, както е посочил и самият касатор, са обобщими до това : Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя ? Касаторът поддържа довода, че в хипотезата на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на родител, присъдимите обезщетения биха били значително по-високи и именно същите би следвало да са ориентир и за настоящата хипотеза, доколкото се твърди, че създалата се между дядо и внук връзка е имала съдържанието, присъщо на връзката родител-дете. Следователно, въпросът изхожда от обосноваността на съдържанието на връзката, като идентично на съдържанието на връзката родител – дете, каквото мотивиране въззивния акт не съдържа. Напротив, именно процесуално нарушение на съда по чл.235 ал.2 ГПК касаторът – ищец обосновава с несъобразяването на обстоятелства, относими към установяването на такова съдържание. Следователно, не конкретното приложение на критерия за справедливост, спрямо обективно установените обстоятелства по делото, е обект на касационните доводи на ищеца, а процесуално нарушение в съобразяването на релевантни доказателства, което предпоставя и релевантен процесуалноправен въпрос по приложението на чл.235 ал.2 ГПК. Такъв действително е зададен / втори въпрос /, но както вече се посочи – не е обоснован с допълнителен селективен критерий. В конкретната хипотеза следва да се държи преди всичко сметка за специфичната материалноправна легитимация на ищеца / лице извън кръга, очертан с ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. /, спрямо преценката за наличието на която са приложими задължителните указания, дадени с ТР № 1/2018 г.по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, изхождащи именно от съдържанието на връзката между претендиращия обезщетението и починалия. Само ако такова, в съответствие със задължителните указания в ТР би било установено, подлежи на определяне конкретен размер, съобразно съдържанието и интензитета на търпимите болки и страдания. В изложението по чл.280 ГПК на касатора – ответник са формулирани следните въпроси: Какво се разбира под „особено близка връзка с починалия „ и „ по изключение„ , съгласно ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС и покрива ли се този критерий с установените по делото факти , в този смисъл подлежат ли на репариране вредите на ищеца ? - извън визираното ТР , към обосноваване на въпроса е посочено и решение по гр.д.№ 905/2009 г. на ІІ г.о. на ВКС, като формално е наведено и основанието „очевидна неправилност„ на въззивното решение, съгласно чл.280 ал.2 пр. трето ГПК ; 2/ Разпоредбите на пар. 96 ПЗР на ЗИДКЗ / обн. ДВ бр.101 от 2018 г./ и чл.493а КЗ противоречат ли на практиката на СЕС и Директива 2009/103 /ЕО ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, но без цитирана съдебна практика, както и с формално позоваване на „очевидна неправилност„ по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК ?; 3/ Приложението на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД - обосновано с ППВС 4/1968 г. , ППВС № 7/1978 г. и решение по т.д.№ 566/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС , както и с формално позоваване на „ очевидна неправилност „ съгласно чл.280 ал.2 пр. трето ГПК. Първият от въпросите, в първата си част, обосновава общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като безспорно визира предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки , на лица извън кръга на посочените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.. –„ по изключение„ и при „особено близка връзка с починалия „ , съгласно задължителна съдебна практика ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, която, макар посочена в съдържанието на въпроса, логично следва да се отнесе към обосноваването на допълнителния селективен критерий, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради което не подлежи на коментар цитирана практика, предхождаща ТР, постановена по реда на чл.290 ГПК, нито хипотезата на „очевидна неправилност„ , посочена в евентуалност , а и необоснована от касатора в съответствие с формираната практика на ВКС по приложението на този допълнителен селективен критерий. Във втората си част въпросът е формулиран фактологично и предпоставя отговор съобразно конкретиката на спора и събраните доказателства, т.е. на основанията за правилност по чл.281 т.3 ГПК, преценими едва в производството по чл.290 ГПК. Вторият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като кореспондира с решаващ мотив на въззивното решение, с оглед отказа на съда да приложи ограничението в присъдимия размер на обезщетението / до 5 000 лева / , съгласно пар. 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ / обн. ДВ бр.101 от 2018 г. / . Въпросът,обаче, спрямо отговора на първия въпрос се явява с евентуално значение за правния резултат, а и не е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с цитирана съдебна практика. Съответно не са наведени и основания за изключване приложимостта на цитираната от въззивния съд задължителна за същия, на основание чл. 633 ГПК, съдебна практика – решение на СЕС по дело С-277/12, постановено по преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats / Латвия /, според което : съгласно чл.3 пар.1 от Директива 72/166 и чл.1 пар. 1 и 2 от Втора Директива 84/5 не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност„ при използването на МПС да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1 пар.2 от Втора Директива 84/5. Третият от въпросите касае приложението на критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД. Въпросът предпоставя позоваване на касатора на неправилно съобразено от въззивния съд, в необосновано завишаване размера на обезщетението или неправилно несъобразено за занижаването му, обстоятелство, какъвто касационен довод жалбата му не съдържа. Със същата е изцяло отречена материалната легитимация на ищеца да получи обезщетение, както и е посочен евентуален довод по приложението на пар.96 ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ / обн. ДВ бр.101 от 2018 г. / . Тъй като касационният съд е ограничен в произнасянето си по правилността на въззивното решение до наведените от страната доводи, така формулираният въпрос е неотносим към предмета на касационната проверка по жалбата на ответника. При това, отговорът на този въпрос и при надлежен касационен довод би бил предпоставен от отговора на първия, по който касационното обжалване е допуснато. „Очевидната неправилност„ на въззивния акт не е обоснована от касатора, съгласно възприетото в практиката на ВКС съдържание на този допълнителен селективен критерий. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146/10.12.2019 г. по т.д.№ 285/2019 г. на Бургаски апелативен съд, по касационната жалба на ответника ЗД „ Бул Инс „ АД. УКАЗВА на ЗД „Бул Инс„ АД, в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 600 лева. След представяне на документ за плащането или изтичането на срока, делото да се докладва на Председателя на І т.о. на ВКС – за насрочване или на състава – за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: